- Г-н Пецов, Cuba Paluba е заглавието на най-новия ви творчески проект, който звучи като заявка за следващ летен хит. Как се роди идеята за песента и защо всъщност избрахте точно това име?
- Идеята за тази песен всъщност не е моя. Аз бях поканен да участвам в проекта. Освен че съм я изпял, съм изсвирил и китарите. Авторът на музиката е Иван Неделчев, а на текста Константин Димитров. Иван е правил и аранжимента, а аз допълних една латинокитарка. Първоначално май не трябваше да сме трио. Песента бе замислена за миналото лято, но малко се забавиха нещата. Те поканиха и Фицата, и Алфредо да рапира. В крайна сметка нещата се забавиха за това лято. Но това лято значи пролетта, защото евентуално да се завърти, и то ще стане лято.
- Това е първият ви творчески проект с Филип Аврамов и Алфредо Торес. Как се сработихте в студиото и как премина целият процес и след него?
- Ние комуникация с тях двамата имаме навсякъде другаде, само не и в студиото (смее се), защото всеки си записва в своето студио. Ние с Филип много често имаме заедно концерти. Аз първо записах парчето в моето студио, дадох си гласа на този, който направи общия микс и мастеринга и след това видях Фицата на едно участие и му викам – „Здрасти, май сме в едно трио заедно“ (смее се). И той вика – верно. Иначе с Алфредо Торес имахме 2-3 години една латино програма, която правехме с Кристина Димитрова и с още диджей и изпълнител. Познаваме се много добре, но точно в студиото не сме се засичали. И двамата са големи сладури. Мисля, че добре са ги подбрали продуцентите на парчето. Продуцент е авторът на текста Константин Димитров. Доколкото знам, идеята му е да върже това заглавие и този латино привкус с един нов коктейл, който да се разпространи в бийч баровете по морето и ние да излизаме да го изпълняваме евентуално. Но това са планове, които изискват организация, пари и т.н.
- Видеото ще се снима на екзотично място. Кое е то?
- Още не е снимано видеото. Засега информацията е само, че ще е на екзотично място. Ще отворя една скоба – това екзотично място може и да е в България. Има и такива места тук. Ние с Кристина преди две години си имахме общ проект – „Първата любов“, и го снимахме през зимата, обаче в едно топло и екзотично място. Не е като да няма такива места и в България. И да кажа – това място не е студио.
- Българският ефир доста страда сякаш от чисто летни и позитивни парчета. Смяташ ли, че Cuba Paluba може да запълни тази ниша и какво е посланието на вашия екип към слушателите?
- Аз мисля, че си много права – ефирът наистина страда от липсата на летни позитивни парчета през последните 7-8 години. И в световен мащаб през последните години сякаш малко се задъни откъм такива хитове. В България още повече. Едно такова искрено неангажиращо без кой знае какви нагласи парче според мен нищо чудно и да тръгне добре. Това парче ми напомня малко на безгрижността на Стефан Вълдобрев и неговото „По-полека“, което стана страшен хит. Като настроение говоря. Нашето парче има същия заряд, ама дали ще го прегърнат медиите и публиката – не знам. За да стане това – ние трябва да имаме концерти. А тези концерти трудно можем да ги организираме, защото сме трима различни артисти, не сме група. Това е малко опасно. Разбира се, ако вземе да стане голям хит, аз съм сигурен, че всеки ще намери време, за да го изпеем заедно. Ще видим какво ще стане.
- Като говорим за летни хитове – „Кайман“ е типичният пример. Ако ви върна назад във времето – как успяхте да запалите искрата на този латино пожар в България?
- “Кайман“ имаше шанса да се появи в едно безвремие. Музиката все още не беше станала чак толкова комерсиална, както е сега. Появи се точно когато я имаше тая ниша и глад точно за такива неща – нови стилове, групарска музика, малко хипария... Това публиката го искаше и ние се появихме някак си точно в този момент. Това му беше шансът според мен. Ако „Кайман“ се беше появил през 2007 г., нямаше да е същото, защото вече имаше твърде строги закони в шоубизнеса, твърде много пари се вливаха, съответно продукцията, подплатена с много пари, излизаше напред, а не готините безгрижни идеи. Но то и в световен мащаб е така. Не искам да обиждам нашия пазар по никакъв начин. Това се случи преди 25 години и никой не може да го върне назад. То се случи в абсолютно всички сфери.
