- Г-н Петков, правителството на Румен Радев управлява вече 2 седмици. За това кратко време успя ли да оправдае очакванията на гражданите?
- Според мен доста предпазливо започва кабинетът. Виждаме, че част от мерките или се забавят, или се изчаква да се пристъпи към тях след определени обсъждания и анализи. Т.е. очакванията на обществото за бързи мерки във всички сфери засега не се оправдават. Това е логично, защото управлението на държавата изисква някаква спешност., но за целта трябва да се вземат правилните решения. Засега първите им действия изглеждат по-скоро предпазливи, отколкото успешни.
- А да очакваме ли забързване и по-решителни действия, особено след като предстои приемане на бюджет, съдебна и административна реформа?
- Реално сега около бюджета предстои да бъде по-интересно, защото всички знаят, че при неговото обсъждане понякога има доста страсти и нажежаване. Друго интересно би било какъв ще бъде този бюджет, защото той ще покаже политиката на кабинета поне до края на годината. Дали ще е като някои предишни бюджети - по-разточителен, с повече харчове или точно обратното - по-консервативен, с повече събираемост на приходи. Предстои да видим. Може би ще бъде някаква симбиоза от двете. В дебатите по бюджета може да се излезе и с повече конкретни мерки, с които да се покаже на обществото, че темпът се забързва. По индикациите, които дават депутатите от „Прогресивна България“ (ПБ), ВСС ще трябва да бъде попълнен до края на годината. Още не се знае какви точно ще са процедурите по подбор и как ще действа самият ВСС.
- Къде са рисковете пред правителството относно съдебната реформа и попълването на ВСС?
- Там по-скоро няма рискове. Рискът е да не се влезе в досегашното русло, да има емоционално дамгосани определени личности и ако ги няма, всичко ще е цветя и рози. Напротив, разговорът за съдебната система и нейното преструктуриране трябва да бъде по-хладен, по-експертен и по-скучен. Досега се нагледахме на доста кресливи предложения за съдебни реформи, които се сгромолясаха с гръм и трясък. По-скоро това е капанът - да не се влезе в старото положение. Мисля, че със самото попълване на новия ВСС обстановката ще се поуспокои и ще се остави пространство за адекватни реформи в тази система. Тя трябва да се пипне в някои детайли, а не кардинално. Ако не влязат в този разказ от миналото, това ще бъде добре. И колкото по-скучен и експертен е разговорът, толкова по-добре за системата, защото по този начин могат да се вземат наистина някакви работещи решения, а не под влияние на емоции.
- За да се попълни ВСС, трябват 160 гласа, а ПБ има 131. Откъде може да дойде тази подкрепа, и то в контекста на спречкванията по правилника на НС? Част от опозицията подкрепя ПБ, а друга – не. Ще се повтори ли това и при съдебната реформа?
- Разбира се, че може. Подкрепа за попълването на съдебната власт може да се получи отвсякъде. Причината – политическата ситуация сега е съвсем различна. Виждате, че имаме една формация, която управлява с абсолютно мнозинство. Въпрос на стратегия на всяка една от партиите, които са в опозиция, е да решат как ще гласуват. Т.е. може да се окаже, че от всички формации ще има подкрепа за едни или за други кандидати, което според мен е напълно нормално и политическо. Въпросът е в това да се случва пред обществото и диалогът между тези формации, когато се гласуват тези членове, да бъде публичен, за да не остава съмнение в договорки. Ситуацията е доста комфортна, и то не само за ПБ, но и за самата опозиция. Каквито и членове да се изберат за ВСС, отговорността е на управляващите. А ако опозицията успее да намери кандидат, който да я удовлетворява, това ще бъде по-добрият вариант. Предвиждам, че абсолютно всички формации ще се опитат да дадат подкрепа за определени кандидатури и да дадат своя принос за попълването на ВСС. Не смятам, че ПП и ДБ единствено са капарирани да участват в този процес.
- Смятате, че ПБ има достатъчно кадрови резерв, за да предложи добри кадри за ВСС?
- Засега не изглежда да имат кой знае какъв кадрови потенциал. Тези личности, които ще влязат във ВСС, не трябва да са кадри на самата формация. Може да се търсят обществени фигури, експерти в определени правни области, в академичната среда. В България винаги има такъв тип кадри, които хем да изглеждат надпартийни, хем да не са толкова свързани политически. При едно добро желание и една добра селекция могат да се намерят достойни кандидатури. Въпросът е дали те биха спечелили доверието на голяма част от депутатите в Народното събрание, които да гласуват за тях, защото, както знаем, е нужно конституционно мнозинство от поне 160 депутати.
