В секи мач на Норвегия на световното първенство е празник, достоен за Деня на бащата.
Трима синове вървят по пътя на своите татковци, нещо повече – вече надминаха техния успех. През 1994-та, когато домакин на световното първенство отново беше САЩ, в състава на викингите бяха Ерик Торстведт, Алф-Инге Холанд и Йоран Сьорлот. Сега са Кристиан Торстведт, Ерлинг Холанд и Александър Сьорлот.
„Беше като приказка, която се сбъдва“, признава пред CNN Sports бившият вратар Ерик. Вече на 63 години и с 97 мача за националния отбор зад гърба си, той се разплакал като малко дете, когато видял неговото момче да влиза резерва срещу Ирак в първия мач от груповата фаза.
Преди 32 години съдбата бе жестока и норвежците напуснаха САЩ с чувство за недовършена мисия. Те победиха Мексико, паднаха от Италия и направиха равен с Ирландия. Четирите тима приключиха с по 4 точки и еднаква голова разлика - 0. Скандинавците си тръгнаха, тъй като бяха отбелязали само един гол. Останалите три тима излязоха от групата, а Италия игра и финал, в който загуби от Бразилия.
Едва ли някой тогава е предполагал, че трима от тях ще се завърнат в САЩ повече от три десетилетия по-късно, за да гледат синовете си на световно първенство. И да видят как те уверено излизат от групата още след втория си мач, за да заличат онзи удар.
Без натиск
Ерик Торстведт, сега в ролята на коментатор, през 1991 г. стана първият норвежец, спечелил Купата на Англия. Направи го с Тотнъм, в който блестяха легендите Гари Линекер и Пол Гаскойн. Срещу тях се изправи Нотингам, воден от Брайън Клъф, с младия Рой Кийн в халфовата линия. Години по-късно по пътя на вратаря минаха Оле Гунар Солскяер, Йон Арне Рийзе и Ерлинг Холанд.
„Не може да се каже, че сме прехвърлили нашите амбиции върху синовете си. Знаем отлично, че не е нужно да оказваме твърде голям натиск върху децата си. Необходимо е просто да ги оставим сами да разберат каква е насладата от това да се наслаждаваш на тази игра и да я превърнеш в онова нещо, което най-много обичаш да правиш в живота си“, обяснява Торстведт.
Точно в това е тайната на норвежката философия за спорта. Спортистите от тази страна доминират от Зимните олимпийски игри, до голфа, тениса и леката атлетика. Това са плодовете на едно общество, което насърчава децата да опитат различни видове спорт без никакъв натиск за резултати и успехи в ранна възраст.
Колеж
Отличен пример е Александър Сьорлот. Нападателят на Атлетико (Мадрид) като малък тренирал хандбал, а на 12 бил в националния отбор по бързо пързаляне с кънки. Синът на Ерик - Кристиан Торстведт, пък едва не се разминал с професионалния футбол, след като нито един норвежки клуб не проявил интерес към него. Той решил да замине да учи в САЩ, но не и преди да бъде направен още един опит.
„Беше последно хвърляне на зара. Обадих се на стар мой приятел, който беше треньор на стария ми отбор Викинг Ставангер. Попитах го дали може да вземе сина ми на проби. Каза ми: „Добре, нека дойде за една седмица“. Кристиан се представи добре и получи договор. Понякога дребни неща решават в коя посока ще поеме живота си. Сигурен съм, че ако беше отишъл в колежа в Ню Хемпшър щеше да получи отлично образование, но нямаше да натрупа опита, който има сега“, твърди татко Торстведт.
Сега неговият Кристиан е национал на Норвегия с 4 гола в 38 мача, а за италианския Сасуоло натрупа 119 срещи и 19 попадения.
В една стая
Йоран Сьорлот пък е категоричен, че вълнението да гледа сина си Александър е много по-силно от усещането, което изпитвал когато самият той бил футболист.
„Невероятно е. Не мога да опиша колко съм горд с него, с отбора. Познавам треньорите, знам как се случват нещата, защото самият аз много пъти съм бил част от това“, признава бившият нападател, който има 55 мача и 15 гола за националния отбор.
Неговият съквартирант по стая от световното през 1994 г. Ерик Торстведт обаче бил твърде нервен, за да се наслади напълно на първия мач на сина си на световното.
„Разбира се, че това е един момент, който ни направи много горди“, обяснява той, добавяйки, че много се опасявал от вероятността неговият Кристиан да направи фатална грешка. „Като баща и бивш вратар много добре знам цената на това да направиш дузпа две минути преди края или пък да си вкараш автогол. Тези неща тормозят съзнанието ми, но за щастие всичко приключи много добре“.
Дядовци
Преди 1994-та Норвегия имаше едно участие на световно първенство през далечната 1938-а. След това записа още едно - през 1998-а във Франция. И така до тази година.
Големият „виновник“ за възхода в последните години е Ерлин Холанд – футболистът с визия и аура на скандинавки бог. Неговите умения да бележи гол след гол са причината още преди началото на турнира Норвегия да бъде сочена като кандидат за голямата изненада. До момента нападателят на Манчестър Сити оправдава очакванията – вкара по два гола в двата мача срещу Ирак (4:1) и Сенегал (3:2). Днес му предстои сблъсък на титани в мача срещу Франция, водена от Килиан Мбапе, който също като Ерлинг е отбелязал 4 гола в 2 срещи.
За Норвегия Холанд има внушителните 50 попадения в 52 мача. „Той вкарва повече от един път средно на мач. Ако го правиш за Манчестър Сити, е невероятно, но да го правиш за Норвегия граничи с абсурда. Никога не сме били толкова добри, да бележим толкова много е направо лудост. Големи късметлии сме да го имаме“, продължава със суперлативите Ерик Торстведт.
Той, Алф-Инге Холанд и Йоран Сьорло отлично знаят, че нищо добро не чака техните момчета, ако си вирнат носовете.
„Може да е изтъркано, но мислите ни са мач за мач“, скромничи Сьорло. Бившият нападател и неговите другари сега се опитват просто да се насладят на момента. И се надяват, че синовете им ще сбъднат мечтите си. Ако ли пък не, някой ден ще се върнат всички заедно за още един опит. Вече като дядовци, а синовете им като бащи.
СNN
Сьорлот е спокоен като мама
Йоран Сьорлот и Хилдеген Ротен не са просто родители на професионален футболист. Те са архитектите на успеха на своя син Александър. Националът на Норвегия израства обграден от купи и медали. В неговото семейство спортът е не просто хоби и страст. Баща му Йоран е легенда на Розенборг със 174 мача в първенството, а майка му е бивша хандбалистка.
Именно тя поела грижата за каляването на психиката и физиката на сина си, когато той бил още малко момче, а след това и юноша.
„Много хора си мислях, че щом Александър играе футбол, е като мен. Но истината е, че той прилича много повече на майка си. „Аз бях по-избухлив, по-груб, ако щете. Той далеч по-спокоен и уравновесен. Взел го е от съпругата ми“, разказа Сьорлот-старши пред норвежката TV2.
