Разговорът с Фабио Капело винаги е удовлетворяващ. Той не увърта, футболните му анализи са стегнати и директни. Капело говори с авторитета, който произтича от статута му на легендарен треньор. 79-годишният италианец не се страхува да заяви мнението си ясно и категорично, дори ако не се хареса на много хора.
- Г-н Капело, кой е най-добрият футболист, когото сте тренирали?
- Роналдо, бразилецът. След него – Ван Бастен. Когато тренирах Роналдо, той нямаше контузии, но нямаше и желание. Не му харесваше да сваля килограми, харесваше му животът. И го изгоних от Реал Мадрид. Но ако ме питате кой е бил най-добрият - Роналдо, и то с голяма разлика.
- Изненада ли ви високото ниво, което достигна ПСЖ с Луис Енрике през миналата година?
- Направиха страхотен сезон. Изненадаха ме, защото да започнеш така ново приключение с толкова млади играчи, не е лесно. Най-важното е, че новите футболисти показаха, че са много, много добри – особено тези в халфовата линия. ПСЖ има халфова линия с много качество, с правилно позициониране, с характер и без страх. Когато разполагаш с такъв полузащитен блок, всичко минава през него. Това са играчите, които играят най-много с топката и с качествата си улесняват съотборниците си да вкарват голове или да се защитават, когато е нужно. Освен това ПСЖ разполагаше и с вратар като Донарума, който ги спаси в много моменти.
- А как гледате на Шаби Алонсо в Реал Мадрид? Засега му е трудно да наложи своята визия.
- Винаги казвам, че трябва да правиш вино с гроздето, което имаш. Ако искаш да правиш шампанско, но нямаш грозде за шампанско, няма да направиш шампанско… Когато пристигнеш на ново място, трябва първо да опознаеш средата, в която ще работиш. Алонсо познава Реал Мадрид от престоя си като футблист, но да си треньор в този клуб е нещо съвсем различно
- Представянето на някои от звездите му не е добро, а и те не работят без топка толкова, колкото той би искал.
- Но тези футболисти никога не са пресирали, никога – и няма да го правят. И при Анчелоти не пресираха. Едно е да се върнат назад и да заемат зона, в която помагат на отбора, но наистина ли искате да пресират? Те нямат тази способност, не могат да го правят. Същото е и с Леао в Милан. Говорим за играчи, които с топката нанасят щети на съперника, а когато отборът не я притежава, трябва да се връщат, но не и да тръгват в активен пресинг.
- Това може да се разбере при една суперзвезда, но днес, ако в един отбор двама или трима играчи не работят без топка едновременно, става много трудно да се защитаваш.
- Сега сякаш всичко се свежда до това, че трябва да се пресира, а всъщност най-важното е отборът да бъде добре подреден на терена. Има индивидуални случаи – ако даден футболист не пресира, добре, нека не пресира, но когато имаме топката, той трябва да направи нещо добро, нещо различно, и тогава трябва да го изискваш. Ако не работи на 100% без топка, нека го прави поне на 70%. Когато имаш играчи, които правят разликата, това трябва да се обмисля много добре.
- Значи смятате, че е възможно да се успее в съвременния футбол, дори ако двама играчи не вършат своята част от работата в пресинга?
- Пресата е важна, но аз гледам Манчестър Сити и Холанд също не пресира много… Някои отбори пресират високо, други го правят по-назад и го правят правилно. Ако има играч в противниковия отбор, който когато владее топката, не ти създава проблеми, остави го да я владее.
Цялото интервю четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
