Венци Рангелов се занимава дълги години с футбол – професионален, аматьорски, полицейски. Спечелил е много трофеи – световни, европейски и балкански. Заедно с фондация „Национали'94“ правят някои от най-запомнящите се събития, като последното беше благотворителният мач между легендите на България и Северна Македония във Варна. Големият левскар и приятел на Христо Стоичков, бе гост в студиото на подкаста на вестник „Мач Телеграф“ - „МачКаст“.
- Здравейте, господин Рангелов, и добре дошли в нашето студио.
- Благодаря ви! Студиото, в интерес на истината, ме впечатли доста с толкова много неща, които сте добили. Ще предстои обновление, ясно е – виждам старата тениска на Левски.
- И на ЦСКА, но е от предишен сезон.
- Ще ги обновите – те започват сега нов сезон, с нов екип. Да се надяваме, че и двата водещи клуба в България ще имат този късмет – да се преборят за нещо повече.
- Със сигурност, стискаме палци на всички. Споменах, че вие сте във футбола от дълги години – иска ми се да започнем от един град, който е близо до София – Сливница. Става въпрос за отбора на Сливнишки герой, който вие поехте във „В“ група, след това стигнахте до „Б“ група, създадохте една страхотна база.
- Отдадох там 15 години в това малко градче. Започна преди доста години, в началото нямах намерение, защото се занимавах с полицейския футбол – от 95-а година до пенсионирането ми от системата – 2019 г. Тогава се занимавах повече с полицейския футбол. Капитанът на полицейския отбор беше от Сливница. Един ден дойде в кабинета ми заедно с Вальо Драгомиров – човекът, който се занимава в БФC с организационни неща – заедно с още един негов приятел от Сливница, ме увещаваха да поема „Сливнишки герой“, защото тогава „В“ група беше от 20 отбора и те бяха последни. Те изпадаха, а когато изпаднеш от „В“ група, особено югозападната, която беше най-силна, тогава връщане няма. Приех. И като отидох в Сливница на стадиона, гледката беше просто потресаваща. Нямаше огради, нямаше стадион, нямаше съблекални, пасяха животни вътре. Огромни пукнатини, защото беше останала само земя – трева нямаше. Положението беше окаяно и си казах: „Брей, тук ще стане сериозно“. Почудих се как тези момчета са го карали досега, при положение че 91–92-ра година много пари са минали и много известни треньори, национални състезатели. Иван Стамболийски, който беше спонсор – страшно много пари, служебни коли на треньорите – там са големи имена на българския футбол и футболисти на националния отбор. Но никакво класиране. Дори и в тройката да си, при толкова много пари – да не забиеш един пирон, да не направиш нищо за базата... Беше ужасно, нямаше и скамейки. Просто не можех да повярвам, като видях историята за тези хора, които само преди няколко години са минали през този клуб, и историята на този отбор, който последно е имал класиране през 83-а г. – 13 сезона са имали в „Б“ група. И в този период са минали доста футболисти оттам, но оттогава насетне... Четох им историята, програмата за възстановяване на футбола, но нищо не е получавало. Рекох си, че трябва да се помогне. Взех от националния ми полицейски отбор 8 момчета, картотекирах ги и завършихме.
- И завършихте във „В“ група на 8-о място?
- Да. Следващата година завършихме трети. Заех се да правя базата – много усилия, с приятелска помощ, с мои приятели, които се отзоваха тогава на поканата ми – дойдоха, помогнаха, направиха базата. Това са големи строителни фирми. Зимата, в един огромен студ, сняг над метър и половина – работеха хората, вдигнаха базата, направиха я. Това, което е към момента, вече се ползва от много отбори. Ходят там и са възхитени от това, което е направено – и със стадиона. Имахме 86 декара площ около стадиона – частници си върнаха една част, другата, която остана, беше държавна собственост. Тогава имах много добри отношения с областния управител и тогавашния кмет – Георги Георгиев. Убедих го да направим едно изготвено писмо – от държавна собственост да премине в общинска собственост. Господин Живков беше областен управител тогава. Съгласи се. Минахме и през Министерството на спорта, разговаряхме на тази тема и стана факт – от държавна собственост стана общинска. Целта ми беше да можем да кандидатстваме по европрограми – да направим зала. След това стана факт. Кандидатствахме и пак мой приятел, който помогна и за стадиона – известна строителна фирма – запознах го с кмета, поразговаряхме на темата, даде се проектът и залата вече е факт. Тя е многофункционална и се използва за много спортове. Още не беше готов стадионът, когато на третата година, откакто бях там, се преборихме и станахме първи в Югозападната „В“ група. С много силна конкуренция – 8 точки пред Пирин, със 108 на 24 голова разлика.
