Т рагична е съдбата на един от първите български възрожденци, бащата на „Рибния буквар“ д-р Петър Берон. Навлязъл в 70-те години на своя пълен с превратности и приключения живот, през който не само лекува болни в румънския град Крайова, но натрупва несметно състояние от абаджийство и търговия със зърно. Огромното богатство решава да завещае на своята бедна родина. Завещанието му е изпълнено едва след неговото злодейско убийство.
Около 20 часа вечерта на 21 март 1871 г. две сенки крадешком се промъкват в махалата „Света Троица“ на град Крайова. Кривват по улица „Личеулуй“ и се шмугват в дома на нищо неподозиращия д-р Петър Берон. Злодеите повалят жертвата на пода. Единият сключва пръсти около шията на Берон, а другият го държи за краката, докато издъхне. Според полицията след убийството къщата е претършувана, липсва не само портфейлът на стопанина, но и всички документи за собственост на д-р Берон.
Злодеи
Неговите племенници издават некролог:„На 21 март тая година късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг наш вуйчо д-р Петър Берон, и то с най-грозния и най-мъчителния начин - с удушването му! Ние сме уверени, че всекиму трябва да настръхнат космите на главата, като си помисли за страшното положение, в което се е намирал покойният в последните мигове на живота си, когато са го мъчили безчовечните и звероподобни същества, називаеми человеци, които извършиха това зверско злодейство!”.
Румънската полиция веднага тръгва по дирите на убийците и скоро ги залавя. Това са Йон Калин и Николае Тибу. Издаваният в Букурещ български в. „Свобода” съобщава, че те правят пълни самопризнания. Арестувани са също предполагаемите поръчители на убийството - Петру Александру и инж. Илие Чокулеску. Последният също е заинтересован от гибелта на Берон, дължал му 100 жълтици за друго имение - „Присяка“. Поръчителите са освободени поради липса на доказателства. Двамата убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, защото по онова време в Румъния няма смъртно наказание.
Началото
Българският лекар, крупен търговец, просветител, учен енциклопедист, педагог, философ и дарител Петър Хаджи Берович е роден през 1799 г. в Котел. Първоначално учи при поп Ст. Владиславов (по-късно Софроний Врачански). След това завършва гръцкото училище на даскал Андон Хаджи Кринчу в Букурещ. От 1821 г. до 1825 г. учителства в Брашов.
През 1824 г. с помощта на просветителя Антон Йованович, избрал името си Петър Берон, издава в Брашов „Буквар с различни поучения“, останал в българската история като „Рибен буквар“. Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин. Всъщност и двата вида животни са бозайници, а не риби.
В буквара са засегнати въпроси от различни области на знанието и това му придава характер на малка енциклопедия. „Рибен буквар“ е написан на жив, говорим български език и това го прави достъпен за децата. С него той се изявява като първия български педагог за светско образование.
Животът на Петър Берон е изпълнен с превратности и приключения. С подкрепата на свои сънародници от 1825 г. той започва да следва медицина в Хайделберг и завършва в Мюнхен, където на 3 юли 1831 г. защитава докторска дисертация.
Връща се в Румъния и от 1832 до 1841 г. е окръжен лекар на Крайова. Заедно с племенника си Никола Христов основава дружество за търговия със зърно и аби. През 1841 г. купува чифлика „Скорила” край Крайова с площ 10 000 дка. Отдава го под наем, с което богатството му се умножава. Според вестник "Веститорул ромънеск" находчивият българин участва в държавна компания за транспорт по Дунава, която улеснява превоза на собствената му стока.
Париж
Вече замогнал се д-р Берон решава да се отдаде на научна дейност и през 1943 г. се премества да живее в Париж. Обменя идеи с Хумболт и Фарадей, пише съчиненията си на пет езика, публикува близо 10 000 страници в 25 научни тома. Чете лекции в Сорбоната, където се прославя като учен химик. Французите му предлагат да приеме френско гражданство под името „Пиер Барон“, което той отклонява. Въпреки завидното си благосъстояние в Париж д-р Берон живее на последния етаж на стара сграда, където на места покривът е срутен и се вижда небето. Добрата заплата от Сорбоната влага за експерименти в лабораторията по химия.
Междувременно той обикаля и други европейски столици с научна цел - Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. От време на време прескача до Влашко, където са основна част от капиталите му.
Завещание
Натрупал несметно богатство, но не успял да създаде свое семейство, през 1853 г. д-р Петър Берон прави завещание, с което предоставя цялото си имущество за развитие на образователното дело в България. На 12 март 1869 г. той продава чифлика „Скорила” в Крайова на своя съдружник и съгражданин котленеца Теохар Папазоглу и двамата му племенници - Василаки Папазооглу и Лука Радулов. От приходите от чифлика те трябвало да отделят по 1000 жълтици годишно за издръжка на български училища. Скоро обаче Берон разбира, че тримата нямат никакво намерение да изпълнят волята му и на 15 октомври 1869 г. докторът прави ново завещание: „Поведението им (на тримата - б.а.) спрямо мене и спрямо създадените от мене благотворителни заведения беше не само ощетяващо, но и даже осъдително, тъй като желаеха по един косвен начин да измъкнат от неговото предназначение най-хубавото от моите притежания, наречено "Скорила", намиращо се в Румъния, с цел да го обсебят“, пише д-р Берон в завещанието. За изпълнители на новото завещание посочва комитет от 12 видни българи начело с Евлоги Георгиев.
Същевременно той завежда иск за анулиране на продажбата на чифлика, но губи делото на първа инстанция. В апелативния съд заседанието е насрочено за 7 април 1871 г., за което Петър Берон се връща от Париж в Румъния.
За съжаление той не доживява първия ден на процеса - злодейското убийство го изпреварва. След смъртта му комитетът за наследството на д-р Петър Берон, оглавяван от Евлоги Георгиев, успява да анулира продажбата на „Скорила”. За законен наследник на доктора е признат племенникът му Стефан. През 1896 г. с парите от чифлика - 400 000 златни франка, в Одрин е открита мъжка педагогическа гимназия, именувана „Д-р Петър Берон”.
До ден днешен е неизвестен гробът на д-р Петър Берон. Още след смъртта му сърцето му е балсамирано и през 1964 г. е пренесено в родния Котел.
Румен Жерев
