0

Г олмайстор №1 в историята на Левски и настоящ собственик на клуба Наско Сираков навърши 60 години на 26 април. Героят от САЩ`94 си пожела семейството му да продължава да го дарява ежедневно с много любов. "Особено най-малките ми жени - трите ми внучки. Това ми е напълно достатъчно", каза Сираков, цитиран от Gong.bg.

Босът на Левски говори не само за "сините" и актуалните теми в родния футбол, а и за миналото си. Сираков разказа и за един от най-големите си кошмари - тежката контузия в Испания, когато след операцията се налага да бъде на морфин. 

"От много малък виждах, че футболът ми се отдава. Играехме на улицата. От нашето поколение всички станахме футболисти на улицата и в училище. Винаги съм искал и мечтаех един ден да играя в мъжете на Левски. 

С много труд станаха нещата. Имах щастието да играя с много по-талантливи футболисти. Срещал съм се с изключителни таланти, но някои от тях не успяха във футбола. Смятам, че 5 процента е талант и 95 процента труд. Аз бях и малко дърводелец. Но с изключителни тренировки и раздаване постигнах много", заяви Сираков, който се върна и към един от най-тежките периоди в кариерата. 

Бях 48 часа на морфин, след контузията в Испания и операцията, която претърпях. Ревях от болка. На третия ден започна да ми пада косата и тогава казах, че спирам морфина. Научих много тогава. Две години преди това нямах никакви контузии. Случи се на тренировка, от никаква ситуация, стъпих на криво. Вместо да ми поддаде глезена, ми поддаде коляното", сподeли още собственикът на Левски пред бтв.

"Ужасно много ми костваше да поема Левски, но пък изобщо не съжалявам. Имах представа какво горе-долу предстои, но реалността после беше различна. Изключително много безсънни нощи, много цигари... 

Спазих обещанието да не пия твърд алкохол една година след като получих акциите. Не ми е чак толкова трудно да управлявам клуба, този организъм - ПФК Левски. Едва ли има друг човек, който да го познава по-добре от мен. Чувам му пулса. 40 години съм в Левски, преживял съм какво ли не в тази съблекалня. 

Управлявам клуба с любов, имам самочувствието, че съм натрупал нужните знания. 

Имам чувството, че целият свят беше срещу Левски тези две години. Като започнеш с пандемията, сега с този военен конфликт. Всичко това отблъсна доста евентуални рекламодатели и спонсори, защото целият свят изпадна в икономическа криза. 

Преборваме се малко по малко, не всичко е цветя и рози при нас. Левски излиза от дупката, в която беше попаднал от дълги години, даже и игрово. Имаме нужда и водим разговори с евентуални нови спонсори и рекламодатели. Стъпваме си на краката и това е видно за всички.

Стадионите са болната ми тема. След мен нали ще гостува Кирил Петков? (в телевизията). 

Така както държавата помагаше на толкова много други отбори, да го направи и за Левски и ЦСКА. Ето, отпуснаха се пари за стадионите на пловдивските Локомотив и Ботев. Трябва да се намери начин да се помогне и на грандовете Левски и ЦСКА. 

Виждате какво стана на "Герена" в реванша с Лудогорец - свидетели сме на това при какви условия 20 хиляди зрители трябваше да гледат мача на "Георги Аспарухов". Това не е нормално. 

И на финала за Купата на България ще има много публика. За държавата не е проблем да отдели средства. Неприятното е, че ние нямаме нормален стадион за националния ни отбор", завърши Сираков.

В предаването "Код Спорт" той добави още интересни подробности за най-любопитните теми в седмицата, в която отбеляза 60-годишния си юбилей.

Наско, избра нетрадиционен начин да направиш жест към клуба - 60 000 лв. По хиляда лева на година, кога го реши и защо?

- Според мен не е жест, който трябва да го обсъждам аз. Лично за себе си съм изключително доволен и щастлив от това, което направих. Оттук нататък всекидневието ни грабва и гледаме напред.

- Кой е дал повече? Левски на Наско Сираков или Наско Сираков на Левски като футболист, директор и собственик?

- Аз имам 26 отличия с Левски, което е сериозно постижение. Дал съм изключително много на отбора и го знам, усещам го. Но пък Левски ми е дал всичко на мен. Все още не съм се отблагодарил достатъчно.

- „И на 60 мъжът е дялан камък и повече от всякога ербап, а щом е подкрепен от женско рамо, то в него има още много хляб“. Наско, чувстваш ли, че този стих от песента „Мъжът на 60“ отговаря на твоя характер и живот?

- На моя живот със сигурност, но аз не съм подкрепен от едно женско рамо, а от много женски рамене. Като започнеш от Илиана, която е безспорно това рамо. Оттам две дъщери, три внучки, две женски кучета, женска котка, при мен рамена женски да искаш...

- Каква е равносметката ти за тези 60 години? С кои събития и мигове се гордееш?

