- Брено, отново сте в България този път за премиерата на филма „ Аврора“ на Джеки Стоев и Никола Бошнаков, в който вие участвате. Как се чувствате на родна земя?
- Обичам София. Много съм щастлив, защото вече научих много за вашата култура и историята на столицата покай ролята ми на Марчело в „Аврора“. Прекарах си страхотно по време на снимките и се радвам, че имах възможността да се върна и за премиерата. А се надявам да имам възможността да взема участие и в някой друг български проект. Кой знае!
- Какво знаехте за България, преди да дойдете да снимате тук?
- Ще бъда честен с вас, не знаех много. Затова и обичам толкова много своята работа, защото благодарение на нея мога да посещавам нови места и да научавам много. Ако трябва да съм искрен, не знаех и че времето на социализма е било толкова драматично.
- Научихте ли някакви думи по време на престоя си?
- Знам няколко – добре, благодаря. Знаех доста думи, докато снимахме, особено глупостите за майката (смее се).
- А българската храна как ви се струва?
- О, да. Много ми хареса шопската салата. Напомня ми на гръцката салата, средиземноморската кухня, която аз много обичам. Хареса ми и храната, която ни носеха на снимачната площадка, особено пилешката супа.
- Баща ви Микеле Плачидо е снимал в България. Когато му споделихте, че ще снимате в София, той какво ви каза?
- Като ми зададохте този въпрос и се сетих една случка отпреди много години. Бях малък, а баща ми снимаше в България филма „Рекет“ със Стефан Данаилов. Аз бях с него в София, на снимачната площадка. Имаше гримьор, който правеше с гримове всички белези по кожата на баща ми. И аз го помолих да ми направи белег от рана и на мен на ръката. След това обикалях навсякъде на снимачната площадка и казвах на хората – „Погледнете, паднах от колелото“.
- Излъгали сте ги?
- Да, излъгах ги. Още тогава бях добър актьор. Всеки ме питаше какво е станало и дали съм добре. Така че да се върна на предишния ви въпрос – да, спомням си София от времето, когато бях дете.
- Три седмици сте прекарали у нас за снимките на „Аврора“. Разкажете за работния процес с Джеки и за вашия герой Марчело.
- Героят ми Марчело е италиански журналист от комунистическата партия. Дошъл е в София да документира въздействието на социализма. Тук той среща едно момиче, в което се влюбва. Ролята на Мария се изпълнява от Константина Георгиева. Работата с Джеки беше много ново нещо за мен. Той не говори английски, аз не говоря български. Та трябваше да си комуникираме с жестове, с очи. Някак си се свързах с него по този начин. Беше ново преживяване и опит за мен. Научих как да се разбираме по един много органичен начин. Дадох всичко най-добро от себе си за ролята и се надявам да съм се справил. Ще гледам тази вечер филма (бел. ред. - четвъртък вечер). Знам, че това е филм с малък бюджет, но аз наистина вярвам в този проект. Историята е написана страхотно. Затова и приех толкова присърце ролята и дадох цялата си палитра от емоции за нея. Щастлив съм!
Знаете ли, понякога, когато избереш да участваш в даден проект – наистина не знаеш как ще бъде. Не знаеш, но трябва да се довериш! И аз се доверих на проекта. Моят агент ме предупреди, че никой не говори италиански, някои говорят английски, но за мен този проект беше най-правилният. Дойдох на снимачната площадка директно от уъркшоп в Ню Йорк. Исках да го направя!
- Вие сте млад, роден сте през 1991 г., и то в Италия. Какво знаехте за социализма – времето, в което се развива действието във филма в България?
- Знаех много основни неща. Искам да се знае, че аз не насърчавам никакъв екстремизъм. Никакъв! Събитията, които са се случвали по време на социализма, са част от нашата еволюция като колективно общество. И в момента сме заобиколени от конфликти, аз съм твърдо против тях.
- Какво насърчавате в живота?
- Любов, креативност, забавление, музика. Всичко, което е конструктивно и творчески насочено. Трябва да създаваме, а не да рушим. Да създаваме красиви неща за обществото, не да ги душим.
- С оглед на всичко това кое беше най-голямото предизвикателство при изграждането на образа на Марчело?
- Не бих могъл да кажа. Не беше чак толкова предизвикателен образ, напротив – много обикновен и истински. Може би бих казал сцената, в която той разбира, че Мария... Не искам да издавам сценария... Просто има една много силно емоционална сцена за моя герой и исках да бъде плътна и въздействаща. Много драматично. Но като цяло филмът е много лек и приятен, независимо от събитията, които пресъздава. Простите неща не са лесни, сложни са.
- Казахте, че ако ви поканят в нова продукция у нас, ще се върнете.
- Без съмнение! С удоволствие бих!
- А как ви поканиха за „Аврора“?
- Аз съм голям късметлия, защото Джеки беше видял моя снимка и си е казал – „Искам това момче“. Той го е решил! Дойдох заедно с Краси Иванов, за да се видим с Джеки, направихме една репетиция. Убедих го, че съм неговият човек. Спомням си, че той не ме разбираше с думи, но той ми се усмихна и буквално ми стопли сърцето. Знаете ли, той ми напомня на Чарли Чаплин – без думи ме спечели!
- Доверявате ли се често на емоциите?
- Да, доверявам се на емоциите и чувствата ми! Аз съм изключително емоционален. Понякога в живота ги прикривам. Невинаги си позволявам да ги изразявам. Но пък им се доверявам в комуникацията ми с хората, защото емоциите, особено истинските – те не лъжат. Хората казват, че като си актьор, значи лъжеш и не си истински. Това не е вярно. Да бъдеш актьор означава да бъдеш истински. Това е и най-голямото предизвикателство пред артистите – много е лесно да играеш, но да бъдеш истински добър е трудно.
