Gazzetta dello Sport
В Торино го наричат Красавеца. Збигнев Бонек носи фланелката на Ювентус само в три сезона (1982-1985), но в тях спечели всичко възможно на клубно ниво. След това завърши кариерата си в Рома (1985-1988), където е по думите му е „оставил сърцето си“. Бонек е легенда и на двата клуба и перфектният събеседник преди дербито помежду им от 16-ия кръг на Серия А. Мачът е със сериозна тежест, тъй като може да окаже сериозно въздействие върху битката за Шампионска лига. Рома затваря Топ 4 с аванса от 4 точки пред Юве, който се нуждае повече от победата.
- Синьор Бонек, харесват ли ви настоящите версии на Рома и Ювентус?
- Гасперини върши изключителна работа, която в някои отношения е почти изненадваща. Не мисля, че в началото на сезона много хора са били в състояние да предвидят толкова силен старт за Рома. Гасперини е твърд, честен, кара всички да работят еднакво и не се крие зад маски или коментари. От друга страна, Спалети пое отбора едва наскоро, но ми се струва, че вече му дава посока. Той е много амбициозен треньор, но въпреки че става дума за Юве, това е отбор без истински шампиони. Може би единственият е Йълдъз, който изглежда обречен на блестящо бъдеще.
- Мислите ли, че двата отбора могат да се борят за скудетото или място в Топ 4 е максимумът през този сезон?
- Мечтите не са забранени и не струват нищо. Особено около Рим, където чудеса се случват на всеки 30 години. Но трябва да бъдем реалисти. Другите изглеждат по-добре подготвени – говоря за Наполи, Милан и Интер. Накратко, спечелването на скудето за Рома би било чудо, докато Ювентус има силни играчи, но те не са шампиони. Важното обаче е да се бориш, и тогава може би ще завършиш втори или трети. Или дори четвърти, което би ти донесло място в Шампионската лига. Като цяло обаче никога не трябва да оставяш нищо зад себе си. Те имат три състезания, а големите отбори се стремят да се представят добре навсякъде.
- С какво ви изненада Гасперини?
- Хареса ми, когато каза, че играенето на толкова много мачове му е позволило да коригира нещата и дори да се подобри. В днешно време всички треньори са свикнали да се оправдават с натоварения календар. Гасперини донесе промяна в нагласата. Сякаш каза на отбора: „Ние сме силни, имаме резерви, просто трябва да играем“. Той съживи играчи, които изглеждаха забравени: Зеки Челик е като Кафу от Анкара, Ермосо сега е абсолютно ключов защитник, докато само преди 10 месеца беше считан за проблем.
- Какво все още ви свързва с Ювентус?
- Много неща, като се започне от спомените и победите. Съжалявам само, че някои в Торино все още ме виждат като „враг“. Премахнатата звезда? Вече съм говорил за това многократно. През тези три години дадох всичко, на което бях способен за Ювентус. Мисля, че оставих нещо важно след себе си. Но преди всичко, никога не съм казал нищо обидно за клуба.
- Какво мислите за Матиас Суле и Дибала, които имат минало в Ювентус?
- Суле става все по-важен, макар че трябва да разшири обхвата си на игра. Но той има страхотен ляв крак. Качеството на Дибала, от друга страна, е безспорно, но той често е контузен. Изненадващото е, че Рома е на три точки от първото място, без почти да е могла да разчитал на най-добрия си играч. Могат ли да играят заедно? Разбира се, силните играчи винаги могат да съжителстват. Ясно е, че за да ги видим заедно, трябва да се има едно наум за защитата.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