- Как се отразява на имиджа на страната ни този скандал, който се разиграва около бившия ни европрокурор Теодора Георгиева и намесата на Лаура Кьовеши в него?
- Не се отразява много приятно на имиджа на страната ни. Мисля, че тук казусът е изяснен. Виждате, че г-жа Кьовеши, с цялата сила и мандатност на своята позиция, изрази мнението си за тази спорна личност - Теодора Георгиева. Тук според мен няма никаква драма. Типично по български обаче, когато сме виновни, да прехвърляме вината за грешките си на другите. В международен план позицията на г-жа Кьовеши е тази, която споделят всички. Колкото по-смирено приемем, че около процедурата сме допуснали поредното петно за нас и да продължим напред, толкова по-добре. Засега сме в оправдателен режим, което е недостойно. И то не в оправдателен режим като държава, а от определени среди, които са си избрали тази дама. Българското общество вече показа, че иска фигурите по високите етажи на властта да са доста неопетнени и експертни.
- Новата власт даде заявка за рязане на разходи, за намаляване на щатове, отпадане на автоматизма при заплатите за част от длъжностите в публичния сектор. В същото време депутатите не промениха правилника на НС за възнагражденията си. Не трябва ли те да са един пример?
- Не само че трябва да са пример, те трябва да зададат тона. Това показва, че говоренето и действията се разминават по една или друга причина. Според мен много неща могат да се направят в преструктурирането на държавната администрация. Това, което се предлага към момента, е незаетите бройки да бъдат премахнати, а част от пенсионерите да бъдат освободени. И това не важи за важи за структурите, които реално натоварват бюджета. Това са МВР, отбраната, образователната система. Т.е. ние реално никаква реформа не вършим, а именно там трябва да бъдат спешните мерки. Докато те не се случат, това означава, че реформи на практика няма да има. Не е работещ и административният подход за рязане на разходите с 10%. По този начин държавната администрация ще бъде още по-неефективна и по-сърдита. Трябва да има национална система, по която да се оценяват кадрите в държавната администрация. Които работят, да взимат повече пари, а тези, които не полагат усилия, да получават по-малко. Този бюджет не подсказва да има такава система, може би за догодина. Както се вижда, всичко отива за по-нататък - след година или две. Реформите трябва да се извършват бързо и ефективно.
- Мнозинството отнесе много критики заради промените в правилника на НС, но няма ли нужда малко затягане на правилата? Много пъти сме били свидетели как депутати се възползват от процедурните хватки и разводняват дебата.
- Разбира се, истината е в средата. Трябва да се търси баланс. В България се предприемат винаги две действия - или се въвеждат много строги правила и няма място за лавиране, или част от депутатите доста злоупотребяват с процедурното време. Тези хватки са пословични. Наистина понякога правят така, че НС да не работи както трябва, а определени решения да се стопират. Посоката е правилна. Проблемът идва от това, че самите мерки не бяха правилно обяснени. Това подразни опозицията. Екипът в ПБ, който предлага тези промени, е доста млад и неопитен. Нека да видим как ще сработят новите правила, дали ще се променят в движение. Ако не, опозицията винаги може да обвини мнозинството, че ги заглушават. За всички ще е полезно, ако има диалог. Има наченки за такъв. Пак казвам - рано е. Много от депутатите от ПБ за първи път влизат в НС, нямат опит. Ще им е нужно малко време да се напаснат на комуникацията с останалите.
- Остават около пет месеца до президентския вот. Смятате ли, че вече партиите по-сериозно гледат към него или още не са се отърсили от резултатите от парламентарните избори?
- Струва ми се, че още не са се отърсили от шока от парламентарните избори. Засега не им е на дневен ред вотът за президент. А трябва да кажем, че това са много важни избори. Даже доста по-важни от парламентарните. Защото президентът е мажоритарна фигура и той обединява в себе си енергията на цялото българско общество. И самият факт, че политическите партии мълчат в момента, е лека обида за българския избирател. Имали сме президентски кампании, при които един месец преди надпреварата не знаем кои ще са кандидатите. Сега се прокрадват определени фигури. Засега най-монолитна изглежда г-жа Илияна Йотова. Тя е с една крачка пред останалите, защото поне около нея се гравитира някаква енергия. Нямаме нищо конкретно. Час по-скоро политическите формации трябва да се съберат и да започнат с обсъжданията. И то не на имената, а за стратегията си. Виждате, че мълчанието е притеснително и не показва зрялост в политическото действие на партиите.
