0

Н ай-скъпият трансфер в света тази зима, най-скъпият зимен трансфер в Италия в историята, най-скъпият изходящ за Фиорентина...

Така може да бъде определена сделката на стойност 81,6 милиона евро за правата на Душан Влахович. Най-горещият играч на пазара премина от Фиорентина в Ювентус и подпали война – поредната между двата клуба, след като футболист на виолетовите преминава в омразния Торино.

Само за една нощ той се превърна от най-обичания в най-мразения в Тоскана и си заслужи най-обидното клеймо за тифозите от Флоренция: предател.

Тифозите бързо забравиха как вкарва гол след гол с виолетовата фланелка, защото за избора му да премине при големия враг прошка няма. На свой гръб го изпитаха легендата Роберто Баджо през миналия век, а в съвременната епоха Киелини, Бернардески и Федерико Киеза, които утъпкаха пътя между Флоренция и Торино.

„Изборът беше лесен. Юве и аз имаме еднакво ДНК – борим се и страдаме, когато е необходимо“, бяха първите думи на 22-годишния сърбин, след като сложи подписа си под договор до лятото на 2026 г.

Той идва в Торино със славата на играч с нюх към гола. В 21 мача този сезон наниза 17, а миналия завърши с 21 в 37 срещи. Така стана едва вторият чужденец след Габриел Омар Батистута, стигнал кота 20 с екипа на Фиорентина.

Ако има някой, вярвал в успеха на Душан, това са двама души – майка му Сладжана и мениджърът с нюх към таланти Панталео Корвино, открил и Валери Божинов в малтийския Пиета Хотспърс.

„Знаех, че Влахович ще стане голям играч. Интерес към него имаше от Борусия Д, Арсенал, Ювентус, Аталанта. За да не го изпусна, през 2017-а пътувах до Белград да се запозная със семейството му. Неговата майка ми каза: „Да знаеш, давам ти новия Батистута. А аз щях да съм доволен и на Лука Тони“, разказва Корвино.

В Сърбия вече наричат новия си герой Душан Силни, на името на един от най-успешните и обичани царе, властвал през 14-и век. Сравняват го и с идола му Златан Ибрахимович. Двамата се изправиха един срещу друг, макар и разликата в годините им да е 19. „Милан ни биха на нашия стадион, но аз отидох в тяхната съблекалня. Златан ми подари фланелката си, каза ми на чист сръбски: „Не се отказвай, само гази““, разказва Душан и добавя, че сравненията с Ибра хич не му харесват.

„Всеки трябва да извърви своя си път. Той е велик шампион, един от най-добрите. Имам още много хляб да ям, за да се доближа до него“.

Голяма роля за развитието му има друг ветеран – Франк Рибери, с когото се засече две години във Фиорентина. „Влахович ми е като малък брат. Проведохме много разговори. Има огромен потенциал, но се налагаше да промени някои неща. Гледаше как работя и се учеше. Той е млад човек, който умее да слуша. Това е много важно“, разказа пред „Тоскана ТВ“ французинът.

Самият Душан Силни пък разкрива: „С Франк разговаряхме в продължение на часове. Направо ме влачеше на тренировки, когато имах трудни моменти. Един път ми каза: „Душане, ти си на 19, а аз на 37. Не позволявай един ден да се обърнеш назад и да разбереш, че си пропуснал неща, които е трябвало да направиш. Тренирай, ставай все по-добър. Хвани момента, защото после ще бъде късно“.

„Рибери, същият Рибери, когото гледаме по телевизията. Той и ти приятели“, учудил се баща му Милош, когато разбрал кой е неотлъчно до сина му във Флоренция. Именно таткото, мама Сладжана и по-малката сестра Анджела са най-голямата подкрепа за Душан. На тях той дължи всичко.

„Първата си заплата взех, когато бях на 15. Всичките си пари до навършване на пълнолетие давах на родителите си и смятам, че точно така е редно да се случва. На мен не ми трябваше много. Исках да имам само за дрехи и море“, разказа Влахович, когато вече вкарваше голове за Фиорентина.

Неговият път във футбола започва от школата „Алтина“ в белградския квартал „Земун“. Отишъл там, когато бил на 7. „Мама ме заведе. После за малко бях в ОФК Београд. И един ден, докато се разхождах с приятели, татко ми се обади. В началото не му вдигнах, но беше много настоятелен. Изрева ми: „Къде си? Прибирай се бързо, отиваме в Партизан“. Тичах до вкъщи, тъй като ме бяха поискали от любимия клуб“.

Това се случило през 2014-а. Година по-късно Душан подписва първия си професионален договор. На 16 става най-младият дебютант в сръбския елит, на 17, договорът му с Фиорентина вече е факт.

„Имах цел и я преследвах. Не се притеснявах, че всеки ден тренирам с един и същи екип. Семейството ми не беше точно бедно, но все пак често се случваше да нямаме пари за училищните екскурзии“.

И тъй като той винаги е слушал родителите, набляга и на ученето. „В основното се справях отлично и записах средно по медицина, по примера на мама. Задържах се една година, но никога не е късно човек да научи нещо ново, да попие знания. Ключът към моя успех беше моментът, в който осъзнах, че всичко зависи от мен. Един ден, когато спра да играя футбол, искам хората да си спомнят името ми и да кажат: „Влахович беше страхотен играч“.

Нападателят все още не е намерил своята сродна душа. Той живее сам в Италия и страда, защото заради пандемията и семейството му вече не може да го посещава често. „Знам, че обикновено футболистите се женят рано. Но това е нещо, което не може да се планира. В момента съм сам, нямам приятелка, но иначе не бих имал нищо против да съм млад баща“, каза Влахович в интервю за сръбския Hello.

Той отрече като инсинуации появилата се преди около година новина, че е забил певицата Елена Китич, щерката на царя на турбофолка Миле Китич. Пищната брюнетка също отрече връзка с национала.