К огато ФИФА даде началото на разширения формат на Световното клубно първенство в САЩ, всички погледи бяха вперени в плеадата суперзвезди като Лионел Меси, Килиан Мбапе и Ерлинг Холанд, които с техните отбори ще си оспорват наградния фонд от около 125 млн. долара.
Но на този фон се промъкна и историята на полуаматьорския Оукланд Сити. За някои от играчите на този клуб първенството е футболното събитие на живота им. Това е техният единствен шанс да се сблъскат с най-добрите в света. Отборът е от северните предградия на новозеландската столица. В него играят футболисти, които имат и други професии, за да си вадят прехраната. Тук играят шофьор на мотокар, търговец на безалкохолни напитки, брокер на недвижими имоти и т.н. Историята на малкия клуб все едно е писана за холивудски сценарий. Оукланд спечели короната на Океания през миналата година и така си осигури квота за първенството като единствен представител на континента. Жребият ги прати в квалификационна група с 34-кратния шампион на Германия Байерн, португалския гранд Бенфика и латиноамериканския легендарен клуб Бока Хуниорс. Футболистите от скромния отбор на Оукланд Сити получават уникалния шанс да пишат своята история в мачове срещу най-добрите от най-добрите.
Граница
Капитанът на отбора Марио Илич сподели в интервю за CNN, че основната движеща сила зад успехите на клуба е просто любовта към играта. „Хората постоянно разправят, че професионалните футболисти успяват, защото работят здраво на тренировките. И ние тренираме, но освен това повечето от нас имат по още две, а понякога и по три други работни места”. Илич има много натоварен ежедневен график, тъй като основната му работа е на търговски представител на Coca-Cola. Оукланд не разполага със скъпа тренировъчна база. Тренировките се случват на клубното игрище, а възстановяването става в претъпкания гимнастически салон.
„Денят ми обикновено започва в пет сутринта, когато ме събужда алармата на часовника. Отивам в салона и тренирам около час, връщам се за бърза закуска и точно в осем вече съм на работното си място в офиса. Правя всичко възможно да си свърша работата до пет следобед, защото трябва да пресека целия град, за да отида на тренировка, която започва точно в шест часа. Тренираме на игрището по два часа. След това се прибирам у дома към девет часа и си лягам, за да имам сили за утрешния ден, в който всичко това се повтаря. Морскосините тренират в четири дни от седмицата, а мачовете от местното първенство обикновено са всяка събота. С подобен график футболистите постоянно се разкъсват между стадиона и работата си. На практика те нямат никакво свободно време за себе си. От това страдат не само те, но и семействата и приятелите им.
„Виждам се с приятелката ми само в петък вечер или всяка втора събота. За щастие тя проявява разбиране към работата и стремежа ми да градя и спортна кариера. Тя винаги е до мен и ме подкрепя в преследването на мечтите ми”, казва Илич.
Битката
Вратарят на Оукланд Сити Конър Трейси си спомня за момента, в който той и останалите от отбора са разбрали какъв е жребият и кои ще са съперниците им в груповата фаза на Световното клубно първенство.
„Никога няма да забравя този момент”, казва Трейси пред CNN. Играчите и ръководството на клуба трябвало да станат по-рано и в шест сутринта да бъдат пред телевизора, за да гледат на живо тегленето на жребия. Всички са се събрали в централата на клуба, за да може след това всеки да поеме към другата си работа. „С всеки следващ изтеглен съперник се втрещявахме все повече и повече. Всички тези клубове имат толкова богата история, традиции и репутация. Да те изтеглят, да се пробваш да играеш срещу тях е сбъдната мечта.” За Трейси, който е склададжия в компания производител на медикаменти за животни, първенството ще бъде върхът на спортната му кариера. Той лекува контузия, но тя не е свързана със спорта, а с това, че заради работата му трябва постоянно да вдига и премества тежки неща. „Работата ми е свързана с постоянно тежко физическо натоварване и това се отразява на тялото ми. Контузвам се много по-често от средностатистически вратар, а и нямам достатъчно време за адекватно възстановяване. Няма да лъжа, тежко ми е, особено в зимните нощи и тъмните сутрини. Много пъти съм обмислял да сложа край на футбола. Много колеги вече сложиха точка, защото е много трудно да го съчетаваш с работата и семейството. Но Световното клубно първенство е много голяма цел и си струва човек да стисне зъби и да преодолее болките.”
Трудности
Трудностите да балансираш между тренировките и обикновената работа са огромно предизвикателство и за втория капитан на отбора Адам Мичъл. Той смята, че е сбъднал детската си мечта, като е осъществил трансфер в носителя на КЕШ Цървена звезда в началото на кариерата му. Той обаче не получил достатъчно игрови минути, което го принудило да премине в словенски клуб и в крайна сметка да завърши кариерата си в нискоразредни английски отбори, какъвто по онова време бил Болтън.
В един момент Мичъл трябвало да избира между това да продължава да преследва мечтата си за футболна кариера или да се върне в родната Нова Зеландия, където го очаквала стабилна работа като брокер на недвижими имоти.
„На млади години бях като повечето млади момчета и исках да стана успешен футболист. Мисля, че повечето хора не си дават сметка колко свирепа е конкуренцията във футбола”, казва Мичъл. „Има хиляди играчи, които се съревновават за много малък брой атрактивни договори. Така че, ако не се докопаш до щедър договор, който ти осигурява охолен живот, скъпа кола и пр., може да се окаже, че животът ти ще бъде доста тежък, особено ако си далеч от дома в някоя чужда страна”.
Оукланд Сити е предоставил на Мичъл възможност да продължи да преследва футболната си мечта, въпреки че това не се е случило по класическия модел. Вълнението не е подминало защитника ветеран, който се надява, че подобни мачове ще бъдат глътка свеж въздух за цялата спортна общност на Нова Зеландия.
„Помня, че като дете гледах Световното първенство в Южна Африка през 2010 г. Помня вълнението от представянето на Нова Зеландия, която записа три равенства. Сега имаме възможността да постигнем нещо подобно на клубно ниво и да представим с чест нашата страна и целия регион”, казва Мичъл.
Любов
Жребий, който ги сблъска с Байерн, двукратния победител в Шампионската лига Бенфика и шесткратния носител на Копа Либертадорес Бока Хуниорс, означава, че те ще се изправят срещу най-добрите в света. Въпреки всичко отборът от аматьори пътува до САЩ с разбирането, че няма невъзможни неща. „Те струват милиони и милиони долари, а ние ритаме от любов към играта. Но не сме обречени. Излизаме да играем и да се подкрепяме един друг. Ако изпълним указанията на треньора и дадем всичко от себе си, всичко може да стане. На терена ще сме 11 на 11. Ще направим това, което винаги правим – ще мечтаем на едро”, казва Илич.
Рори Флеминг, CNN
