Н езависимата комисия по случая с Манчестър Сити публикува мотивите към решението си, с което клубът бе признат за виновен по всички обвинения, свързани със сериозни нарушения на финансовите правила на Висшата лига, както и по почти всички обвинения за отказ от съдействие на разследването.
40-страничният документ описва подробно механизми, чрез които според комисията клубът е прикривал реалния размер на финансирането от собствениците си и е представял значително по-високи търговски приходи от действително получените.
Думата „sham“ – фиктивен, привиден или измамен – се среща осем пъти в решението, пише "Би Би Си".
Проблемът започва още в първия сезон след придобиването
Манчестър Сити бе придобит от инвеститори от Абу Даби през 2008 г. Според комисията още в началото на сезон 2009/10 новите собственици са били наясно, че амбициите им за клуба ще изискват огромни разходи.
Целта не била просто Сити да стане конкурентоспособен. Собствениците искали най-добрите футболисти и трофеи – нещо, което според самия клуб би било невъзможно без сериозно увеличаване на бюджета.
Очакваните загуби за сезон 2009/10 щели да надхвърлят тогавашния рекорд за най-голяма годишна загуба на клуб от Висшата лига – £140 млн., отчетени от Челси през 2006 г.
Според решението собствениците на Сити категорично не са искали клубът да поставя нов рекорд по загуби.
Проблемът обаче не се изчерпвал с един сезон. Очакванията били значителни загуби да продължат поне още пет години.
Точно в този период УЕФА и Висшата лига подготвяше въвеждането на правила за финансов феърплей.
За да отговори на изискванията, Сити трябвало да увеличи значително търговските си приходи и да намали зависимостта си от парите на собствениците.
Схемата с фиктивно завишените спонсорски договори
В началото на 2010 г. според комисията Манчестър Сити предприел първите стъпки към осигуряването на допълнително финансиране.
Клубът започнал да подписва спонсорски договори за рекордни суми, които значително надхвърляли пазарната им стойност.
Комисията нарича механизма „Disguised Funding Scheme“ – схема за прикрито финансиране.
Моделът бил сравнително прост. Спонсорските договори били разделяни на две части – базова сума и допълнителна сума, записана в договора. Спонсорът плащал базовата част, а останалата сума била осигурявана от собствениците на клуба.
Така на практика спонсорите не плащали пълната стойност на договорите, докато значителна част от средствата идвала от собствениците и можела да бъде използвана за финансиране на трансфери и други разходи.
Според комисията това е създавало „подвеждащо впечатление“ пред трети страни, включително регулатори и одитори, че приходите на клуба от спонсорство са многократно по-високи от реално получените от спонсорите суми.
Комисията посочва още, че механизмът периодично е бил променян, за да продължи прикриването му и да се намали вероятността от неудобни въпроси.
Над £830 млн. прикрито финансиране
Мащабът на схемата според решението е значителен.
Между сезоните 2009/10 и 2017/18 Манчестър Сити е отчел общо £949.94 млн. приходи от спонсорски договори.
Комисията обаче приема, че само £119.25 млн. от тази сума са били реални базови плащания от спонсорите.
Останалите £830.69 млн. са определени като допълнителни суми, платени от собствениците на клуба.
Манчестър Сити отрича обвиненията и твърди, че Висшата лига е разбрала неправилно структурата на спонсорските договори.
Независимата комисия обаче отхвърля това обяснение като невярно и го определя като версия, създадена впоследствие с цел да прикрие действителния характер на схемата.
Един от примерите в решението е от май 2013 г.
Само дни преди края на финансовата година клубът разбрал, че не му достигат £9.9 млн., за да изпълни изискванията на финансовия феърплей на УЕФА.
Според комисията в рамките на няколко дни били изготвени промени по редица спонсорски договори, без самите спонсори да са били потърсени. Така отчетените спонсорски приходи били увеличени чрез плащания за вече проведени събития и за турне в САЩ.
По този начин недостигът, който можел да създаде проблем пред УЕФА, бил „запълнен“.
Project Longbow и договорът с Fordham
През 2012 г. Манчестър Сити стартира проект, наречен Project Longbow, чиято цел била увеличаване на приходите и намаляване на оперативните загуби.
Комисията приема, че голяма част от проекта е била реална и законна бизнес дейност.
Един от елементите му обаче – т.нар. Fordham Arrangement – е определен като фиктивен механизъм.
Според решението Fordham е била използвана като своеобразна фасада, чрез която средства от собствениците на Сити са били предоставяни на клуба.
Схемата включвала придобиване от Fordham на правата върху финансовите приходи от имиджа на футболистите на клуба на значително завишена цена.
По този начин средства, идващи от собствениците, можели да постъпят в клуба, но да бъдат представени като оперативни приходи.
В резултат на това £24.5 млн. били неправомерно отчетени като оперативен доход, докато £49.414 млн. разходи били изключени от оперативните разходи.
Плащания към играчи и мениджъри през трети страни
Друг от описаните механизми заобикалял финансовите правила чрез прехвърляне на част от възнагражденията на футболисти и треньори извън официалните разходи на клуба.
Според комисията определени плащания били извършвани чрез трети страни, но реално били финансирани от собствениците.
Вместо като възнаграждения те били представяни като плащания по консултантски договори, което прикривало реалния размер на задълженията на клуба.
В решението са посочени три случая със суми от £8.866 млн., £7.4 млн. и £0.5 млн. Имената на свързаните лица са заличени в публикувания документ и могат да станат известни при публикуването на пълните мотиви.
Най-тежките констатации: липса на съдействие и неверни показания
Една от най-сериозните части на решението е свързана не само с финансовите нарушения, но и с поведението на клуба по време на самото разследване.
Манчестър Сити е представил показания или документи от 24 души, като повечето от тях са дали показания пред комисията.
Според решението свидетелствата на някои от ключовите свидетели са били неверни по редица съществени въпроси.
Комисията стига още по-далеч, заявявайки, че определени свидетели са предоставили информация, която са знаели, че не е вярна, и по тази причина са действали нечестно.
В документа се посочва и че клубът е бил наясно, че годишните му финансови отчети не представят „вярна и справедлива картина“ на финансовото му състояние.
Комисията приема, че Сити е проявил безразсъдство по отношение на това дали отчетите му действително представят коректно финансовото положение.
Според решението всичко това показва, че клубът не е действал с необходимата добросъвестност и е нарушил задълженията си за съдействие на Висшата лига.
Общият размер на спорните суми
Според изчисленията в решението различните механизми са довели до над £920 млн. неправилно представени или прикрити суми във финансовите отчети на Манчестър Сити за периода 2009/10 – 2017/18.
Разбивката е следната:
£830.69 млн. – суми от собствениците, представени като спонсорски приходи;
£8.866 млн. – неправилно изключени разходи за договори;
£7.4 млн. – неправилно изключени разходи;
£0.5 млн. – неправилно изключени разходи;
£24.5 млн. – неправилно отчетени като оперативни приходи по схемата Fordham;
£49.414 млн. – неправилно изключени оперативни разходи.
Общо: £920.68 млн.
Решението представлява подробен поглед върху начина, по който според независимата комисия Манчестър Сити е структурирал финансирането си в продължение на почти десетилетие, така че значителна част от средствата на собствениците да изглеждат като приходи от търговска дейност.
Случаят е сред най-съществените финансови казуси в историята на английския и световния футбол, а публикуваните мотиви дават за първи път толкова подробна картина на механизмите, които комисията приема за доказани.
