- Г-н Цеков, каква е оценката ви за действията на управляващите от „Прогресивна България“ до момента – за какво ще ги похвалите и за какво искате да ги порицаете?
- Отнасям се с умерен скептицизъм към това управление, който произтича от обстоятелството, че нова е само формата, в която са се организирали, но ключовите хора са все същите, които участват в управлението на държавата през последните десет години, като част от президентската администрация или от поредицата служебни правителства. С други думи – вече сме видели какво и колко могат, какви са позициите им по невралгичните геополитически въпроси. Но все пак бих се изненадал приятно, ако сега надраснат себе си, управляват ефективно и успеят да придвижат важни за държавата и обществото процеси в правилната посока. Когато една политическа сила получи самостоятелно мнозинство и състави правителство, добрата обществена и парламентарна практика е да се дадат сто дни толеранс. Все още сме в този диапазон. Ако трябва да се потърсят положителни моменти в досегашната им дейност, то това е по-умереният тон, който демонстрират, и заявките им да възстановят нормалния политически и парламентарен диалог. Целият въпрос е дали това не са само голи приказки, докато се „окопаят“ във властта, или ще го направят на дело. Вече има някои обезпокоителни тенденции, като например опитите им да обезсилват опозицията и да заглушават парламента.
- Кои са положителните моменти в законопроекта на „Прогресивна България” за промени в Закона за съдебната власт?
- Най-положителното е, че се скъсва с екзотиките и експериментите, свързани с провалената т.нар. „съдебна реформа“ на ПП-ДБ. Например в законопроекта на мнозинството липсват противоконституционните предложения, с които ПП-ДБ се опитваше да заобикаля парламента и легитимното политическо представителство на нацията, с безумия като това някакви НПО-та от типа „експерт, бюро и кошче за боклук“ да подбират кандидати за Висшия съдебен съвет, заедно с Висшия адвокатски съвет, омбудсмана и представители на съдебната власт. Че даже и да внасят предложения, които Народното събрание директно да гласува, без да са внесени от народни представители, както повелява конституцията. Как така политически неотговорни пред гражданите частни организации, та било то и професионални и гилдийни, ще кадруват във ВСС? Как така съдебната власт ще се намесва в изключителната компетенция на законодателната власт да излъчи парламентарната квота във ВСС? На какво основание Висшият адвокатски съвет ще кадрува във ВСС, при положение че конституцията ясно определя ролята и функцията на адвокатурата – да подпомага гражданите и юридическите лица в защитата на техните права и законни интереси. Какво общо има това с кадруването във ВСС? Трябва да е безпрекословно ясно, че България е парламентарна, а не съдийска или адвокатска република. Не е и гилдийна република, та да се иска професионалните гилдии да превръщат парламента в „гумен печат“. Този тип идеи са отречени от историята – това са корпоративистките идеи на фашизма на Мусолини – там гилдиите управляват. Но в законопроекта на управляващите има и редица моменти, които заслужават сериозна критика. Например предлаганите нови правомощия на правосъдния министър, включително да обжалва актовете на ВСС, с което да спира изпълнението им.
- Има ли предложения на опозицията, които също звучат разумно и трябва да се погледне сериозно на тях?
- Съгласен съм с опозиционните критики за новите правомощия на правосъдния министър.
- Има ли някакви пропуски, за които да подсетите законодателите?
- Препоръчвам нещо много важно, което може да се нормира в закона или поне да се спазва като парламентарна практика. Парламентът следва да се въздържа да избира действащи съдии, прокурори и следователи, тоест представители на съдебната власт, в парламентарната квота на ВСС. Смисълът конституцията да предвижда две отделни квоти – парламентарна и съдебна – е парламентът да не се бърка в съдебната квота, а съдебната власт да не се бърка в парламентарната. Има достатъчно юристи, които не са публични служители в съдебната власт. Има учени, адвокати, юрисконсулти, експерти в държавната администрация – блестящи и подготвени юристи. Такива трябва да се избират в парламентарната квота, за да има свеж поглед отвън за проблемите на съдебната власт, а не тя да се капсулира в своята ведомствена крепост на принципа „гарван гарвану око не вади“.
- Правилно ли е да се забранява на определени магистрати, които са изпълнявали временно функциите на административни ръководители, да участват във Висшия съдебен съвет? Възможно ли е точно тази част да бъде атакувана като противоконституционна?
- Това е въпрос на законодателна преценка и не намирам основания за противоконституционност. Няма пречка да се въведе такова ограничение, макар че освен разчистване на лични сметки не виждам как то ще допринесе за подобряване на правораздаването в България.
- Как трябва да изглежда парламентарната квота във ВСС?
