Италианската футболна легенда Фабио Капело – и като играч, и като треньор, гостува в любимата му Испания за наградите „Лауреус“. В Мадрид той даде обширно интервю за шефа на спортния отдел на в. „Ел Мундо” Иняки Диас-Гера.

В него дон Фабио коментира актуалните събития, хвали възпитаника си Карло Анчелоти и носителя на „Златната топка“ Родри, изразява по-критично мнение към Пеп Гуардиола. И си спомня за старите времена начело на Реал Мадрид - от Миятович и Шукер до Роналдо Феномена и Гути.

Бившият треньор на Милан и на Реал Мадрид е звезден коментатор на италианската телевизия след като приключи с треньорството през 2018 г. Изнася и беседи пред фирми: „Обаждат ми се отвсякъде“, промърморва Капело.

-Като образован човек с репутация на бонвиван, не ви ли се искаше да се откажете от футбола и да посветите пенсионирането си на нещо друго?

Капело: Проблемът е в това, че футболът ми идва естествено, дори и да не го искам. Опитвам се да правя различни неща. Да пътувам, да прекарвам време с хората, да чета много история. 

Преди имах време да се наслаждавам на всичко това само през лятото, а сега имам малко повече, но също не много. 
В крайна сметка си това, което си, а аз съм футболист и треньор.

-Треньор, който, след като пое поста от Ариго Саки и спечели Шампионската лига с Милан, стана два пъти треньор на Реал Мадрид и в двата случая спечели Ла Лига (96-97 и 06-07) и издържа само една година. Как  обяснявате това?

Капело: Всеки път беше различен. Първия път спечелихме титлата и Берлускони ми се обади, за да ме помоли да се върна в Милано. 

Дължах му тази възможност и доверието, което ми беше оказал в началото на треньорската ми кариера. Ето защо се върнах. 
Обясних го на президента (на Реал) Лоренсо Санс, той ме разбра. 

Втория път отново спечелих лигата, но в един много труден момент в средата на сезона клубът прибърза - подписаха договор с друг треньор за следващата година (Бернд Шустер) и въпреки че наваксахме и станахме шампиони, ме уволниха.

Истината е, че не бях в добри отношения с президента, Рамон Калдерон, и ми беше доста приятно да спечеля тази лига и да му покажа, че не разбира много от футбол. 

Мадрид не беше печелил титла от три години и реши да уволни човека, който им даде лигата...

-Предисторията и в двата случая беше, че бяхте защитен и строг треньор на стадион, чиято публика изискваше атакуващ футбол, и в съблекалня, пълна със звезди, които, да кажем, имаха по-скоро небрежно отношение.

Капело: Има много клишета за стиловете. Аз играех, за да побеждавам. Точка. И спечелих. 

Най-важното нещо за мен, първата дума, която винаги излизаше от устата ми, когато влизах в съблекалнята, не беше защита или атака, а уважение. 

Уважението е над всичко. Всички имаме проблеми, всички можем да се оплакваме, но уважението към хората, които работят в клуба, към персонала и към съотборника е в основата на всичко. 

Не исках забавяния, не исках лоши жестове, не исках да бъда притискан. От този момент нататък за мен съществуват само теренът и тренировките. 

Не ме интересува какво е името ти. Възприех този стил от Еленио Ерера,  който винаги казваше, че играеш така, както тренираш. 

Но оттам нататък, когато играчите се изкъпят и се приберат вкъщи, всеки е свободен да прави каквото си иска.

-При първия ви престой в Мадрид бяха Миятович и Шукер, които никога не са крили, че обичат да излизат често.

Капело:Да, но тогава те тренираха много добре. Първата ми кавга с тях беше, защото махнах бутилката вино от менюто им. 

Те протестираха, преговаряхме и ме помолиха поне да им позволя да пият по една бира преди вечеря. На това аз отговорих с „да“ [смее се]. 

Но най-голямата (кавга) беше, когато един мениджър дойде и ми даде имената на трима играчи, които бяха излезли за вечерта.

-Кои бяха те?

Капело: Няма да ви кажа и ще ви обясня защо. Бяхме в ключов момент, наваксвахме точки на Барса и аз наистина се ядосах. 

