Двама от националите в състава на Бразилия за Мондиал 2026 г. още не са били родени, когато Селесао за последен път триумфира като шампион на планетата. От тогава изминаха 24 години - точно толкова колкото и между третата и четвъртата им световна титла от 1970 до 1994 г. Но сега ситуацията е значително по-сериозна и контекстът се е променил и то не към добро.
В бразилския футбол въпросът не е само какво правиш, а и как го правиш. Именно в това бе тайната на магията. Нещата не опираха не толкова до факта, че те печелиха, а до начина, по който го правеха със стил и радостната лекота на бликаща отвсякъде виталност. Те предлагаха потресаващо изразителен футбол, толкова завладяващ, че всеки, който го бе видял никога не можеше да го забрави. Затова дори, когато губеха, аурата им продължаваше да сияе.
Но днес този блясък е помръкнал. Да, те си остават един от големите отбори и продължават да попълват списъка на фаворитите (поне на хартия), но хората вече не ги възприемат като законодатели на естетиката, както бе преди. Именно затова залогът пред тях е толкова висок.
Би било неразумно да очакваме, че Бразилия ще може да повтори галапредставленията от 1970 и 1982 г. Те просто не разполагат с артистите, които имаха преди в атака и особено при халфовете контструктори. Но все още разполагат със силни играчи на няколко ключови позиции. Избраха и много подходящ селекционер. Не чакайте от Карло Анчелоти концептуално предифиниране на футбола в тактически порядък, но виж да успокои съблекалнята и да дестилира максисума на възможното, че и отгоре, в това е ненадминат. В момента Карлето сдържано запазва спокойствие в разгара на предстартовия хаос. Впрочем самият той отчасти е виновник за хаоса, макар и далеч да не е първопричината за него.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