- За 60 години да правиш равносметка е много тежко. Изключително много събития са ме съпътствали в живота. Неща, които не се забравят, но винаги съм казвал, че не обичам да се връщам назад. Аз съм човек, който гледа днес и утре, а не вчера. Живея наистина с мисълта, колкото и клиширано да звучи, че най-доброто, най-хубавото, най-щастливите мигове ми предстоят да ги изживея.

- За някои хора историята ти с Левски е голяма любов и малки раздели, може би за освежаване на връзката. Как ще го коментираш това?

- Не е по моя вина по принцип. Със сигурност разделите никога не са били по моя вина, но го приемам като съдба. Приемам го като предначертано от Всевишния, че е трябвало да се случи. Някои от тези раздели не са били чак толкова кратки и изключително са ме наранявали. При всички положения съм ги изживял много тежко, но честно да кажа -  винаги съм знаел, че колелото се върти и моето място е тук, на „Герена“. Това е моят втори дом. Рано или късно Господ ще реши и ще трябва пак да помагам. Защото горе-долу винаги така се случва. 

- Сега, като се върнеш във времето назад, можеше ли например да не си тръгнеш от Левски като футболист след скандал с Томас Лафчис или пък да замълчиш пред Тодор Батков и „Синята приказка“ да няма този край.

- Връщаме се прекалено много в годините. Сигурно е можело, но пък ако Наско Сираков можеше да мълчи, нямаше да е този, който е сега, и нямаше със сигурност да е постигнал това до момента. Не съм много по мълчанието, аз съм повече човек на действието и ще продължавам да живея по този начин и да работя така, както мисля, че е правилно и добро за Левски и слабо ме интересуват другите.

- Живеят ли Наско Сираков и вълкът в синхрон и кога можеш да излезеш от неговата кожа?

- Аз си харесвам прякора, макар че малката ми дъщеря вчера каза нещо, което ми хареса изключително много. „Татко, казват ти единака, но никога не забравяй, че ние сме голяма глутница.“ И това страхотно ме зарадва.

- Кое беше най-голямото предизвикателство за теб през тези 60 години? Може би да станеш голям футболист, да станеш голмайстор номер 1 в историята на „сините“ или нещо в личен план.

- От малък съм живял с мечтата и огромното желание да играя футбол на високо ниво. Като започнах да тренирам в юношеските формации на Левски, целта беше да стигна до мъжкия отбор, но ми се струваше толкова невъзможно, докато бях по-малък, че го криех изключително дълбоко в себе си. Никога не съм си поставял за цел да стана голмайстор номер 1 в историята на клуба. Аз много късно започнах да играя като централен нападател - на 24 години. Преди това играех като типичен халф, а в някои мачове трябваше да помагам като десен защитник. Изпуснах доста години и след това нещата просто се случиха. Първата година вкарах 36 гола за първенството. Уверявам ви, че тогава беше значително по-трудно да се вкарват голове. 

- Колко от борческия характер на баща си, първия българин световен шампион Петко Сираков, носиш в себе си?

- Мисля, че много. Той ми вкарваше допълнително от неговия характер по всякакви начини, включително и с бой, ама бой както си трябва, не
потупване, дране здраво.

Той към мен се е отнасял спартански, буквално, и то от ранна детска възраст. Може би тогава годините, мисленето на хората, неговото мислене е било такова, че по този начин като се държи с мен, е бил убеден, че това ще е за добро и това ще ми помогне и се оказа прав. Колкото и да не ми е харесвало тогава, аз ще съм му благодарен до края на живота ми. 

- Връщаме се към тези голове, които каза, че си отбелязал. Божидар Искренов–Гибона казва „Той нямаше как да не вкарва, защото аз го извеждам сам, подавам му я на голлинията и той само я вкарва, то беше елементарно.“

- Може би има един такъв случай. В тази връзка ще кажа само че Гибона е може би един от най-големите таланти, които съм виждал в българския футбол. Беше фантастичен просто, извънземен играч. Но един мач, със Сливен играем тук и Гибона ми подава за 2 гола, но не на голлинията, а доста далеч от нея, аз вкарвам 3 гола и срещата свърши 3:0. Аз го извеждам 3 пъти очи в очи с вратаря, а той не вкарва нито един път. И на другия ден във вестниците пише „Божидар за искри“ и е отбелязано с малки букви, че аз съм реализирал 3 попадения. Такива бяха нещата с Гибона. Любимец на фенове, журналисти, на всички. Докато при мен всичко идваше по трудния начин.

- Какво се промени на "Герена" за тези близо две години, откакто стана собственик на Левски?

