Н ай-големият голмайстор в българския футбол – Петър Жеков, коментира пред „Мач Телеграф” първото си място в класацията, като разбира се каза по няколко думи и за останалите призьори в нея.
„Мен навремето Стефан Божков и Манол Манолов ме отказаха от футбола и не ми дадоха да играя другаде. Иначе можеше да вкарам още голове. Трябваше да се обаждам като излизам от София. Все едно съм беглец, който иска да емигрира. Като излизах от София, все едно излизах от България. Просто не ми дадоха възможност да отида в друг отбор. Още имах сили да играя. Докато бях терена, каквото можах дадох. Аз за Камбуров няколко пъти вече казах – имаше възможност да поиграе до 40 години момчето и поигра. Има физика като го гледам да издържи и още. Нека вкарва” – заяви пред нас легендарният таран. „Питате ме кои са най-ценните ми голове. Знам ли, аз не ги помня вече, много са. Най-много се радвам, че ме поканиха и играх на изпращането на Лев Яшин и вкарах изравнителния гол в този бенефисен мач. Тогава играх с такива футболисти като Герд Мюлер, Боби Чарлтън, Факети, а и други италианци имаше. Това бяха хора, които само веднъж ги бяха виждал на мачове с националния отбор. Тогава ги виждах за втори път и имах късмета да съм в един отбор с тях. За този мач бяха поканили и Гунди, но имаше тежка контузия - стъпалото му пропадаше и вместо него викнаха Бонев”, спомни си още Петър Жеков. Той съжалява, че не е могъл да поиграе в чужбина – шанс, който имаха всички останали от голямата челна шестица на българските голмайстори. „Аз играх в голям отбор само в България, не и в чужбина. Любо Пенев и Ицо Стоичков обаче аз съм ги тренирал. Минали са през мен и все пак и аз нещичко съм им дал и съм допринесъл да станат това, което станаха. Те почти нищо не знаеха в началото на кариерите си. А мен никой не ме е учил, аз бях самоук преди Серги Йоцов да ме забележи в детските ми години. Иначе аз можех да играя много в чужбина, но не исках. Ожених се млад, на 17 години, имах и дете. Не можех да си зарежа семейството и да избягам. Иначе чанти с долари са ми носили, когато сме ходили да играем в Бразилия. Играхме с двата големи отбора от Сао Пауло, не помня на кой от двата, мисля, че на Сантос два гола им вкарах извън големия пеналт. Ударих и две греди с такива мощни удари, че след отбиването на топката в гредата, тя се връщаше много навътре в терена и тупваше далеч извън наказателното поле. Помня, че хората ми дадоха за награда касетофон за кола. Като се прибрах, ми го взеха на границата. Казах им, че ми е подарък, но граничните власти ме караха да си го платя. Върнах се след няколко дни и си го платих” – спомни си с носталгия Петър Жеков.
Мач Телеграф
