- Г-н Динев, Вучич на два пъти се сравни с България покрай оставката си. Първо с Радев като президент, кандидат-премиер, после и като амбиция да ни задмине икономически. По възможностите ли са му тези мераци?
- Споменаването на България от страна на Вучич трябва да се чете преди всичко стратегически. От една страна, той се опитва да се сравнява биографично с политически лидери от държави членки на ЕС, където този преход от президентското място в премиерския пост се е случил вече в България, за да намали критиките към себе си за това, че се опитва да остане във властта по различни начини, за да отхвърли сравнението с Владимир Путин.
Сравнението с Радев обаче не е напълно коректно. Вучич практически е в центъра на управлението на Сърбия от 14 години – първоначално като вицепремиер, впоследствие като премиер от 2014 до 2017 г., а след това като президент на Сърбия.
Икономически Сърбия се развива до известна степен положително, но все още е далеч от България по редица показатели. България има по-висок БВП, по-ниска безработица и по-добре интегрирана икономика в европейските пазари. До 2008 г. двете държави имат сравнително сходна икономическа динамика, но след това разликата постепенно се увеличава.
- Всъщност това добронамерени сравнения и амбиции ли са? И всъщност ще ни задмине ли Сърбия?
- България често присъства негативно в реториката на управляващата партия в Сърбия. По време на протестите дори беше излъчен документален филм, в който български професори бяха обвинени в намеса във вътрешната сръбска политика и в опит за сваляне на управлението. Това не е случайно, но не се отнася само до България – подобни препратки бяха отправяни и към други съседни държави, например Ана Бърнабич твърдеше, че хърватски студенти и хърватските тайни служби организирали преврат в Сърбия.
Това е опит протестите да бъдат представени негативно като „цветни революции“, ръководени или подкрепяни от чужди интереси. В този смисъл Вучич и неговото обкръжение разчитат силно на националистически послания, за да консолидират подкрепата на по-бедната част от населението.
Истината обаче е, че пътят на Сърбия към Европейския съюз минава и през развитието на добросъседски отношения и укротяване на национализма. От това и България, и Сърбия могат само да спечелят.
- Вучич тръгва от епохата на Милошевич и успява да оцелява досега. Доколко гъвкавостта му ще му помогне?
- Вучич е ветеран в политиката. Опитът и политическата му интуиция досега му помагаха да запазва позициите си. Той продължава да бъде разглеждан като силния човек в Сърбия както от западните партньори, така и от Китай и Русия.
Въпросът обаче е кога опозицията ще успее да изведе политическа фигура или политическа сила, която реално да се противопостави на политическата хегемония на Вучич. Много хора вярват, че именно студентите се превръщат в този играч. Развръзката тепърва предстои.
- Ще успее ли да се върне на власт? Студентите ли са препъникамъкът му или има и друга пречка?
- Най-интересното в сръбския случай е трансформацията от гражданско движение към политическа сила. Опозицията пробваше различни начини да победи Вучич, но не успяваше – в многоцветни коалиции, в бойкотиране на избори, в антиправителствени протести. Студентите обаче промениха правилата на играта. В продължение на почти две години студентите изграждаха легитимност именно като гражданско движение, което стои извън традиционните партии, включително опозицията. Сега пред тях стои много по-трудната задача – да превърнат тази масова мобилизация в политическо представителство. Досега техните ходове бяха много добре преценени, включително опазването на универсален език и обикалянето на страната за срещи с хората – това са механизми, чрез които те държат голяма обществена подкрепа.
Вучич, от друга страна, напуска кабинета, за да може да се посвети изцяло на предстоящия вот. Самият ход показва, че ситуацията е сериозна. Ако беше напълно уверен в изборната си победа, едва ли би предприел подобна стъпка.
