0

Т реньорите, които са работили по цял свят, винаги има какво да разкажат, защото са се сблъскали с всякакви култури и случки. Бразилецът с испански паспорт Бето Бианки (р. 1966 г.) обаче може да надмине всички.

Той е ръководил отбори от Испания (Буленсе, Атлетико Сиудад и Самора) преди да започне приключението си в чужбина: Индонезия (Перситара Батавия Юнион, Про Дута, Национален отбор до 23 г.), Белгия (Монтенье), Йордания (Шабаб Ал-Ордон), Ангола (Петро Луанда, Интерклубе и Национален отбор), както и Кувейт (Казма). Сега той се наслаждава на професията си в Африка, във Вайпърс ФК от Уганда.

„Посрещнаха ме като идол. Клубът се отнесе към мен с голяма привързаност и очакване. Начинът на посрещане беше невероятен, сякаш бях рок звезда. Качиха ме във висок клас „Мерцедес“ (модел, който почти не се вижда на пазара), заведоха ме на стадиона, имаше много хора... невероятно. Този клуб е много сериозен. Президентът е един от най-силните бизнесмени в страната. Той има средно училище в Африка. Много ученици идват от други страни в неговите центрове. За щастие той е голям любител на футбола и инвестира в него“, казва Бето Бианки.

Едно от преживяванията, които са го белязали най-много, е това, което е преживял в Индонезия: „Обадиха ми се, бях в Испания и не се поколебах. Тръгнах, защото исках да открия нови страни и култури. Моето действие беше почти лудост. Сега има много испанци, които работят във всички точки на света, но преди не беше така. Беше хубаво приключение, всички ме питаха за него. Но наистина имаше и трудни и забавни моменти“.

Това, което го шокира най-много, е промяната в културата и обичаите. „Бях свикнал в Испания и Бразилия. През 2011 г. отидох в Индонезия. Бях първият испанец, който тренира там. В мюсюлманска страна, където вярванията са много присъстващи във футбола. Играчите имаха своите обичаи и аз ги уважавах. Но някои не ги разбрах много добре“, изтъква треньорът.

Случаите, които е живял в Индонезия са като от филм. „Те предпочитаха да се лекуват с лечители или вещици, отколкото да отидат на лекар. Те вярваха много в призраци. Не говоря за деца играчи, а за възрастни със семейства, жени и деца. Това е тяхната култура“, казва Бианки. „Спомням си, сякаш беше днес, че някои играчи дойдоха и ми казаха, че не са спали добре, защото през нощта са били посетени от призрак. Друг ми каза, че призрак се е борил с него цяла нощ в леглото му и това не му е позволило да спи. Друг не можеше да отиде до банята да уринира, защото за да отиде там трябваше да пресече коридора на къщата си, а там го чакала възрастна жена, която беше призрак и заради това той се напика в леглото. Помня всичко много добре. Сега се смея, но в онзи момент не можех да повярвам“, казва той за приключението си в Перситара Батавия Юноин.

 

Индонезия Испания Бразилия