- Очаквате ли да видите обща кандидатура на ПБ и БСП или по-скоро Румен Радев ще играе на вота за президент със своя собствена номинация?
- Напълно възможни са всички варианти. Може да играе сам със своя кандидатура, може да играе с обединение с левите формации. Въпрос на политическо решение. Виждате, че те са доста близки като позиции и като разбирания. Възможно е да имаме такава кандидатура. В политиката това невинаги носи плюсове, може да донесе и минуси. Поне да имаме лицата в момента. Все пак този избор е най-мажоритарният в България. През фигурите и поведението на лицата можем да коментираме за кого общество би генерирало повече подкрепа. В момента само спекулираме, което е тъжното. Предвид обстановка, която в момента имаме с едноличното управление на една партия, може да има и повече обединения за вота. Да речем ГЕРБ с някои от десните формации. Предстои да видим дали това ще важи за ПБ и БСП.
- Казахте, че понякога обединенията могат да носят плюсове и минуси. Какви са плюсовете и минусите за Радев и ПБ, ако застанат зад кандидатурата на Йотова?
- Плюсовете са, че тя е разпознаваема, в момента е държавен глава, българското общество я познава. Това са плюсовете. Минусите - може да тръгнат обвинения, че тя е зависима по една или друга причина от него.
- През седмицата лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че единственият шанс за победа на президентския вот е обединение вдясно. Виждате в това сондаж, подаване на ръка към прогреса към ПП и ДБ или нещо друго?
- Не е сондаж. Това е анализ на реалната ситуация. За да се победи, трябва вдясно да има голяма обединена сила. Когато са се обединявали, винаги са побеждавали. Г-н Борисов не казва нищо сензационно. Въпросът е дали другите формации, които са призвани за пазители на дясното, са проумели този политически факт. В момента там текат едни братоубийствени войни, които не знаем докъде ще доведат. Едно дясно обединение би било доста изненадващо за всички и би разместило доста битката за президентската двойка.
- Къде тогава е решението - кандидат, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от ГЕРБ, ПП, ДБ и всички десни?
- Да, това е един от възможните варианти, който е съвсем логичен и ще изглежда надпартиен като фигура. Въпросът е, че според мен те нямат фигурата и начините, по които може да се структурира. Има различни варианти, но в момента им се губи фигурата за такава надпревара.
- Т.е. към момента изглежда безнадеждно?
- Така изглежда, но може да ни изненадат.
- Какъв трябва да е профилът на бъдещия държавен глава и към каква личност трябва да се насочат партиите, когато търсят своя кандидат?
- Дали ще е е жена или мъж не е толкова основополагащо. Основният проблем е кандидатът да не говори на високопарен език на обществото, а на език, който е лесно разбираем за гражданите. Това е доста трудно като умение. Ако се намери такава фигура, която може да възпроизвежда в умовете на хората това, което те мислят, това би била идеалната кандидатура, която лесно ще победи всички останали.
- Не ни трябва академик, така ли?
- Няма проблем да е и от академичните среди. Това е вродено чувство да говориш с ритъма на обществото. Академичните хора винаги са потенциално заподозрени за президентски номинации. Въпросът е наистина да говорят на разбираем език и българите да се припознаят в него. Доста от кандидатите, които се явяват на избори, говорят сложно и това обикновено отблъсква, вместо да мобилизира гласове.
- Време ли е за промяна в Изборния кодекс предвид идващите президентски избори? Вече имаме две предложения – за секциите в чужбина и за машинния вот. Смятате ли, че ще се стигне до ново бъркане в изборните правила за този вот?
- Дано не се стигне. Имаме абсолютното мнозинство на една формация. Нека партиите първо да обсъдят по-дълбоко самите изборни правила. Без да бързат. Например в един срок до местните избори, които са чак на догодина, за да създадат един работещ ИК.
Това е той:
- Изпълнителен директор в „Галъп интернешънъл“
- Социолог в изследователски център „Спектър“
- Доктор по социология от Югозападен университет „Неофит Рилски“
Тихомира Михайлова
