Л евски достави на милионите си привърженици още една невероятна европейска вечер. Победата като гост над Виктория Пилзен със сигурност ще си остане един незабравим спомен за всеки истински левскар. Въобще Синя България в момента е на върха на щастието. Хората, които обичат Левски не са били толкова щастливи от 20 години. От онази 2006-а, в която се съчетаха в едно четвъртфиналът за Купата на УЕФА, шампионската титла, дошла след паметен обрат над ЦСКА в битката за нея („червените“ водеха със 7 точки на полусезона), а през август същата година, Левски влезе и в Шампионската лига. Мечта, която се чакаше толкова много години.
Доста дълго пък доскоро се чакаше и 27-ата шампионска титла. Хулио Веласкес и момчетата му най-после я върнаха на „Герена“ след 17-годишно отсъствие и усмивките отново грейнаха на лицата на левскарите. Но въпреки това и титлата не е нещо невиждано в историята на клуба. Беше важно тя да се подплати с достойно представяне в Европа. А за това което правят Веласкес и играчите му по терените на стария континент от юли насам думата „достойно“ е твърде слаба. Левски постигна твърде много, расте с всеки изминал мач, носи радост на тези, които го обичат, а клубните рекорди падат един след друг. Великият български артист и голям левскар Георги Калоянчев казваше за най-голямата клубна легенда Георги Аспарухов, че той във всеки мач доставя на зрителя по 2-3 момента, които са незабравими.
Такива, които като си тръгнеш от стадиона после цяла вечер ти се въртят в главата и не ти излизат от нея. Нещо такова все по-често започва да прави и този Левски. Сред тези неща, които скоро няма да се забравят е победният гол срещу Виктория Пилзен. Комбинация, каквото задължително трябва да намери място във всеки футболен учебник. Първо бе ключовият пас на Мубарик. Изчислен до милиметри като точност и до части от секундата като момент. Или ако ви харесва като „тайминг“, както стана модерно да се казва в днешно време. След това скоростта на Майкон, който от аутлинията подаде остро, но и прецизно към сънародника си Рейналдо. Оттам и безпощадният завършващ удар на играча с номер 7, който в цялата комбинация бе може би най-лесното от всичко. Но и тук отчитам придвижването до точното място в точния момент. Наистина гол, който не са забравя, а на всичкото горе се оказа последен в мача и победен.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
