В крайна сметка, ако Арсенал спечели Висшата лига, бележките на Микел Артета биха заслужили признание. Това е първият път, когато “артилеристите” са лидери в класирането в средата на май с испанеца. По-впечатляващо обаче е, че си извоюваха тази позиция въпреки разочароващия месец април с 2 загуби от 3 мача. В началото на май обаче Микел Артета успя да преобърне нещата и само в рамките на 9 дни Арсенал отново държи всичко в свои ръце. Тимът си върна първото място във Висшата лига и междувременно се класира на финал в Шампионска лига за първи път от 20 години.
Началото на 9-дневния ключов период бе дадено с класическата победа над Фулъм на „Емирейтс“ на 2 май (3:0). Испанският мениджър предприе огромен риск с пускането на младия ляв бек Майлс Люис-Скели в халфовата линия, а на неговата стандартна позиция заложи на Рикардо Калафиори. За английския тийнейджър не бе нещо чуждо да играе в центъра. През миналия сезон той доста често влизаше пред защитата от левия фланг, за да помага при изнасянето на топката, но през 2025-26 минутите на Скели на терена са силно ограничени. И за да завърши пълния кръг Артета се довери на опита на Леандро Тросар на лявото крило пред Калафиори. Тримата донесоха допълнителна свежест и скорост по фланга, а Люис-Скели бе свързката между Тросар и Калафиори. Това даде свобода и баланс в двете фази на игра и логично баският треньор не предприе промяна в другите две срещи с Атлетико Мадрид и Уест Хем. Запитан дали не бе поел голям риск с включването неопитен и периферен играч като Скели в в толкова ключов момент от сезона, испанецът отговори: „Ако видите моите записки с броя на различните състави и евентуалните смени, които бих направил, може да се хванете за главата. Имах вътрешното чувство, че тази корекция в средата срещу Фулъм би сработила и наистина и в крайна сметка даде положителен резултат“.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