На следващия ден събрах целия отбор преди тренировката и започнах да им се карам: „Тук има играчи, които не са сериозни спортисти, твърде много ви харесва нощта, не ви пука за победата и това не може да продължава, защото е неуважително към останалите. Ти, ти и ти не можете да продължите с нас“. 

И тогава Фернандо Иеро (тартор, един от капитаните) излезе и каза: „Мистер, оставете ги, всички бяхме там“. 

Това ме уби, единственото, което можах да кажа, беше: „Ах ти, кучи син“. И се върнах към тренировките, сякаш нищо не се беше случило [смее се].

-Вярно ли е, че Раул се е оплакал, че Миятович и Шукер не са му подавали топката?

Капело: Не само е вярно, че се е оплакал, вярно е и, че не му подаваха.

Отначало му казах, че това са глупости, но след четири-пет мача видях, че е нагло. 

Обадих се на Педжа и Давор и те отрекоха всичко, но аз им пуснах видеото: „Елате тук. Вижте, вижте, вижте, вижте, вижте... Всички тези чисти пасове, които не му дадохте“. 

„Не сме го видяли“, оправдаха се те. Нито веднъж?! Поисках това да не се повтаря и след три мача те отново го направиха. 

Този път станах сериозен и им казах, че ако това се случи само още веднъж, един от тях ще отиде на пейката. Това беше единственият начин да спрат.

-През лятото се върнахте в Милано, а през следващия сезон Мадрид спечели Седмата (шампионска лига). Не бяхте ли ядосан?

Капело: Не, защото направих това, което трябваше да направя, но част от тази Шампионска лига е моя заслуга, защото този Мадрид не беше печелил нищо от три години, когато пристигнах, и изградихме нов и печеливш отбор с млади играчи като Виктор (Санчес) или Алваро (Бенито), до контузията му, и добри покупки.

Защото тогава Мадрид не разполагаше с толкова много пари, колкото сега, и трябваше да направим много неща както трябва. Трансферът, който промени всичко, беше на Роберто Карлос от Интер, което все още не разбирам как се случи.

-Защо?

Капело: Току-що бях подписал за Мадрид, все още бях в Милано, един агент ми се обади и ми каза: „Фабио, Интер продава Роберто Карлос“. 

Отговорих му: „Няма начин, никой не може да е толкова глупав“. А той настояваше: „Гарантирам и струва 500 милиона песети“. 
Не можех да повярвам, дори не беше скъп. Казах му, че ще повярвам само ако ми изпрати факс с написаните и подписани документи на Интер. 

Беше четири часа следобед и в осем часа факсът пристигна в дома ми. Наистина си помислих, че това е шега. Веднага се обадих на Лоренсо Санс и му казах да дойде с първия полет, защото ако се разчуе, че го продават на тази цена, ще стане война. 

До 11 часа на следващия ден всичко беше подписано. Това беше най-бързото подписване в историята, но подобна възможност променя съдбата ти. Понякога футболът е неразбираем... защото е пълен с хора, които не го разбират.

-Вторият ви период беше прочутата лига през 2007 г. с т. нар. "Тамудасо" и решителните голове на Рейес (в предпоследния кръг при равен брой точки на Реал и Барса, "кралският клуб" спаси 2:2 в Сарагоса в последната минута, а 17 секунди по-късно каталунците допуснаха гол на Тамудо от Еспаньол за 2:2 на "Ноу Камп").

Капело: Това беше наистина уникално и историческо наваксване, в което преодоляхме много проблеми.

-Това може би беше упадъкът на Галактикос (ерата със знаменитите трансфери на големи имена), един остатък от отбора, който се сблъска с Вас.

Капело: Не, не, нито Галактикос, нито каквото и да било друго. Зидан и Фиго си бяха отишли. 

Роберто Карлос приключваше и имахме проблема с Бекъм. Той вече беше подписал, че ще отиде в Лос Анджелис, а това не се хареса на Мадрид, защото му бяха предложили нов договор, така че (президентът) Калдерон и (спортният шеф) Миятович ме помолиха да не го пускам повече. 

Отначало се подчиних, но след като десет дни гледах как Бекъм тренира, тренира и тренира като най-добрия, въпреки че беше отстранен, казах: „Стига толкова. Той е играч на Мадрид и ще играе“. 

