В днешно време разполагаме с огромно количество база данни, статистика и екрани, с които да направим анализ на конкретен мач или дори на цял турнир от световните първенства. В миналото нещата са били различни. Между 1930 и 1950 г. основният източник на информация са били вестникарските репортажи. Първият излъчен по телевизията мондиал е през 1954 г. в Швейцария. Твърди се, че финалът между Англия и Германия през 1966 г. е бил наблюдаван от около 400 милион души, като повечето от тях от вкъщи пред телевизора. Именно от тогава могат да се отчитат стабилни показатели, на базата на които да се анализира спортно-техническото представяне и тактическите тенденции.
Бразилия сваля топката на земята
1966 - 1970
Началната ни точка, разбира се, е финалът между Англия и Западна Германия през 1966 г. на стадион „Уембли“. Преобладаваща черта в играта на двата тима са големият процент на дълги подавания. В 25% от общия брой пасове топката е летяла на разстояние от 20 ярда (18,2 метра) спрямо земята. За сравнение, само в двубоя между Иран и Уелс в групите на Мондиал 2022 видяхме нещо подобно.
Позициониране на футболистите също предизвиква интерес. Графика 1 показва вектора на пасовете и средните позиции на играчите по време на финала. Трябва да се отбележи, че смени до 1970 г. не са били въведени. Размерът на кръговете на играчите пък съответства на броя подавания, които са опитали, а дебелината на линията между тях показва колко често един играч е подавал на друг (при минимум от поне пет подавания на 90 минути за влизане в извадката). Стигаме и до централния защитник Джак Чарлтън, който изглежда напълно изолиран от играта.
Това е било нормално за футболист на неговия пост в ерата на дългите подавания. Цветовете на линиите и кръговете са базирани на метрика, наречена „стойност на владението“ или „вероятност за гол“. Така например ако определен играч изпрати топката в опасна зона на противника, откъдето отборът му има голям шанс да отбележи гол, стойността на паса му се покачва. Показателят е сходен с нашите добре познати съвременните данни за очаквани голове и асистенции и показва колко често средностатистическият отбор отбелязва от конкретна зона. Това е била целта на футбола в периода 1966-1970 – с дълго подаване топката да се придвижи максимално напред в противниковата половина, за да се застрашиш вратата на съперника. До 2022 г. това съотношение се е понижило близо 3 към 1.
Бразилия разби стереотипа на дългите пасове и зададе нова тенденция в световния футбол. През 1970 г. Селесао матира Италия във финала за титлата, а мнозина определиха играта им като от друго измерение. Те стигнаха до третия си трофей с много къси подавания помежду си, като при по-малко от 10 процента от тях топката бе отделена от земята. Освен комбинации на близко разстояние, бразилките атакуващи играчи подаваха на съотборниците си зад тях, в случа че бяха блокирани.
Дистанцията при нанасянето на удари също търпи промяна. През 1970 г. 62% от тях са отправени извън наказателното поле. Такъв бе и случаят на Бразилия, който на финала през 1970 г. отправя общо 27 удара – 19 от които извън наказателното поле. До 2006 г. процент изстрели отдалеч бе спаднал до 54%. Преди 15-ина години са били необходими около 15 шута за отбелязване на гол без дузпите, а доскоро беше необходим 1 от 9 удара, за да вкараш .
Халфовете вземат властта
1974 - 1982
На практика позицията „халф“ не е съществувала преди 70-те години на XX век в съвременния смисъл на тази дума. Центърът на терена често е представлявал огромна зееща дупка. Към края на 70-те години обаче нещата се променят. Вместо да ритат топката напред или да дриблират от едната аутлиния до другата, футболистите постепенно осъзнаха, че най-ефективният начин да се играе през центъра не е просто да се дриблира с топката, а да се създаде структурирана мрежа на подавания там, както направи Бразилия. През 1974 г. Селесао го изпита на свой гръб срещу Холандия на Ринус Михелс. „Лалетата“ действаха с две широко разположени крила, двама свързващи халфове и гениален плеймейкър като Йохан Кройф. Оформянето на десетки триъгълници в средата на терена, включването на централните защитници в атаката и движението на играчите подпомогна по-лесното изнасяне на топката и разбиването на средния и ниския блок на бразилците.
Промяна има във времето между момента на поемането топката и нейното поодаване. Между 1966 и 2022 г. средното време между тях е спаднало с почти 15% - от 3,4 секунди на 2,9. Повече време с топката преди е означавало повече свободно пространство, което играчите са експлоатирали преди да бъдат пресирани или затворени от съперника.
