Л евски стана за 27-и път шампион на България и хвърли в екстаз многобройните си привържениците. Една от причините, заради които радостта им е толкова голяма е, че тази титла беше най-дългоочакваната в клубната история. Никога досега за 112 години съществуване Левски не беше изпускал първото място в 16 поредни първенства. Сега успя чак на 17-я опит, след онзи успех през 2009-а. Преди да се стигне до този черен период, най-лошите години в борбата за първото място за клуба са били тези между 1953-а и 1965-а. Тогава вечният съперник ЦСКА става девет години поред шампион, а хегемонията е спряна от Спартак Пд през 1963-а. През 1964-а на върха стъпва Локомотив Сф, а през 1965-а идва и жадуваната титла за Левски след 12 години пауза. Тогава най-голямата легенда на клуба – Георги Аспарухов-Гунди е във формата на живота си и това допринася „сините“ да обърнат битката за първото място през втория дял от сезона. Тогава прекият им конкурент е миналогодишният шампион Локомотив Сф, чиято звезда е също е най-голямата легенда на клуба в историята – Никола Котков.
Най-дългата пауза между две спечелени шампионски титли се държи, а вероятно и още дълго време ще се принадлежи на Славия. На привържениците на „белите“ им се е налагало да чакат над половин век, за да видят любимците си отново на върха. За седми и последен път в историята си Славия стана шампион през 1996-а. А предишната титла, от която през 1996-а нямаше много останали живи свидетели, беше тази от 1943-а. Или с други думи паузата беше точно 53 години.
Вторият най-дълъг отрязък между две спечелени титли от един български клуб принадлежи на Ботев Пд. „Канарчетата“ са ставали шампиони общо два пъти – през 1929-а и 1967-а. Или иначе казано – 38-годишен период отделя двата триумфа един от друг. На трето място е Локомотив Сф, на чиито привърженици пък се е наложило да чакат 19 години между втората и третата титла на тима – от 1945-а до 1964-а.
Цялата разработка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