Изборите в никакъв случай не са предрешени. Ситуацията е критична и вероятно, както журналистът Николай Кръстев спомена наскоро, в нощта на изборите и двете страни ще обявят победа, която ще бъде мигновено оспорена от другата страна. Студентите продължават да разполагат със значителна мобилизационна сила, но Вучич държи всички държави структури. В студентската листа нарочно участват хора извън политиката - експерти, преподаватели и активни хора, но дали липсата на опит няма да бъде препъникамък ще разберем в близките месеци.
Обществените допитвания дават различни резултати, но според тях подкрепата за студентската партия и за Сръбската прогресивна партия (СНС) е приблизително в сходни граници – между 35-45%. Част от опозиционните партии вече потвърдиха, че няма да участват самостоятелно на изборите, а ще подкрепят студентите, за да бъде концентрирана мобилизацията.
Друга част от опозицията ще участва самостоятелно, но впоследствие би могла да се окаже в коалиция с други формации в бъдещата Скупщина.
Със сигурност предстоят най-важните парламентарни избори в Сърбия за последните повече от 20 години. Въпросът е, ако Вучич загуби, дали ще признае резултатите, или ще се стигне до въртележка от избори, докато един от двата блока – този на студентите или на Вучич – не победи категорично.
- Често в медиите се говори за т. нар. Сръбски свят. Вучич ли е олицетворението му?
- Идеята за „Сръбския свят“ до голяма степен свързана с историческата концепция за Велика Сърбия, е част от националистическия дискурс в по-радикалната част на сръбския политически спектър. Самият Вучич идва от тези среди – той е бивш член на ултранационалистическата Сръбска радикална партия и в началото на политическата си кариера е изявен националист.
За да прерасне в хегемон на политическия терен, Вучич постепенно изгражда образа на политик, с когото външните партньори могат да преговарят, а Сръбската прогресивна партия започва да комбинира местния популизъм с проевропейска интеграция и пропазарна икономическа политика. Той често говори и за своята роля в опазването на мира в Западните Балкани, най-вече по горещата тема за Косово.
Неслучайно някои изследователи използват термина „стабилитокрация“, когато анализират политиката на Вучич и други лидери в региона с авторитарни тенденции. Идеята е, че тези лидери дават на западните партньори усещане за стабилност и сигурност по границите и в региона, като в същото време не поставят демократичните реформи и човешките права на същото ниво на приоритет.
Оттам идва и мълчанието на значителна част от европейския политически елит, въпреки че сръбските протести се превърнаха в едно от най-големите протестни движения в Европа през последното десетилетие.
- Ако той се върне на власт, това как ще се отрази на нас? Къде е нашият интерес?
- Българският интерес е Сърбия да се демократизира и да върви плавно по пътя към членство в Европейския съюз. Това би сближило още повече два народа, които имат много обща история и култура.
Важно е и опитите за използване на антибългарска реторика от миналото да бъдат прекратени и България да бъде разглеждана като партньор.
Балканите са малък регион с твърде много обща история и култура. Ровенето в миналото и използването на съседите като „полезни врагове“ за вътрешна употреба, за да се консолидира властта, е политика, която в дългосрочен план не води до устойчиви резултати.
В сръбската опозиция има различни течения – от радикални националисти до по-либерални политически сили. Все още е трудно да прогнозираме кое от тях ще има по-голяма тежест в бъдеще.
При евентуална изборна победа на опозиционните сили основните им заявени цели са демократизиране на държавата, включително по отношение на свободата на медиите, съдебната система и институциите. След подобна промяна могат да се оформят и две по-ясни политически течения – едното проевропейско, насочено към ускоряване на интеграцията в ЕС, а другото евроскептично, с по-консервативен и националистически наратив. Въпросът за признаването на Косово ще продължи да буди дискусии.
- Имаме българско малцинство в Сърбия, особено в Западните покрайнини. Какво да очаква нашите сънародници там и в двата възможни варианта с връщането на Вучич или загубата му?
