В одните проблеми на България не са само следствие от климата, а от лошо управление, остаряла инфраструктура и липса на координация. Това заяви председателят на УС на Научно-техническия съюз по водно дело инж. Пламен Никифоров на форум за качеството на водата.
Явления
През последните 10-15 години сме свидетели на все по-чести екстремни явления, свързани с водата – продължително засушаване, краткотрайни валежи с голяма интензивност, излизане на водите от речните корита и наводнения в населените места и земеделските площи. Водните проблеми в България се проявяват по различен начин в населените места, но има общи причини. Това са климатичните промени в последните години, недоизградена и остаряла инфраструктура, недостиг на финансови ресурси, недостатъчно ефективно управление. Решаването им изисква преди всичко отговорност от всички компетентни ведомства и институции и осигуряване на необходимите ресурси за постигане на модернизация и ефективно управление, което да гарантира нормално и устойчиво осигуряване на водните услуги в населените места, категоричен е инж. Никифоров.
Инж. Димитър Куманов: Брутални наводнения заплашват София
Той припомни част от големите наводнения: Варна – 2014 година, Мизия – 2014 година, Карлово и регионът – 2022 година, Южното Черноморие (Царево, Приморско) – 2023 година, Свети Влас и Елените – 2025 г. Само преди няколко дни голям брой селища в централната част на Северна България бяха наводнени. В годините са изсипани много пари за разработени програми и стратегии за оценка на риска от наводнения, за необходимите превантивни дейности, свързани с ранно предупреждение и намаляване на щетите от наводнения. Но те или не се използват, или ефектът от прилагането им е минимален.
Немарливост
България е класифицирана сред петте най-бедни на водни ресурси страни в Европа, ако се изключат водите на река Дунав, които имат ограничено приложение. В периода 1950-1980 г. са проектирани и изградени редица язовири с многогодишно изравняване (напр. „Камчия“, „Боровица“, „Среченска бара“). Голям брой обекти обаче са замразени през 90-те години на различна степен на изграденост (язовирите „Кюстендил“, „Нейковци“, „Индже войвода“, „Бяла“). В тях са вложени милиони, но те не изпълняват функцията си. А частично изградените язовирни стени носят сериозен риск от наводнения за близките селища. Затова да се направи експертна оценка на изоставените обекти, за да се прецени дали да се доизградят или разрушат и терените да рекултивират, препоръча инж. Пламен Никифоров и даде пример: Пречиствателната станция за питейни води в Сливен е изградена над 90 процента, но е изоставена от 2009 г. и оборудването в нея ръждясва.
Таня Киркова