Глуха защита
1986 - 1990
Освен красивите комбинации и движението на всеки един пост, Холандия на Ринус Михелс ни показа и изкуството на засадата. Докато отборите се опитваха да укрепят центъра срещу добрите халфове на противника, те се научиха и да компресират пространството по начина, по който го правеха холандците, сгъстявайки защитата си и вербуваха страничните съдии в своя полза. Засадите се увеличиха толкова рязко през 70-те и 80-те години на миналия век, че до 1990 г. правилата на играта бяха променени в полза на нападателите. На Мондиал 1990 в Италия маркираните засади средно на мач скочиха до рекордните 8,6, а промените насърчаваха тимовете да поемат повече риск.
Не само постоянно вдигнатият флаг на страничните съдии направи тази ера скучна. Пасовете назад към вратаря беше един от най-често използваните прийоми, когато става въпрос за бавене на времето. На световното през 1990 г. средният брой отбелязани голове бе едва 2,2 попадения на мач в сравнение с 2,8 на Мондиал 1982 в Испания. ФИФА веднага реагираха, като още през 1994 г. в САЩ, подаванията към вратарите намаляха със 70%.
Преходът и раждането
на модерните крила
1994 - 2006
За да бъде разбит бетонът се появи играта зона и зоновата преса на Ариго Саки. Без внимателна координация схемите за пресиране човек срещу човек могат да бъдат разкъсани по много начини. Италия на Саки се защитаваше по различен начин, в организирани групи от по четири играчи. Те изглеждат познати на феновете в днешно време, но през 80-те бяха истинска революция.
С развитието ефективността на пресата на световните първенства се увеличи рязко, а процентът на успешни подавания спадна от 82% през 1986 г. до 76% през 2002 г. - най-ниския показател от 1966 г. насам. Този спад се дължи на по-агресивна игра в атака, постоянно увеличаващата се бройка на вертикалните подавания и повечето центрирания. Това беше и последният път, в който се наблюдаваха две типични крила при постройка 4-4-2. Тогава във футбола се роди играта на преходи, отборите пресираха съперника дълбоко в неговата половина, а играта се накъса заради зачестилите нарушения. Головете от статични положения, особено от свободни удари, падаха като изведро в първите години на XXI век.
Към средата на първото десетилетие на новия век креативният лек нападател, който атакуваше предимно от втора линия, се превърна в типичен плеймейкър и даваше числено преимущество в средата при 4-4-2. Крилата пък бяха разменени по двата фланга, като този със силен ляв крак заигра отдясно, а другият със силен десен – отляво.
Тики така
2010 - 2018
Не е трудно да се определи кой е отборът, който зададе облика на съвременния футбол. От 2008 до 2012 г. Испания спечели две поредни европейски трофея, като през 2010 г. ликува и с първата си световна титла. „Ла Роха“ постигна успехи благодарение на революция в системата си на игра. Вместо да действа с трима халфове, те включваха в средата четирима или петима души и добавиха по двама халф-бекове по двата фланга, които даваха допълнителна ширина в атака. Това позволяваше на двете крила да играят по-напред, а междувременно централните защитници изтегляха отбора и установяваха висока линия. Стилът на Испания се характеризираше с бързи и къси пасове, и с висок процент на притежание на топката. Доста често вкарваха съперника в капан, като даваха по два-три къси паса назад и го принуждаваха да излезе високо по терена и да се оголи в защита. „Ла Роха“ беше майстор и на така нареченвия „контрапресинг“, когато трябваше да си върне притежанието на топката в първите две третини от полето на съперника.
Печелившият футбол обаче не винаги е красив. Франция триумфира със световната титла на Мондиал 2018 в Русия, където играеше по-директен футбол (19% от пасовете им бяха дълги топки) и разчиташе на статични положения. На финала срещу Хърватия очакваният им брой голове без дузпите беше...0,3.
Търпение и
убийство от упор
2022 - 2025
Тактическата дисциплина беше водеща сред много от участниците на последното световно. Те се защитаваха в организиран среден блок. Стратегията на Мароко, основаваща се на нисък блок и игра на контри, ги отведе чак до исторически полуфинал и битка за бронза. Това означаваше преди всичко търпение. Масово отборите не предприемаха рискове в първите 30 минути на мачовете си. Само 31 от общо 172-те гола в турнира бяха отбелязани в този период, което говори само по себе си.
Прави впечатление, че повечето атаки се организираха през фланговете. Едва 16 процента от всички пробиви в последната третина на терена дойдоха през центъра – най-ниският процент от 1966 година. Но от друга е интересно да се отбележи, че пред центъра атакуваха най-много финалистите Аржентина и Франция.
На Мондиал 2022 видяхме и най-ниската средна дистанция за удар (16,4 м) и най-високият процент на изстрели в наказателното поле – 63%. Това обяснява защо 130 от общо 172-те гола (75%) паднаха от игра. 25% от тях дойдоха след статични положения, което е най-ниският процент по този показател от 1966 г.
