А вторитетната испанска медия „AС“ направи огромно интервю с българската футболна легенда Христо Стоичков. Ицо говори за кариерата си като футболист, треньор и журналист.
"Той току-що навърши 56 години, но се изправя пред живота с емблематичната си страст, каквато винаги е демонстрирал. Тази, която изпитваше в дните си като своенравен и амбициозен футболист. Той е открил в микрофона начин да запази връзката си с футбола непокътната, а гласът му от Маями предава жизненост на любимата игра", се казва в увода на разговора с Камата.
- Какъв е животът на коментатора Стоичков?
- Много по-добър, отколкото когато играех. По-спокоен съм. Футболът беше моята професия от дете. Прекарах целия си живот в борба срещу прилива. Не е лесно да напуснеш затворена комунистическа държава. Знаех как да вървя стъпка по стъпка, единственото нещо, което трябваше да направя, беше да отида от другата страна, за да мога да направя това, което исках. Винаги съм се вслушвал в съветите на дядо ми, на родителите ми, на треньорите и никога не съм бързал. Знаех, че времето ми ще дойде.
- Ако като коментатор на Univisión си, както беше като играч – смел, честен, страстен, с ясно изразена позиция, зрителите ще бъдат ли възхитени?
- Опитвам се да работя с видеокадри, защото те не лъжат. Обичам да обяснявам нещата с доказателства. Така анализът на футбола е много по-лесен. Опитвам се да разкажа реалността на случилото се и го потвърждавам с тези изображения. Подготвям се добре. Не идвам на шоуто минута по-рано. Пътувам по света, правейки интервюта и документални филми. Хората отварят вратите си за мен. Стоичков е обичан. В телевизията сме четирима бивши играчи: Иван Саморано, Карлос Павон, Феликс Фернандес и аз. Опитвам се да уча всеки ден. Щастлив съм, защото мисля, че всичко, което трябваше да претърпя в живота, вече съм изтърпял, когато играх.
- Кариерата ти като треньор не беше много дълга. Отвън изглежда, сякаш си избягал...
- Не ми липсва треньорската скамейка. Преживях няколко странни неща, които докоснаха сърцето ми. Не можех да позволя името ми да бъде опетнено от футбола. Ето защо реших да се махна от онзи бардак. В крайна сметка винаги съм се борил за страната си, за Барселона... И идват хора, които не са от моя спорт, за да ми кажат какво трябва да направя, това и онова – печелиш мач, губиш мач... Това не работи при мен. Така опитаха да действат, когато бях в Селта. Двама президенти разговарят по телефона. Ако спечеля, ако загубя... Затова си помислих – вървете по дяволите всички. Същото нещо ми се случи в Южна Африка. В последния мач, ако биехме, ставахме шампиони. Президентът влезе в съблекалнята, започна да говори на някакъв друг език, който дори не разбирах, и накрая загубихме мача и шампионата. Същото ми се случи и в националния отбор на България... И името ми не е опетнено. Приемам, че бях агресивен на терена, но когато ми докоснат сърцето с подобни интриги, не мога да ги понасям.
Цялото интервю четете в днешния брой на вестник "Мач Телеграф"
Мач Телеграф