- Това е доста стабилна цифра.
- Доста информация има за онези години и за този отбор, който изградих, така че станахме първи и влязохме в „Б“ група. Важно е да се каже, че за влизането в „Б“ група популярно се казва, че „трябва да се kупи някой мач“. Ние влязохме без нито един купен мач – просто отборът ни беше страшно силен. Много отбори започнаха да идват при нас, с оглед на това, че повечето треньори са ми приятели – във футбола се познаваме. И ЦСКА са ни гостували, и Левски, световните шампиони до 20 години – Гана, много отбори и много имена. Както знаете – до 18–19 години футболистите, където са по клубовете си, и след това вече за тях в родните им клубове се оказва, че за повечето няма място.
- През вас са минали изключително много футболисти. Много от тях са обявени за „неперспективни“, ако може тази дума да използваме, като Мартин Луков, който към днешна дата е от най-добрите ни вратари – стигна до националния отбор.
- Да, той и другият му адаш – Мартин Минев, който също е отличен вратар. Взех ги от Славия при нас, видях, че и двамата имат потенциал, и когато свърши сезонът, ги запитах кой, къде и как иска да се развива. За Луков беше ясно – той беше решил да се развива във футбола. Продължи и знаете докъде стигна – вратар №1 на България, национален вратар, и ако не бяха тези контузии, които го сполетяха – не само една или две – щеше не само да вдига купи, както го направи с Локомотив Пд, а и да стигне до много по-сериозни отбори. Момче с потенциал е, и най-вече – скромен и работлив. Както казахте, той е един от хората, минали през „Сливнишки герой“, но има и много други момчета. Може и да пропусна някой, но те са сигурно над 20, които се върнаха да играят професионален футбол – включвам „А“ и „Б“ група – все добри футболисти. Така че това – да отхвърлиш някой като „неперспективен“, всички знаем... Най-добрият футболист в момента, в съвремието, по резултати и котиране – Христо Стоичков – по същия начин е бил отхвърлен като „неперспективен“. Моето наблюдение е, че и в момента продължава да бъде така, с оглед на това, което виждаме. Футболът си става комерсиален – той е такъв спорт на световно ниво, не само при нас. С тези момчета продължаваме да се чуваме, имаме много добри взаимоотношения. Преди години, когато се занимавах в Сливница – да, имали сме спонсори, не сме били богат клуб, не сме имали възможност много да ни помага общината, но изградихме даже и детска школа.
- Организирате и редица благотворителни инициативи, не само с полицейския отбор, но и с големи звезди на българския футбол. Разкажете ни за тях.
- Благотворителността в днешно време не е много на почит. Аз искам да помагам. Може би и животът, който съм изживял, съпътства това и всъщност ме е накарало да бъда такъв. През годините, след всички събития, съм разбрал едно – трябва да има обединителна фигура, която не само да обедини, но и да убеди за инициативата, че животът е една въртележка и не се знае какво би му донесла съдбата един ден на него. Много е важно да си личността, на която ще повярват. Аз съм имал доверието на всички. И националния отбор, това поколение, което беше 1994 г., аз съм съвременник на техния футбол, все пак съм на 66 г. Познавам абсолютно всички, те ме познават добре. Доверили са ми се. И когато е ставало дума за такива събития – никога не е било нужно да ги убеждавам. Просто създавам организацията. И сега, независимо от времето, в което живеем и възрастта, на която са те – продължават да участват. Както знаете, повечето от тях са с травми и болежки, със сменени стави. Един от тях днес го изписваме от Военна болница – Златко Янков.
- Как е той?
- Със сменена втора става е. Идвам от там (бел. ред. миналия вторник), много е добре. Всеки ден почти се виждаме, брат му и сина му ще го вземат и продължава възстановяването. Благодарни сме на екипа на Военна болница в лицето на Генерал Мутафчийски.
- Той също е част от фондация „Национали'94“.
