„Не е лесно. Всеки ден се събуждам с болки по цялото си тяло“, са първите думи на Златан Ибрахимович. Шведът, който тази година навърши 40, продължава да вдъхновява младия отбор на Милан, но знае, че ще му става все по-тежко.
„Докато имам цели, докато имам адреналин, продължавам. Трябва да работя, за да се задържа на върха“, категоричен е Златан. „Ще продължа да се състезавам, докато мога. Не искам да съжалявам, ако спра и след няколко години да си кажа: „Можех да продължа, защото се чувствах добре“. По-добре е да съм напълно приключил и да кажа: „Не мога повече“, обясни шведът.

 

Екстравагантният футболист е уверен, че адреналинът е това, което го държи жив и продължава да разпалва огъня в него. „Няма проблеми да страдам. За мен да страдам, е като закуска. Много хора обаче не разбират страданието. Новото поколение, с всички тези платформи, трябва да направи малко, за да получи много. Поколението преди това трябваше да направи много, за да получи малко. Много съм горд, че произхождам от старото поколение“, коментира Ибрахимович. 
„Играя от 20 години. Хората си мислят: „Не, Ибрахимович, трябва да спреш“. Моят манталитет казва друго. Правя го, защото, когато младите играчи ме видят как работя, те казват: „След всичко, което е направил, той все още работи. Трябва и аз да го направя, защото той е постигнал всичко“, сигурен е Златан.


Шведът коментира и инцидента по време на световната квалификация между Испания и Швеция, където той удари в гръб Сезар Аспиликуета. „Не беше правилно от моя страна, но пак бих го направил. Това съм аз. Не ме е срам. Исках да му покажа, че не можеш да риташ паднало куче. Той няма да каже нищо на мен, а съотборникът ми е твърде мил, за да му отвърне. Надявам се, че ме е разбрал“, завърши Златан Ибрахимович.

Доналд Макрей, „Гардиън“