- Като парламентарна, а не като втора писта за действащи съдебни магистрати. Вече аргументирах защо. Но нека поясним защо въобще е нужна парламентарна квота, която някои погрешно наричат „политическа“ или „обществена“. Нужна е, защото тази квота е единственият вход на гражданското общество чрез неговите легитимни политически представители в парламента, до затворената система на съдебната власт. Всяка институционална система, която се капсулира прекомерно, започва да възпроизвежда своите недостатъци и пороци. Затова винаги е нужен и външно, необременено участие в управлението на основни процеси, каквито са в случая компетенциите на ВСС. И без това цели фамилии и роднински кръгове правораздават в България, та остава да им се предостави и сами да си се избират и издигат. Това би било крайно нецелесъобразно с оглед висшите държавни и обществени интереси.
- Ще има ли мнозинство за промените и откъде ще дойде то, ако „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ се заинатят, че ако не е на тяхната, няма да гласуват „за“?
- Трябва най-после да се сложи край на зловредната девиация от последните няколко години, в които парламентарният диалог и политическите преговори бяха анихилирани за сметка на най-грозна политическа партизанщина от типа „или избирате нашите, или никой“. Нужен е рационален диалог, с участието на всички парламентарни групи. Само тогава може да се стигне до едно принципно, а не скалъпено мнозинство от 160 и повече депутати, които най-после да изберат нова парламентарна квота във ВСС.
- Очаквате ли ПП или ДБ да се опитат да кадруват във Висшия съдебен съвет и върховните съдилища и трябва ли да се уважат претенциите им?
- Мнения и препоръки могат да отправят всички заинтересовани страни – партии, организации, институции. Преценката и решението по въпроса за парламентарната квота във ВСС е суверенно право единствено и само на парламента.
- Кои са най-важните закони, които не търпят отлагане?
- Няма нужда да ги подсказваме на управляващите. Избрани са, за да формулират приоритетите в законодателната дейност, за което ние, данъкоплатците, им плащаме заплати, служебни коли и всякакви привилегии. А пък ние – академичната и експертна общност, сме призвани да им даваме оценка, която да подпомага гражданите да си съставят мнение за управляващите и управлението.
- Ще има ли правителството на Румен Радев 100 дни толеранс или обратното броене вече е започнало?
- Видимо е, че правителството разполага с незапомнен медиен комфорт, който, надявам се, е израз на тези 100 дни толеранс. Но истината е, че обратното броене започна от първата секунда. Илюзия е, че имат гарантиран дълъг хоризонт. Далеч по-монолитни и подготвени мнозинства рухнаха бързо. Критична ще е първата година. Много е важно доколко Румен Радев ще успее да излезе от международната изолация, в която тънеше по време на престоя си на „Дондуков“ 2, и да преодолее видимото недоверие към него от страна нашите европейски и американски партньори. Засега сигналите не са особено благоприятни, но все още има шанс.
- Имаше ли изненади лично за вас в състава на новия кабинет и по тънък лед ли вървят някои министри с провокативни изказвания?
- Съставът на правителството е напълно очакван и не блести с нищо, освен с показното устройване на синекурни вицепремиерски постове, с които да се осигурява държавна хранилка и привилегии на приближени партийци. Нещо като малък постмодерен Версай. Но на този етап ще спазя 100-дневния толеранс, за да им дадем възможност да се разгърнат. После ще ги оценяваме по делата им. Съдейки по приказките им досега, някои от тях няма да стигнат далеч.
- Кажете честно, не сте ли поне донякъде съгласен с вицепремиера Иво Христов за партиите с „отпаднала необходимост”?
- Едни задълбочени познания за политическата и конституционна история, предполагат да се знае, че еуфорията на всяко временно мнозинство, което получи доверие в избори, не трябва да прераства във високомерие и тирания на мнозинството, защото те винаги завършват с провал или катастрофа. Но в политиката непрекъснато се появяват мимолетни фигури, които смятат, че това не се отнася до тях и са принудени да научат тези уроци по най-трудния начин.
- Очаквахте ли „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се разделят и като го направиха след вота, не излъгаха ли хората, които гласуваха за тях? Какъв щеше да е резултатът им, ако се бяха разцепили преди изборите?
- Това политическо малцинство, което фарфаронски се самоопределя като „демократичната общност“ или като „градска десница“, или като „либералите“ нанесе много щети на българската демокрация и изгуби много време на България. С некомпетентност, с фанатизъм и истерии, с маниакални обсесии и обслужване на олигархични и лобистки интереси зад фасадата на високопарна, но куха фразеология. За това, разбира се, са виновни и външните интереси, които им се довериха и които пепедебейци слугинажно обслужваха. Те са неспособни да водят нормален политически диалог – обругават по най-сатанински начин своя опонент, но после нямат никакви скрупули да се прегърнат с него. До каквото са се докоснали – от конституцията, през съдебната власт, до Столичната община или антикорупционното законодателство – са го провалили с гръм и трясък. Но има хора, които харесват този фанатизъм и обичат да подкрепят подобни лузъри. Слава Богу са малцинство и са обречени да бъдат малцинство.