Това не се прие много добре в клуба, но на мен не ми пукаше. Това беше правилното нещо, което трябваше да направя.

-А там беше Роналдо (Феномена, бразилецът).

Капело: Най-добрият играч, който някога съм тренирал. Махнах го.

-Как се сбогуваш с един от най-великите играчи в историята?

Капело: Това съм аз. Той беше дебел, не искаше да отслабне и твърде много харесваше хубавия живот. 

И най-лошото не беше това, а че въвлече съотборниците си в този живот и в крайна сметка ми създаде още по-голям проблем. 

Дадох му възможност да отслабне и да се държи прилично, той не искаше - и вън. Това е всичко, което може да се каже за него. 

Но както ви казвам това, така ви казвам и това, че Роналдо, ако не бяха  контузиите и ако се грижеше за себе си, щеше да бъде номер едно в историята, на нивото на Меси и Марадона. 

От една страна, той не можа, а от друга, не искаше да го направи. Някои футболисти са такива, помните ли Гути?

-Разбира се, че помня.

Капело: Невероятен талант, той можеше да бъде всичко, което пожелае. 

Постоянно му говорех: „Защо не се пожертваш малко, не водиш подреден живот за известно време и когато станеш на 36 години, когато си направил всичко, можеш просто да се наслаждаваш?“ А той отговаряше: „Мистер, сега трябва да се забавляваме, после ще е твърде късно“. 

Нямаше как да го убедя. А той си беше чист талант, защото вижте каква кариера е направил без да се напряга.

Заради играчи като Роналдо или Гути винаги обичам да изтъквам колко важен е бил Раул в Мадрид. 

Когато отборът спеше, той започваше да тича, да пресира и събуждаше всички. Той не притежаваше чистия талант на други, но беше толкова интелигентен и амбициозен, че това нямаше значение и той даваше колкото тях. Това е футболистът, който искам.

-Сега със звездите на Мадрид се занимава вашият ученик Карло Анчелоти.

Капело: Но той се справя чудесно. Той е най-добрият в света в това отношение. Карло беше интелигентен като играч, а сега е изключително интелигентен като треньор. 

Да си треньор на Мадрид не е лесно, а да си треньор на Мадрид с много звезди е още по-трудно, но той се справя, както казвате тук, дяволски добре (използва израза de puta madre). Понякога хората, които не знаят нищо за футбола, го подценяват, но тези от нас, които знаят, са много наясно. 

Той знае кога трябва да говори на висок глас и кога да е забавен. Това е интелигентността, която му е позволила да успее навсякъде. 

Като играч той се оттегли при мен в Милан и аз му предложих веднага да се присъедини към моя екип, но той вече имаше ангажимент към Ариго (Саки) да бъде негов помощник в италианския национален отбор. 

Както виждате, двамата треньори, които го познаваха най-добре, вече знаеха какъв велик треньор ще бъде.

-Дали ще успее да намери формулата, с която да накара Мбапе и Винисиус да се представят по най-добрия начин заедно?

Капело: Със сигурност. Великите футболисти винаги могат да играят заедно... [Капело се замисля за няколко секунди]. 
Е, може би това е клише. 

Когато имах Ван Нистелрой и Роналдо в Мадрид, си мислех: „Тези двамата ми вкарват голове, ще ги събера заедно и те ще се справят“. Те започнаха три мача и ние загубихме и трите. 

Така че великите играчи могат да играят заедно, с изключение на Ван Нистелрой и Роналдо [смее се]. 

Сега Мбапе се е адаптирал и няма да свали нивото си, защото е толкова добър. Вини трябва да гарантира, че не се влияе от целия шум около него. 

Той е прав като никой друг по отношение на расизма, но много лесно се разконцентрира от спортните неща: противниците, публиката, жестовете... Има много силен характер и това е добре, ако знае как да се съсредоточи върху играта, защото има много талант.

-Вие обаче защитихте избора на Родри за носител на „Златната топка“.

Капело: Да, мисля, че той е правилният носител: Премиершип (титла на Англия), Европейско първенство (титла с Испания)... 

