ГАДЗЕТА ДЕЛО СПОРТ
Казват, че вратарите са като виното. Дино Дзоф отдавна не играе, но и днес е считан за един от най-великите в историята на италианския футбол. Под рамката той действаше, изчистено и ефективно, без излишни ефекти. Такъв бе и в живота, пестелив на думи, но сериозен, отговорен, коректен, уважаван от всички. Пътят му започва от Удинезе, името му нашумява и Мантова. През лятото на 1967 г. е пред трансфер в Милан, но вместо това поема на юг към Неапол, за да се превърне в легенда.
- Казвате, че на 80 е трудно да разберете на младите днес. Какво повтаряте на внуците си?
- Абсолютно нищо. Нещата се казват само веднъж, много по-важен е примерът, който даваш с поведението си след това. Като малък в къщи възпитанието просто витаеше във въздуха. Интуитивно разбирах кое е приемливо и кое не. Максималното прегрешение, което можех да си позволя бе да отида в полето и да изям някой зрял плод, но ако татко видеше, ме караше да го върна обратно. Веднъж, когато вече бях започнал с футбол, му казах че съм бил изненадан от един удар. А той ми отговори - Ти какво си очаквал. Не си аптекар. Сложили са те на вратата, за да спясяваш удари. Благодарение на това станах много самокритичен към себе си.
- Във футбола сте спечелили почти всичко, но кои са големите ви разочарования.
- Първото бе в Удинезе, когато не ме взеха в националния отбор за европейското първенство до 19 години в Португалия. В „Гадзета дело спорт“ вече бяха написали, че съм включен в групата, от федерацията ми се обадиха да си направя задграничен паспорт. Работата изглеждаше сигурна. Бях много щастлив и се разхождах гордо по главната улица. И изведнъж всичко пропадна. Толкова ме беше срам, че не смеех да изляза от къщи. Това бе добър урок, макар че после имаше и по-сурови.
- Например?
- На световното първенство през 1978 г. пуснах два гола след удари отдалеч срещу Холандия и Бразилия. Пресата направо щеше да ми убие. Един журналист написа, че съм слепец. Беше много обидно и мислех да спра с футбола.
- Но четири години получихте своя реванш със световната титла...
- Не съм от хората, които таят в себе си злоба и съжаление. Живея и с настоящето, не с миналото.
- Заради това ли подадохте оставка като национален селекционер през 2000 г. след загубата от Франция на финала на европейското първенство. Тогава Силвио Берлускони би обвини, че дори и аматьор не би играл така срещу Зинедин Зидан?
- Това беше най-логичният ход. Под въпрос бе поставена професионалната ми компетентност. Нямах друг начин да се защитя.
- Казвате, че не се обръщате назад, но не гледате ли понякога стари мачове?
- Рядко, но наскоро си пуснах Италия – Аржентина от световното през 1982 г. Това бе повратният момент за нас в турнира.
- Спряхте Марадона в този мач...
- Тогава той не можа да направи силно първенство, но си личеше, че е страхотен футболист. После моят приятел Кастелини, който бе треньор на вратарите в Наполи подробно ми е разказвал какво прави Марадона на тренировка. Разбирам защо сега хората в Неапол трудно ходят на стадиона. Гений като като Диего е вдигнал летвата твърдо високо.
- Израснал сте на север, но играхте дълго време в Наполи. Променихте ли се там.
- Да. Там се поотърсих донякъде от вродената ми срамежливост, заради която в очите на хората изглеждах мрачен. Узрях и станах национал. Спомням си, че когато отидох в Неапол съотборниците ми казаха, че трябва да поздравявам феновете преди началото на мачовете. Беше ми неудобно защото възприемах вдигната ръка като жест на сутеньор. Първият път, когато го направих бе много плахо, съвсем леко я повдигнах и стадионът избухна като вулкан.
- Както треньор постигнахте прилични резултати с Ювентус и с националния отбор, но като че ли можеше да оставите и по-сериозна следа.
- В спорта и във футбола в частност, целта е да организираш максимално ефективно наличния ресурс, за да спечелиш. Лично на мен не ми харесва това вманиачаване по владението на топката. Такъв стил с безсмислени разигравания ми е скучен, тогава просто сменям канала. Продължавам да се чудя, когато някой каже – те играха добре, но загубиха. Разбира се, понякога и това може да се случи, но по-принцип печели, този който играе по-добре. Не разбирам как може някои да е доволен, че играе красиво, ако в повечето случаи губи. Това значи, че нещо не е наред и трябва да се промени.
- Ще се класира ли Италия за световното?
- Надявам се, но за са стане това, трябва да върнат баланса си от европейското. Няма да е лесно, но имам доверие на Манчини?
Мач Телеграф