- Латино музиката е символ на слънце, на лято, на хубави емоции. Трудно ли се поддържа това позитивно темпо в днешните по-динамични и мрачни времена?
- Аз това го имам леко вродено, защото имам малко латиноамериканска кръв, както се казва – бензин в кръвта. Половината ми семейство са латиноамериканци, брат ми беше женен за латиноамериканка, имат дъщеря. Имам много приятели от Латинска Америка. Затова и се опитвам да се отърсвам от лошото настроение и облаците, които не са си отивали от не знам колко дни в София (бел.ред. - интервюто е направено в четвъртък). Опитвам се всичко да захвърлим и да гледам позитивно и усмихнато на света, особено когато идва лято.
- Преди няколко години отбелязахте и 60-годишен юбилей. Бе ли някакъв преломен момент за вас? Важни ли с годините или е важно на колко се чувстваме?
- Слава Богу съм здрав. Иначе 60 звучи много гадничко за човек, който са го налегнали болестите. Дано всички мои приятели, които навлизат в тази възраст, да са добре. Явно съм помъдрял, защото всичко ми е абсолютно ясно и в живота, и в семейството, и в любовта, и в бизнеса. Това е едното нещо, което съм постигнал. Другото е, разбира се, че в гърба ти диша фактът, че ти остават малко години, няма пред теб целият живот за кариера. И някак си трябва да бързаш да правиш някакви неща, защото годините идват. Не може всички да бъдем като Лили Иванова. Ние тайничко искаме, но не знам дали всеки може да достигне до такива висини на нейната възраст. Аз си давам също още дълги години работа и нови парчета, и турнета. Но мисля, че това „помъдряване“ на 60 си дава някак си отражение върху целия начин на живот. Винаги човек става малко по-спокоен, малко по-премерен. И това се отразява и в творчеството.
- Днес България гласува. Вие самият ще гласувате ли? Трябва ли да гласуваме?
- Да, разбира се, че ще гласувам. Почти винаги го правя, трябва да имам голям ангажимент нещо, за да не го направя. Иначе винаги го правя! Трябва да се гласува! Трябва да се преборят платените гласове, които никога не могат да наваксат, ако цяла България отиде да гласува, защото ще им е много скъпо да купят толкова гласове. Пък и това е нашата държава! Трябва да си дадем гласа. Единствено имам съмнения дали това е начинът да се гласува. Чувал се, че има държави, в които се гласува с имейли, есемес. Мисля, че е крайно време, за да имаме повече активност, да преминем по тоя изборен начин. Малко по-интелигентен, по-нов. Почти всеки има електронен подпис. Да се измисли нещо така да се удостовери, че да може да се гласува от вкъщи или откъдето и да е. Това ще бъде готино и мисля, че ще има 95% активност.
- Какво е вашето латино послание към всички, които ще прочетат това интервю?
- Посланието ми е колкото се може повече да са влюбени, не само в отсрещния пол, но в живота, в природата! Нека има повече вселенска любов!
Това е той:
-Роден е на 7 септември 1963 г. в Русе в семейство на учители
-Баща му, проф. Петър Пецов, е известен психолог и бивш министър на образованието
-Завършва 9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София (1982 г.)
-Дипломира се в УНСС (тогава ВИИ „Карл Маркс“) със специалност „Икономика – финанси и кредит“
-Още като дете (1974-1981 г.) играе в театъра на Двореца на пионерите в София
-През 1993 г. печели първо място на фестивала „Златният Орфей“
-През 1996 г. създава емблематичната група „Латинопартизани“, която внася нов стил в българския шоубизнес с хитове като „Кайман“ и „На самотен остров“
Екатерина Томова