- Да, така е. Надяваме се, че за следващото събитие и Златко Янков ще е в редиците на отбора. Тези благотворително събития имат своя отпечатък в обществото. Когато ми се обадиха от Етър и ме помолиха да помогна за организирането на тяхната 100-годишнина и да направим такъв мач. 5 от титулярния състав легендите са от Търново – Илиян Киряков, Трифон Иванов, лека му пръст, Цанко Цветанов – все защитници, най-добрият халф Красимир Балъков и нападателят Бончо Генчев. Трябваше да се обединят всички, за да дойдат. Е, успях, организирах ги, отидохме там, направихме една хубава програма. Легендите се срещнаха с децата от местните школи, беше голяма радост за тях. Посетихме гроба на Трифон Иванов. Вечерта седнахме и се поразговорихме на тази тема с Пламен Николов, Красимир Балъков и Христо Стоичков. Предстоеше да се навършат 30 г. от САЩ 94 и защо да не се направи нещо по този повод. Идеята се прие и Христо каза – добре, правим го това нещо, но ние си имаме капитан на националния отбор и това е Бoби Михaйлов. И това беше голям знак имайки предвид техните отношения, близо 12 г се знае, че не бяха окей. За големите мъже има грешка, има прошка. Това са големи българи, които се радвам, че успяха да си подадат ръка. Имаше и сълзи мъжки. Оттам започва и организацията за тази 30-годишнина и търг. И тогава решихме, че трябва да се основе Фондация и това се случи в деня, в който им беше последния мач на световното през 1994 г – 16 юли. Тогава се породи и всичко останало, което започва да се случва.
- Първото ви събитие беше във Варна, на стадиона на „Спартак“.
- Искахме първото събитие, което организираме, да бъде във Варна. Тогава и стана това нещастие в Кочани с 62 загинали. Решихме, че трябва да го направим в тяхна подкрепа, независимо от отношенията на двете държави чисто политически. Събраха се звездите на Македония, дойдоха във Варна. Погрижих се преди това и един концерт за настроение да направим. Дойде и тяхна известна изпълнителка, която изпя химна на живо. От наша страна бе Елица Тодорова, която също изпя химна на живо. Бяха още Братя Аргирови, Володя Стоянов, местна фолклорна група, дует „Експоуз“. След това завършихме вечерта в нашия комплекс в Албена, едно прекрасно място. Беше трогателно тържество. Стадионът на Спартак също беше пълен. Те толкова пълен не са го виждали.
- Програмата ви до края на годината включва още две събития.
- В момента подготвяме следващото ни събитие, което ще бъде от 31 юли до 4 август. То ще бъде един голф турнир. Нашите голфъри футболисти се знае кои са – Христо Стоичков и Красимир Балъков. Те се погрижиха да поканят свои колеги – известни световни звезди, които играят голф. Ще има известни имена. Очакваме пак да има добри отзиви. Този път кампанията ни е ще е за Детската кардиологична клиника, тя е една в България и се намира в Трета градска болница в София. Ще видим какво имат като необходимост, с директорът съм разговарял вече. Третото ни събитие е свързано с организацията на футболен мач в Пловдив. Сега говорим с два отбора, да видим тяхната заетост – този на Турция и на Италия. Предвиждаме да направим търг, както на 30-годишнината, когато се събра една солидна сума в размер на 400 000 лв. Хората, които закупиха артикули и фланелки на стойност над 100 000 лв една от тях, върнаха всичко закупено обратно в музея на Христо Стоичков. Това е голям жест.
- В началото на разговора ни заговорихме за Трифон Иванов и за неговия паметник. Каква информация имате вие?
- Паметникът би трябвало да бъде готов и поставен на 27 юли, на неговия рожден ден, на стадион „Ивайло“. Представлява Трифон Иванов в целия му ръст с топка.
- Предполагам за всички във Фондацията този момент ще бъде емоционален.
- Със сигурност. Ще ви разкажа нещо. Аз участвах в организацията на поклонението на Трифон. Христо Стоичков тогава беше в Щатите, беше наддал малко повечко килограми. Бяха ни препоръчани едни хапчета, които са безвредни и са за сваляне на килограми. И беше казал на Трифон, че ще му донесе от тия хапчета, че не може да го гледа толкова напълнял. Бяха се разбрали като си дойде Христо в България за неговия имен ден, да се видят и да му даде и хапчетата. Така се случи, че тогава точно той си отиде. Христо вече беше взел хапчетата. Когато вече минавахме за поклонението пред ковчега, хапчетата бяха в мен и когато Христо отиде да се сбогува, аз му ги дадох и той ги сложи в ковчега до тялото на Трифон. Тогава бе големия въпрос – какво е сложил. Всички таят най-добри чувства към Трифон Иванов. Той нямаше врагове от нито един фенски отбор. Всички левскари, при положение, че той е бил един от лидерите на ЦСКА, го уважаваха. Нямаше такъв, който да каже лоша дума за него. Той си беше мъжкар. И на терена, и извън него. Никога лоша дума не е казал за противниците си. Една такава личност трябва да бъде на голяма почит и уважение и след неговата кончина, за съжаление.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