- Надявам се, че вече много неща се промениха. Разбира се, първата една година беше смъртоносно тежка и за мен, и за клуба като цяло, и за отбора, и за футболистите. Беше изключително тежко. Аз винаги съм знаел каква е рецептата, за да мога да отида, да седна и да говоря с Станимир Стоилов. Като мъже ние много бързо се разбрахме. Но да му покажа и на него, че не викам Мъри на заколение на "Герена" и целият му ореол да отиде на кино, а че наистина има светлинка в тунела. Пътеводна звезда, която малко по малко да ни извлече от тази бездна и тъмнина, в която бяхме потънали. И, разбира се, знаех, че връщането на Мъри ще е катарзис за клуба и че много бързо не само с работата си, а с харизмата си "сините" фенове ще бъдат обединени и ще застанат плътно зад отбора. Радвам се, че много бързо се случи. Във футбола между другото толкова бързи преходи от адски лошо до доста добро са по-бавни, но истината е, че ние сме с него сутрин от 9,00 до 19,30-20,00 вечер всеки ден на "Герена" и резултатите вече се виждат.

- Как стои въпросът с акциите на клуба? Тити Папазов стои ли вече далеч от стадион „Георги Аспарухов“?

- Преди 3-4 дни Тити беше в нас и си говорихме на тази тема. Значи като съм казал нещо, за мен моята дума е много повече от едно джиросване или от един подпис, или от един договор. Тити Папазов, макар че не е джиросан като собственик на 30% от акциите, той има думата за тези 30% и ако трябва да се прехвърлят някъде, той трябва да даде съгласието си. Защото аз съм го казал, моята дума в това отношение е желязна.

Документално може да не е собственик на 30%, но той трябва да се чувства абсолютно като такъв, защото само с негово съгласие мога да ги прехвърля аз на някого.

- Казваш, че Левски е на правилния път и това е видно. Как видя елиминирането на Лудогорец и какво очакваш на финала с ЦСКА?

- Ние сме в началото на пътя. Мисля, че в момента работим отлично. Треньорският екип си върши работата перфектно. Но 95% от футболистите ни имат много голям потенциал да се развият още. Развитието и подобряването на всеки футболист с индивидуална работа, с оставане след тренировъчния процес допълнително да работят неминуемо ще направи отбора по-силен. Така че с две-три нови попълнения ще бъдем много по-силни, ако футболистите, които сега са в отбора, продължават да работят по този начин. Ние догодина ще бъдем доста по-добри.

- На няколко пъти Мъри Стоилов апелира държавата да помогне за изграждането на стадионите на Левски и ЦСКА. Смяташ ли, че това е възможно?

- Щом е възможно да помагат за Ботев Пд и Локо Пд, защо да не е възможно? Въпросът е да се намерят начинът и формата. Аз винаги съм апелирал – искам Левски и ЦСКА да имат най-хубавите стадиони.

И е най-нормално – това са двата най-популярни клуба. Това е работа на държавата. Този стадион не е на Левски, той е на Област София. Да, ние сме готови, нека да направят този стадион. Ние сме готови да плащаме наем. Но в това състояние, в което е стадион "Георги Аспарухов", при този наплив на хора, който беше на последния мач, условията не са нормални и не са добри за всички тези хора. Държавата 30 години беше мащеха, особено за Левски и за ЦСКА.

Крайно време е да направи нещо. Плюс това, аз като съм мажоритарен собственик в този момент, няма да взема на гръб стадиона и да си го занеса в Богров, да си играя на малки вратички там. Това е смешно. Направете хубави условия за хората, защото виждате, че феновете започват да се връщат. Има голям интерес, особено към нас. Сигурно и към ЦСКА неминуемо ще се повиши интересът през новия сезон. Преди две години го казах – двата най-лоши стадиона като условия за публиката са на Левски и на ЦСКА. Както се помага на другите клубове, да се помогне и на Левски и ЦСКА!

- Ситуацията в БФС – говориш ли си с Борислав Михайлов и може ли нещо да ни кажеш от срещата с кандидата за президент Димитър Бербатов на "Герена"?
- Говоря си, разбира се. Честити ми юбилея. А с Митко си говорихме общи неща. Ние му казахме нашето мнение. Казах му мнението ми за Изпълкома, който беше излъчен, което хич не е добро. Истината е, че аз и на Боби съм го казал, казал съм го и на медиите. Да, в българския футбол има нужда от сериозна промяна. В много направления. Не знам кога ще дойде. Мен ме интересува промяната в Левски. Разбира се, в един момент ще ме развълнуват и промените в БФС. Много лошо ме разбраха преди десетина дни, когато казах, че трябва да се спрат тези престъпления в съдийството, защото ще дойдем не 50, а 20 000 човека и камък върху камък няма да остане. Това не съм го казал за футболния съюз.

Такава хубава сграда няма да я разрушавам. Имах предвид Съдийската комисия и този сладур от Унгария, който са го докарали да управлява съдийството, който ни вкарва някакви негови съдийски мисли и идеи, че в България се свирело като в Европа. На мен да не ми ги обяснява тези неща, защото съм видял всичко в българското съдийство.