- Замисляли ли сте се защо сте толкова емоционален – заради своя баща, заради факта, че сте италианец...?
- Много неща са и са свързани. Моят характер си е такъв, това е моята същност. Но пък винаги съм усещал напрежението да бъда син на своя баща. Сега знам, че това е благословия, а не е проклятие да си син на Микеле Плачидо. Вече го осъзнавам като голям човек. Може би щеше да е проклятие, ако не знаеш как да го използваш.
- Трудно ли е за един млад актьор да излезе от сянката на своя легендарен баща?
- Свикнал съм всички да ми казват сина на Микеле Плачидо (смее се). Надявам се, качествата, които притежавам, да се развиват, а те се развиват, и да бъда разпознаваем заради това, което съм аз. Когато Красимир Иванов ми се обади за ролята в „Аврора“ той позвъни на мен, а не на моя баща.
Като творец моята работа е да убедя режисьора, че съм най-добрият избор за него. Режисьорът трябва да се довери на актьора, за да може да извади от него това, което е нужно за ролята. Така че трябва да си убедителен, особено ако искаш да работиш в голямото кино, а не просто да снимаш за хоби.
- Освен актьор вие сте и музикант. Кога разбрахте, че вашето призвание е да бъдете артист?
- Може би когато бях в училище. Интересно е. Гледах едно интервю на Дейвид Линч, който каза нещо, което много резонираше с мен – „За мен това, което е важно, се случва около училището, а не в него“. Не ме разбирайте погрешно – училището е важно, защото там получаваме знание и се образоваме, но това, което се случва извън него, всъщност ни изгражда – връзките, партитата, изследването на живота. Тогава разбрах, че искам да правя нещо вълнуващо. Не беше каприз, а наистина имах нужда да правя нещо, на което да вибрирам. Моята сестра винаги се е занимавала с музика, майка ми и баща ми с кино, моят чичо беше писател, а братът на баща ми - поет. Всички са артисти, винаги съм живял така и може би естествено дойде и моята професия.
- Музика или актьорство? Кое е по-силното?
- Ох, не знам! Аз съм професионален актьор, но музиката винаги е била моя страст. Чувствам, че мога да правя и двете неща. Искам да правя и двете неща. Мисля, че мога да бъда универсален. Надявам се скоро да мога да представя и нова музика. Обичам театъра, обичам да играя на сцена, обичам и киното! За мен е важното да изразявам своите творчески вътрешни пориви. И когато намеря начин да ги изразя – това е нещото, което ме вълнува.
- Кой е любимият ви филм с участието на баща ви Микеле Плачидо?
- Със сигурност бих казал „Непознатата“ от 2006 г- на Джузепе Торнаторе. Гледал съм много пъти. Мисля, че това е една от най-добрите роли на моя баща.
- Участвали сте в продукции на вашия баща. Трудно ли се променя връзката от баща-син към колеги?
- За мен беше много трудно да разделя тези две неща. Трябваше да си сложа големи граници с него. Той пък винаги се е отнасял към мен като към син. По време на последния ни общ проект той ми се обади и каза, че има много подходяща роля за мен и аз му казах – изпрати ми сценарият, ще го прочета и ще си помисля (смее се). Това е важно, защото аз пораствам и не съм малкото момче, което не знаеше как да играе. Вече съм осъзнат актьор. Знам моята сила. Не ме разбирайте погрешно – това не е арогантност. Това е моят път. И в последния ни проект заедно - сериал в 4 части, ние работихме много лесно. Радостен съм за себе си, защото не ми е лесно. Мисля, че свършихме много добра работа заедно. За мен е лично постижение да имам свободата да избирам. Много е трудно да си син на Микеле Плачидо и да намериш своя собствена идентичност. Знам, че звучи малко егоцентрично, но е важна и голяма крачка особено в професионалния живот.
- Кой е Брено Плачидо извън светлините на прожекторите?
- В личния си живот обичам да се забавлявам, да бъда с приятелите ми, обичам електронната музика, обичам да пътувам, да обикалям по ресторанти и да откривам нови неща. Обичам да ходя по пазари, не успях да намеря такъв в София, но се разходих. За мен храната е свързана с културата и по този начин аз откривам новите места. Обичам да тренирам, обичам природата, да се разхождам. Отворен съм за новите неща.
- Какво ви предстои?
- В момента репетирам в театъра една пиеса по голяма гръцка трагедия. Много добре е написана. Не съм играл в театъра от 2021 г. и се вълнувам. Нямам търпение за премиерата, но не знам все още кога ще бъде.
- Какво бихте казали на читателите на „Телеграф“?
- Мисля, че се намираме в период, в който трябва да подкрепяме изкуството, независимо в коя област е. Имаме нужда от култура в момент, в който светът е във война. Това ще ни спаси. Затова заповядайте да гледате „Аврора“ и спасете себе си.
Това е той:
- Роден е на 23 август 1991 г. в Рим.
- Син на легендарния актьор и режисьор Микеле Плачидо (известен с ролята на комисар Катани) и актрисата Симонета Стефанели (изиграла Аполония в „Кръстникът“).
- Има двама братя и сестри – актрисата Виоланте Плачидо и режисьора Микеланджело Плачидо.
- Първата му роля е във филма от 2005 „Криминален роман“ (Romanzo criminale), режисиран от баща му.
- Става изключително популярен в Италия с ролята на Емануеле Баллестре в хитовия комедиен сериал „Всички са луди по любов“.
- Участва в мащабни продукции като сериала „Медичите“ (I Medici), където играе ролята на Доменико.
- Участва във филма „Аврора“ на Джеки Стоев и Никола Бошнаков, който бе представен на „София Филм фест“.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Екатерина Томова