- За българското малцинство най-важният въпрос според мен не е само кой ще бъде премиер или президент. Това са едни от най-бедните и демографски уязвими райони на Сърбия. Затова трябва да гледаме не само формалните права на българите, а и икономическите и демографските условия, в които те живеят. По време на протестите в Димитровград например българите излизаха на демонстрации срещу управлението на Вучич, включително носейки и български знамена. Имаше и неприятни случаи за изнудване на българи да подкрепят Вучич в проправителствени контрапротести. България е важно да следи ситуацията отблизо и да оказва подкрепа към българското малцинство.
- Какво е отношението на Белград към Скопие и до каква степен има влияние там?
- Политиката към Скопие е част от по-широката идея за „Сръбския свят“. Управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ е често свързвана като част от орбитата на влияние на Вучич в региона. Споделянето и на антибългарски позиции е репертоар, който и двете партии упражняват. Опозицията в Северна Македония често обвинява в корупционни практики и изграждане на зависимости между ВМРО-ДПМНЕ и СНС, включително в медийните среди, в изграждането на просръбска, антиевропейска и антибългарска реторика. При евентуална победа на продемократични и европейски ориентирани сили трябва да очакваме намаляване на тази тенденция.
- Той дава оставка след двегодишни протести, но там не виждахме европейското знаме. Как го обяснявате?
- Сръбското общество десетилетия наред е поляризирано между положително и отрицателно отношение към Запада. От войните в бивша Югославия и конфликта в Косово до днес интеграцията в ЕС преминава и през преосмисляне на миналото. Последните допитвания показват, че в годините на протести по-скоро евроскептицизмът се увеличава – тук обяснението е и в липсата на по-ясна подкрепа от европейските институции и политици към борбата на сръбското гражданско общество.
- Какви са настроенията на самите сърби? Променят ли се нагласите?
- Тук има нещо ново – срещу Вучич вече не стои само традиционната партийна опозиция. Студентското движение успя да промени самата структура на политическия конфликт и да привлече хора, които досега не са имали доверие в опозицията. Това е характерно за общества, в които традиционната партийна система е загубила значителна част от легитимността си. Новото движение не просто иска да смени управляващата партия – то се опитва рестартира демокрацията.
До известна степен бих свързал началото на отслабването на позициите на Вучич с 2021 г., когато започнаха протестите срещу проекта за литиева мина на британско-австралийския гигант Rio Tinto.
Възмущението около този проект породи масово движение, в което за първи път се обединиха коренно различни обществени групи – местни граждани от региона на бъдещата мина, екологични и либерални градски организации, както и националистически течения, които виждат в проекта символ на загуба на националния суверенитет.
За да запази подкрепата си сред външните партньори, Вучич направи редица политически ходове, които допълнително затвърдиха в част от сръбското общество образа му на човек, който е готов да търгува с бъдещето на държавата, за да остане на власт.
- Сърбия прави ли завой на Запад? Вече купиха френски изтребители „Рафал“, Вучич ходи в Киев, а на два пъти не отиде в Москва на 9 май. Как да тълкуваме тези постъпки?
- Той се опитва да остане на власт и да балансира между различните външнополитически центрове.
Икономически и военно Сърбия е изключително свързана с Европа – чрез вноса и износа с европейските държави, закупуването на военна техника, военните учения със страни членки.
В същото време редица инфраструктурни проекти бяха възложени на китайски държавни компании, с което Сърбия си осигури и подкрепата на Китай – например изграждането на метрото в Белград.
Русия продължава да присъства като културен символ заради дългогодишните отношения между двете държави. Сърбия традиционно е един от най-близките партньори на Русия на Балканите, а сръбското обществено мнение остава сред най-положително настроените към Русия въпреки агресията срещу Украйна.
В този смисъл заигравката с Русия на думи, докато на практика Сърбия се обвързва икономически с ЕС и поддържа отношения с Украйна, е част от стратегията му да стои между няколко центъра на международната политика. Въпросът е докога този баланс ще бъде устойчив.
- Кои ще подкрепят българите там?
- Зависи. Има две течения. По-свободните и независимите ще подкрепят студентската листа, докато представителите на по-широкия кръг клиентела около партията на Вучич ще гласуват за него.
Иван Петрински