Всички са видели, че той е диригентът на оркестъра на всеки отбор, в който играе, че без него всичко работи по-зле. Не гледате ли сега Сити?

-Да, разбира се, че гледам. Вие никога не сте бил голям любител на Гуардиола, радвате ли се сега на падението му?

Капело: Не, не, изобщо не. Освен това много ценя Гуардиола като треньор, той е направил чудесни неща.

Преживял съм три революции във футбола, по една на всеки приблизително около 20 години: Аякс на Кройф, Милан на Саки и Барса на Гуардиола. Нямам проблем да го кажа.

-Значи да разбирам, че сблъсъкът е по-скоро личен, отколкото футболен, вече спорехте като треньор и играч в Рома.

Капело: Не сме спорили. Той дойде да ми обясни как трябва да си върша работата, а аз му казах: „Започни да тичаш и тогава можеш да говориш“. Просто той се разхождаше по терена и аз нямах намерение да го предпочитам пред хора, които имат много по-добри неща от него. Това е всичко. И край на дебата.

Знаете ли какво не ми харесва в Гуардиола? Неговата арогантност. Шампионската лига, която спечели със Сити, беше единствената, в която той не реши да изпробва разни странни неща в решителните мачове. 

Но през всички останали години, в Манчестър и Мюнхен, в ключовите моменти той винаги искаше да бъде главният герой. Променяше нещата и си измисляше, за да може да каже: „Не играчите печелят, а аз“. 

И тази арогантност му коства няколко титли от Шампионската лига. Уважавам го, но това ми е ясно. 

Освен това, въпреки че вече не е по негова вина, той нанесе огромна вреда на футбола.

-Защо?

Капело: Защото всички прекараха 10 години в опити да го копират. Това съсипа италианския футбол, който загуби своята същност. Казвах: „Престанете, вие нямате играчите на Гуардиола“. 

А имаше и абсурдната идея, че това е всичко, за да играеш добре. Пас, пас, пас, пас, пас, пас, пас, пас, пас, пас...
Сега в италианския футбол вратарят играе с топката! Катастрофа, а също и скука, която отблъсна много хора от футбола, достатъчно им е да гледат най-интересните моменти, защо ще гледате 90 минути пасове и хоризонтални подавания, без борба, без тичане...? 

За щастие футболът се променя. Промени се, първо Испания, като спечели Европейското първенство с две крила и игра бързо.

-Какво мислите за твърденията на Реал Мадрид, че срещу тях има съдийска кампания?

Капело: Не вярвам в такива неща. Мадрид, както и всички останали, един ден губят, а на следващия печелят и това не е нещо преднамерено. 

Двата Ви престоя в Мадрид съвпаднаха с тези плащания на Барселона към (един от съдийските шефове) Негрейра. Подозирали ли сте някога?

Капело: Не, как бих могъл да си помисля подобно нещо? Дори не ми е минавало през ума, че някой може да направи това.

-В Италия преживяхте подобен случай - „Калчополи“, в който няколко отбора бяха наказани за манипулиране на съдийски назначения. Най-наказан беше Ювентус, който Вие водехте, който беше изхвърлен във втора дивизия и му бяха отнети две лиги.

Капело: Така беше... Спечелихме титлата, защото имахме страхотен отбор, нямахме нужда от помощ и нямахме представа какво може да прави ръководството. 
Във всеки случай се оказа, че това са всички големи клубове в Италия и някои от тях ни наказаха много повече от други. 

Това с изпадането, несправедливо беше, че ни отнеха титлите, защото си бяха законни.

На финала на Световното първенство по футбол през 2006 г., Италия-Франция, имаше девет играчи на Ювентус. Ние бяхме най-добрите.

-Изненадан ли сте, че нямаше спортно наказание за Барса (за плащанията към съдийски шеф)?

Капело: Да, много съм изненадан, че нищо не се случи. Добре, нормалното правосъдие е бавно но за какво е спортното правосъдие? Случаят е много сериозен и е непонятно, че Барселона може да се измъкне с подобно нещо без никаква санкция, не ме интересува колко години са минали, не са толкова много.

Фабио Капело Реал Мадрид Роналдо Роберто Карлос Карло Анчелоти Хосеп Гуардиола