В тори сливенски окръг трябва да организира Априлското въстание в Сливенско, Ямболско и Котелско. За главен апостол на окръга е избран Иларион Драгостинов, а за помощници – Георги Обретенов и Стоил войвода. Дейността на апостолите тук е изключително затруднена поради ниския революционен дух сред местното население в резултат на току-що разгроменото Старозагорско въстание. На повечето от местните изобщо не им се и мисли за ново въстание и нови свидни жертви. Затова апостолите тук решават да променят тактиката, избрана от Гюргевския комитет, и вместо всеобщо въстание залагат на чети, които да излязат в Балкана да се сражават с османците и да вдигнат народа на борба. Организацията по изпълнението на четническата тактика е възложена на стария комита Стоил войвода, който през февруари 1876 г. заедно с Георги Икономов през Дунава влизат нелегално в българските земи. Тяхната задача е да подготвят идването на главния апостол Драгостинов и помощника му Обретенов. Една от трудностите при подготовката и организацията на въстанието тук е и фактът, че двамата от тримата апостоли не са от този регион, не са познати и нямат влияние сред местните жители.
Драгостинов
Иларион Драгостинов е от село Арбанаси, Търновско. Роден е през 1852 г. в семейството на търговеца Иван Драгостинов. Получава добро образование, но по време на Хаджиставревата буна в Търново през 1862 г. той вижда османските зверства и у него се пробужда желание да се включи в освободителните борби на българския народ.
През 1868 г. се установява в Русе, където се запознава с братята Обретенови и с тях и други родолюбиви младежи участва в борбата срещу гръцкото влияние в града и в събарянето на сградата, определена за гръцка църква. В продължение пет години той се занимава и с търговска дейност, но постепенно зарязва търговията в името на борбата за освобождение. Става един от учредителите на Русенския революционен комитет в 1871 г., а през следващата година участва в заседанието на БРЦК. Не успява да вземе участие в Старозагорското въстание, тъй като поради предателство е принуден да бяга във Влашко още преди избухване на въстанието. На заседанията на комитета в Гюргево в края на 1872 г. е избран за главен апостол на Сливенския революционен окръг. На 21 март 1876 г. минава Дунава и след като спира за кратко в Свищов, се отправя към Арбанаси, където се прощава със семейството и през Балкана, пристига в Сливен. След няколко дни по неговите стъпки в Града на стоте войводи идва и Георги Обретенов, един от синовете на легендарната Баба Тонка, наричана Майката на българските революционери. Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание и се включва в организираната в Търново чета. А след разгрома на въстанието се прехвърля във Влашко. Гюргевският комитет го изпраща в Сливен за помощник на Иларион Драгостинов.
Опитен
Третият апостол на Втори революционен окръг е всъщност човекът, който би трябвало да бъде избран да ръководи окръга. Стоил Учков, останал известен в историята като Стоил войвода, е не само най-възрастният от тримата апостоли, но притежава и най-голям боен опит. В началото на 70-те години той води хайдушка чета в Сливенско и в Котленско. През 1875 г., за да не бъде арестуван, емигрира в Гюргево, където се свързва с революционната емиграция и е избран за втори помощник на Иларион Драгостинов.
Към средата на март 1876 г. тримата апостоли, всеки по свой път, вече са в Сливен и се отдават изцяло на подготовка на предстоящото въстание. Това се оказва доста трудно.
Хората все още не са изживели ужасите и кланетата на Старозагорското въстание, и приемат накриво и с недоверие и отчаяние всяка дума за ново въстание и революция.
В съответствие с приетата четническа тактика за предстоящото въстание на 19 април 1876 г. Стоил войвода с още няколко членове на местните революционни комитети се отправя към Балкана, за да организира там въстаническата база, в която ще се укриват застрашени от арестуване комитетски дейци, оръжието и боеприпасите. В Сливен обаче османските власти успяват чрез арести и изтезания да изкопчат от някои членове на комитета какво се готви и извършват арести. Те изпращат потеря след Стоил войвода, но той успява да се измъкне от преследвачите.
Планове
Докато апостолите все още са в силен шок и се чудят какво да правят, пристига и новината за преждевременното избухване на въстанието в Копривщица. Това съвсем обърква плановете на апостолите и дейците на местните комитети. След кратко умуване Драгостинов, Обретенов и Стоил войвода решават все, пак за да не провалят делото, да вдигнат въстание и да помогнат на своите вече биещи се събратя в Средногорието. На 3 май 1876 г. е сформирана чета, начело с опитния Стоил войвода. Във военния й съвет влизат Драгостинов, Обретенов и Георги Дражев – председател на Ямболския революционен комитет. Според предварително набелязания план към четата трябвало да се присъединят десетки четници от Сливен, Ямбол, Котел и Карнобатско. Те обаче така и не се появяват. Въпреки това войводата и останалите ръководители решават да не разпускат четата, а да развеят знамето на бунта. На 6 май, след като полагат клетва и целуват знамето, четниците тръгват към Балкана, за да обезсмъртят навеки имената си в българската история. През следващите два дни четата минава през няколко села и води успешни сражения. Към нея се присъединяват 30-ина нови четници, което повдига бойния дух на въстаниците.
Народът обаче така и не се вдига и не подкрепя тръгналите на смърт свои юначни синове. А това обрича на гибел делото им.
Гибел
На 9 май на път за с. Нейково въстаниците са подложени на обстрел. След двучасово сражение четата успява да се измъкне, но в местността Пожара край Нейковската река е нападната за втори път. В последвалото там сражение пада убит Георги Обретенов. След кратко съвещание ръководството решава четата да се раздели на няколко по-малки групи за по-бързото измъкване от обкръжилите ги врагове. Най-голяма е групата начело с войводата Стоил, с когото тръгват Иларион Драгостинов и Георги Дражев. Четниците достигат до местността Кално усое до прохода Вратник и там в завързалата се ожесточена престрелка пада убит Иларион Драгостинов и още неколцина. Останалите живи 11 четници са пленени от аскера на Осман бюлюкбаши в района на Сатма чешма. След като Стоил войвода упорито отказва да бъде воден на разпит в Сливен, е обезглавен на място. За да не носят труповете на загиналите четници със себе си, турците ги обезглавяват. Главите им побиват на колове, а телата им захвърлят. Сред пленените е ръководителят на Ямболския комитет Георги Дражев. Той е откаран първо в Нова Загора, а след това в Одрин, където е осъден на смърт от военнополеви съд. Обесен е в Ямбол, пред къщата на родителите си, заедно с друг от четниците - Жеко Андреев.
Четата на Стоил войвода не е единствената от Сливенски революционен окръг, която се вдига на въоръжена борба. На 8 май в гората в Ягач, близо до Чирпан, е образувана чета с войвода Георги Тумбев. Целта на четниците е да се насочат на запад и да помогнат на въстаналите средногорци. Четата обаче е разбита още в първото си сражение с турците.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Иван Първанов
