- Инж. Куманов, от безводие и суша изведнъж се озовахме в порои и наводнения. Как ще коментирате?
- Разбира се, че след относително дълги периоди на суша се очаква, че ще завали дъжд. Не можем да очакваме, че сушата ще продължи вечно. Според мен климатичните промени се преекспонират в последните години и се обявяват като причини за бедите, които ни се случват.
Това е абсолютно невярно твърдение, тъй като бедите, които ни се случват, само показват как се управляват водите в България и как се управлява рискът от наводнения.
Климатичният ефект е с много по-дълги периоди суша и с много кратки и бурни порои. София например се наводнява от всеки 30 литра дъжд, паднали на квадратен метър. За това не са причина климатичните промени.
Дъжд ще вали винаги и все повече се очакват щети. Защото климатичните явления като дъждове и суша зависят от поведението на хората и от това какво ние правим, за да намаляваме щетите. В последните години управлението на водите и управлението на риска от наводнения в България е абсолютно безобразно.
ДАВАТ ПОМОЩИ на хората по Черноморието, ето какви!
АКЦИЯ край морето, прокуратура и полиция нахлуха в РДНСК-Бургас и Община Несебър! (ВИДЕО)
- Как да се предпазим, подготвим за пороите и наводненията и намалим щетите? За потоп или за пустиня да се готвим?
- Просто е. Ние имаме много добър закон за водите. Той транспонира рамковата директива на ЕС за управление на водите и директивата за управление на риска от наводнения. Съгласно тези нормативни и законови документи управлението на водите и на риска от наводнения се осъществява на национално ниво от министъра на околната среда и водите.
Прилага се басейновият принцип на управление. На всеки 6 години се актуализират така наречените планове за управление на речните басейни. Там се отразява всичко, свързано със суши, недостиг на вода и управление на риска от наводнения.
Плановете за управление на риска от наводнения за четирите басейнови дирекции в страната ги приеха в края на 2023 г. с три години закъснение. Това показва колко сериозно е отношението на управляващия орган МОСВ към тези проблеми.
Понеже сега актуални са наводненията вече забравяме за проблемите с питейната вода. Примерът е симптоматичен както за недостига на вода, така и за увеличаване на риска и щетите от наводнения. Подчертавам. Наводнения ще има винаги, щетите ние може да се мъчим да ги намаляваме.
- Как да ги намалим?
- В старите планове за управление на речните басейни до края на 2024 г. имаше мярка, която налагаше забрана за гола сеч на 500 метра от воден обект. Тази забрана вършеше изключителна работа, тъй като на първо място тя намалява риска от наводнения.
Когато изсечеш до голо едни баири, след това всеки дъжд, порой, който се стича в коритото на реката, носи кал от баирите вследствие на повърхностната ерозия. Затлачват се коритата на реките и водите се втурват бурно заедно с калта до първото населено място, както беше с Богдан Каравелово и със Слатина през септември 2022 година.
Затова забрана за гола сеч е изключително полезна мярка за намаляване щетите от наводнения. Едновременно с това тя е супер полезна за осигуряване и на питейните води. Защото ако се оголят едни речни водохващания за питейни нужди, когато реката се превърне в море от кал, няма какво да задържи водата да идва относително бавно и за по-дълъг период.
В проекта за новите планове за управление на водите тази мярка забраняваше гола сеч вече на 50 метра от воден обект. От нашето сдружение възразихме, искахме да върнат старата мярка за забрана на гола сеч до 500 метра. В крайна сметка окончателно беше прието - „забрана на гола сеч до 15 метра от воден басейн“. Така дърветата вместо да играят охраняващи функции, ще хвърлят само сянка върху реката.
Ето ви причината за наводненията - държавата в планове и документи прави всичко възможно за ремахване ограничаването на голата сеч.
- Защо?
- Заради бурните възражения на дървената мафия. Подчертавам – става дума за гола сеч. Не за санитарна, огледна, възстановителна... Опасностите, които ни очакват тепърва, са заложени в тия планове за управление.