- Коя от партиите в бившата коалиция ПП-ДБ се развива по-добре от останалите и коя ще бъде изчегъртана още на следващите избори, когато и да са те?
- Няма как да се развива добре политическата девиация. Тя си остава девиация. Те направиха и невъзможното, за да се утвърдят като девиация в политическия живот. Но от тях вече нищо не зависи и няма перспектива да зависи.
- И ПП, и ДБ, в частност „Да, България“, смениха лидерите си. За добро или за лошо беше това от дистанцията на времето?
- Това, че са сменили партийните си апаратчици, няма никакво значение за България. За „лидери“ бих се въздържал да говоря.
- И ПП, и ДБ се афишират като партии на младите, но в същото време в тях като че ли има доста комсомолски активисти. Откъде идва тази склонност към докладване или иначе казано доносничене?
- Това в мнозинството си са отрочетата на комунистическата и комсомолска номенклатура, и на Държавна сигурност. Те са отгледани с привилегиите на тоталитарния режим и им е внушавано от малки, че са избран елит, на който се полага да управлява. Това е формирало техния манталитет. Кръвта вода не става.
- По какво тези методи се различават от агентурната част от бившата Държавна сигурност? Вероятно и тогава е имало доносници, убедени, че работят за благото на родината, а не за привилегии.
- В какво са вярвали е без значение. И хитлеристите са вярвали, че работят за Германия. По онова време номенклатурата и ДС са работели първо за благото на „братския СССР“, а после за Българската комунистическа партия. Не за България.
- Кои са десни и къде са левите впрочем? Ще съумее ли БСП да се възроди от пепелта?
- ГЕРБ са най-близко до понятието за „дясно“ и са членове на Европейската народна партия. Всички останали са повече или по-малко леви, лявоцентристки и ляволиберални. Що се отнася до БСП – техният политически некролог вече е залепен на стените на политическата арена. Ще водят известно време „зомби“ съществуване, ще се надяват, че могат да се възстановят, като издигнат ярка според техните представи кандидатура в президентските избори. Но всичко това е обречено. Телефоните бързо ще замлъкнат, клубовете един по един ще бъдат ликвидирани, ще им вземат повечето етажи на „Позитано“ 20, а накрая и всичко. Процесът е неумолим и се дължи на тягостната и до голяма степен вродена номенклатурна некадърност, тесногръдие и безидейност на върхушката на БСП от последните 30 години. Там отдавна няма политици, а само схемаджии и хора, за които политическата дейност е въпрос на препитание. Подобна организация няма бъдеще.
- Кои стъпки на новото управление трябва да бъдат коригирани и има ли опасност от авторитарен режим?
- Опасност от надигане на авторитарни тенденции днес има повече от всякога. Удобното клише, с което тези тенденции се маскират, е „президентска република“. Но дори ние като общество да допуснем тези тенденции да се развихрят, Европа няма да позволи България да бъде превърната в Беларус на Балканите. Ще се сблъскат челно с историята.
- Има ли основание опозицията да се възмущава толкова от поправките в правилника за работа на Народното събрание? Някои от тях не звучат толкова зле. Знаем в каква говорилня се превърна парламентът в последните години.
- За част от предлаганите промени има основание за сериозна критика. Парламентът е точно това и не трябва да бъде нищо друго – общонационалният политически форум, в който се говори и се разискват големите въпроси на държавата и обществото. Не е нито „експертен“, нито административен орган. Не се говори много-много и се действа послушно и експедитивно само в авторитарните и тоталитарни парламенти, които имат факаден характер. Ограничаването на времето за изказвания и на възможностите за парламентарен контрол е вредно и опасно първо за самите управляващи, а после за демокрацията.
Това е той:
Роден е през 1972 г.
Доктор (2016) и хабилитиран преподавател, доцент (2023) по конституционно право
Бил е старши съветник в Правната дирекция на Народното събрание (1996-2001)
Депутат в 39-ото НС (2001-2005)
Главен секретар на омбудсмана на Република България (2005-2010)
Президент (1999-2015) за България на Световната асоциация на юристите
Основател на Института за модерна политика
Съсобственик на агенция „Галъп интернешънъл Болкан“
Автор на монографии и научни публикации в областта на конституционното право и политическите науки
Кристи Петрова
