А нхел Гомес е поредният, който се измъкна. Отскубна се от топлата пазва на Манчестър Юнайтед и избра да продължи сам своя път във Франция.
Английският национал се присъединява към школата на Юнайтед на 6-годишна възраст и минава през всички юношески формации на клуба. През това време неизменно е смятан за един от най-обещаващите таланти. Кариерата му при мъжете започва с летящ старт – влиза в игра като смяна на Уейн Рууни. Тогава е на 16 години и 263 дни – най-младият в историята на Юнайтед от времето на Дънкан Едуардс през 1953 г.
Тогава изглеждаше, че пътят на Гомес е предначертан, но осем години по-късно той реши да се отклони от него, след като записа едва 8 мача във Висшата лига, и то като резерва, преди да се присъедини към Лил през лятото на 2020 г.
Това лято той поема в нова посока и вече ще играе за участника в Шампионската лига Олимпик (Марсилия).
Детство
„От момента, в който се озовеш в Манчестър Юнайтед, треньорите не спират да ти разказват историята на клуба”, спомня си Гомес. „Показват ти снимки на бебетата на Бъзби*, на Джордж Бест и Боби Чарлтън. Това е клубната култура в действие. Трябва да научиш всичко и да носиш ценностите в себе си”. Анхел няма да забрави и правилото на „черните бутонки”. „Много момчета искаха да играят с цветни обувки, като техните футболни идоли, но беше строго забранено. Сега, като се замисля, това не беше толкова лошо, защото правеше всички ни да изглеждаме еднакви и никой не получаваше по-специално отношение.”
Анхел винаги е можел да разчита на компетентен съвет и у дома. Баща му Гил има 19 мача за националния отбор на Португалия под 21 г.
Неговият кръстник Нани пък е записал името си със златни букви в историята на клуба със своите 8 трофея на „Олд Трафорд“.
„Разговорите с татко и с Нани оформиха мирогледа ми. Давах си сметка през какво са минали и докъде са стигнали. Научих много от Нани. Не само от играта, но и от поведението му извън терена.“
Колкото повече се доближава до първия отбор, толкова повече расте и напрежението. „Бях на 16, а тренирах рамо до рамо с играчи като Рууни, Карик, Мата и Андер Ерера. Когато играех на FIFA, това бяха имената на футболистите, които използвах. Беше сюрреалистично. Беше трудно да превключиш и да осъзнаеш, че си част от реалния отбор. Помня как ни учеха в школата: „Ако Майкъл Карик ти пусне пас, ще успееш ли да овладееш топката?”
Жертви
Животът на всеки играч на Юнайтед е идентичен и еднопосочен. На футболистите постоянно се повтаря мантрата за тежестта на фланелката. Въпреки това има изключения. Например Мактоминей влизаше и излизаше от титулярния състав, преди да напусне и да се присъедини към Наполи миналото лято. Година по-късно Скот вече има статут на герой в Неапол.
Гомес също имаше репутацията на един от най-големите таланти, но успя да се реализира едва след като си замина от „Олд Трафорд“. „Редица фактори оказват влияние. Има много играчи, които се страхуват не толкова от фланелката, а от отговорността и очакванията, които вървят в комплект с нея. Не всичко е черно и бяло. Понякога в новите клубове те получават в точното време подкрепата, която им позволява да развият потенциала си.“
Пътят към преминаването в Лил през 2020 г. за Гомес започва с период под наем в Боависта, където той се доизгражда като полузащитник. Казва, че решението да си тръгне от Юнайтед не е било от най-лесните. „Беше трудно, защото имаше много неща, които ме задържаха там и ме дърпаха назад. Трябваше да направя някои жертви. Беше трудно да напусна Англия, но беше и освежаващо. Опитът, натрупан през последните години, ми помогна да се концентрирам отново.”
Със своя ръст от едва 1.67 м Гомес не разполага с внушителна физика на централен полузащитник. „Беше ми много трудно, чувствах се неудобно и постоянно трябваше да се обяснявам. Все ме питаха точно на кой пост играя и обяснявах, че мога да играя шестица, осмица или десетка. Когато бях в Португалия, ме пускаха на лявото крило, играл съм фалшива деветка, както и отдясно. Справям се на всяка позиция. Техничен съм, обичам да играя с топката и да я контролирам. Стилът ми е подобен на стила на Пол Скоулс. Тиаго Алакантра и Деко не бяха шестици или осмици, а просто халфове. Такъв искам да бъда и аз.“
Признание
През септември 2024-та той дебютира за националния отбор на Англия, което потвърди факта, че е взел правилните решения. Той влезе резерва при победата 2:0 срещу Ирландия, а три дни по-късно беше титуляр срещу Финландия на „Уембли“. Временният селекционер Лий Карсли заложи на Гомес като плеймейкър. Това е позиция, за която Англия така и не успяваше да намери подходящ изпълнител.
„Това е странно, защото винаги съм смятал, че разполагаме с достатъчно играчи за този пост”, казва Анхел. Неговата роля в средата на терена се видя ясно в мача срещу Финландия. Той имаше 113 докосвания до топката, повече от всеки друг на терена, а 94% от пасовете му бяха точни. В ответния мач в Хелзинки за 79 минути на терена реализира 108 докосвания и 97% точни подавания. Асистира също така на Джак Грийлиш за първия гол в мача, който завърши 3:1.
Въпреки това Гомес е чувал подмятания, че е връзкар и е получил повиквателна само защото е любимец на Карсли, водил преди това младежкия отбор до 21 г.
„Не ми беше лесно да слушам подмятания, че ми се случват нещата само защото съм човек на този или онзи. Помня, че преди Евро 2024 имаше пресконференция на Гарет Саутгейт, на която се цитираше и моето име. Помня, че първо имах повиквателна за младежите, а после получих съобщение за един лагер на мъжкия тим. Помислих, че някой си прави майтап, и показах съобщението на Лий Карсли. Той погледна и каза, че повиквателната е съвсем истинска. Така че никой не ми е правил услуга. Работил съм здраво, за да постигна всичко това.”
* Наименованието на отбора от 50-те години на миналия век, който под ръководството на Мат Бъзби играе атрактивен атакуващ стил. Част от талантите загиват в самолетната катастрофа в Мюнхен през 1958 г.
Сами Мокбел, ВВС
