0

Х ристо Стоичков се върна назад в спомените си. Той разказа любопитни моменти от кариерата си пред екип на испанското издание Relevo, който специално заради него пристигна в София.

„Кани ни на обяд и когато интервюто е преполовено, сменя ризата си с тениска от собствената марка“, отбелязва водещият интервюто Лу Мартин. „Живея между Маями, където работя, София, където са майка ми и свекърва ми, и Барселона, където имам дъщеря и много приятели. Знаете ли кое е най-доброто от всичко? Че съм с една и съща жена, откакто се влюбих – с Мариана, която е и ще бъде най-важният човек в живота ми“, разказва Стоичков.

Пред испанците той разказва за ЦСКА от неговото време. „ЦСКА беше военен отбор, всеки ден искаха много от мен: победи, победи и победи. Една година спечелихме шампионата само с едно поражение. Стана скандал, защото бяхме загубили мач. Да загубим! Как беше възможно? Падаш и отиваш в карцера. Три дни там, една седмица“.

Той говори и за България от последните години и обяснява колко хубави са българските зеленчуци и месо. „Вярвам, че България се промени към по-добро, трябва да сме реалисти. Преди бяхме комунистическа държава, затворена страна - страна, в която не можехме да пътуваме свободно, нито да излизаме да играем, където си поискаме. И благодаря на Бог, че Барселона ми даде тази възможност“.

Камата се връща и към световното в САЩ. „Да, играхме карти. Който искаше да пуши, пушеше. Който искаше бира, пиеше. Закусвахме в три през нощта, но всеки знаеше какво трябва да прави на терена. Не може всяка една минута да мислите за мач, който е след три дни“.

С много обич и тъга Стоичков говори и за треньора си в Барселона Йохан Кройф, който почина през 2016-а от рак на белия дроб. „Отмъкна ми 100 000 песети. Преди един мач с Тенерифе хванахме бас. Казах, че ще вкарам два гола. Вкарах един и след 30 секунди той ме смени и ми каза: „Плати ми 100 000“.

Никога няма да забрави и друг момент – когато спечели „Златната топка“. „Видях един щастлив Йохан, със сълзи на очи. Това наистина ме накара да осъзная какво е той за мен: баща и учител. На следващия ден, вече в Барселона, той дори не ме поздрави, не ме прегърна в съблекалнята. Но след тренировка ми се обади и ми каза: „Христо, аз си свърших работата, сега си е твой проблем. Как ще стоиш горе?“.