- Може би трябва да се променят спешно.
- Не могат да се променят. Ние като сдружение обжалвахме плановете за управление на речните басейни във Върховния административен съд. И ВАС не ни призна правен интерес да ги обжалваме. Ние искахме да си останат старите планове, където защитата на водите от наводнения беше по-добра, отколкото в сегашното изискване. Защитават се икономическите интереси на частни лица - едни да секат, други да ходят да копаят там злато и какво ли не още.
Ще ви дам още един супер христоматиен пример. От сдружение „Балканка“ предложихме всички реки в България да се вкарат в кадастъра като поземлени имоти с начин на трайно ползване като „водно течение, река“. Защото един куп реки ги няма в кадастъра, че са реки.
- Защо?
- Защото по Закона за водите, член 11, се казва, че реките са публична държавна собственост. Когато са такива, никой не може да строи върху тях без съгласието на държавата. Обаче като ги няма в кадастъра като реки, те са частни имоти, горски фонд, не знам какви си... Сменят им предназначението и строят.
Така е станало със строителството на сградите в Елените върху поземлени имоти, които са всъщност корито на река, и станаха жертва на потопа. Те трябваше да са описани като водно течение, река и там да не се строи нищо отгоре.
Затова трябва да има мярка всички реки да са в кадастъра. Защото още по-зле ще става. Въпреки това благодарение на тогавашния министър на околната среда и водите всички предложени от нас мерки бяха отхвърлени.
Тези дни в свое интервю сегашният министър на околната среда и водите Манол Генов казва: „На Елените няма река“, а тази река е показана на всички карти. Има река и е строено директно върху нея, което е забранено от Закона за водите в член 143.
- Защо се прави това?
- Това се прави заради пари. Корупцията убива. Това е фактът.
Друг, за да печели, е построил върху течение на река аквапарк. Цената я плащат други хора с живота си.
- България от какви наводнения е заливана в миналото и как се е справяла с тях?
- Аз бях свидетел на наводнението в София в юни 1983 година, когато имаше три жертви. Тогава Дреновишката река, която минава пред Южния парк, излезе от коритото си и течеше с бясна скорост с височина метър-метър и половина по сегашния булевард „Петко Тодоров“.
Ако същата река, дето предизвика наводнението с води от Витоша, залее сега, половин София ще отлети в Дунава.
Защото има огромна разлика с онова време и строителния бум през последните 15-20 години. Тогава всички територии под Околовръстното шосе и Витошката яка бяха влажни зони, мочурища, блата, зелени тревни площи. Това бяха зони, които поемат страшно много вода. Като вали, я задържат и не я пускат да отиде в коритата на реките.
Сега всичко в тези квартали е покриви и асфалт.
И водата отива от покрива върху асфалта и оттам директно в близката река. Водата в нея се вдига страшно, защото много идва от целия водосбор, няма ги зелените площи, няма дървета вече. Следващите наводения в София ще бъдат ужасяващи.
- Защо?
- Сега всичко е построено върху коритото на река в София, един куп малки рекички ги разсипаха, за да може да се строи върху тях. Използват ги включително, за да изхвърлят строителни отпадъци – например Кална река, която минава през Горубляне
При дъжд, подобен на излелия се на морето, там ще има брутално наводнение. И тази алчност в София продължава. Преди 5 години река Искър се беше вдигнала страхотно, понеже тя има много голям водосбор. Тогавашното ръководство на Министерството на околната среда и водите и Напоителни системи скъсаха една дига на реката, така че голямата вода да се излее в Софийското поле, за да не стигне долу в дефилето и да започне да отнася, каквото стигне там.
Ето такива неща се правят, за да се намалят щетите от наводнения. Не да спрем дъжда, а да намаляваме щетите. Националната електрическа компания (НЕК) има добър пример с енергийните язовири, които управлява. Те имат ролята на ретензионни обеми, които да задържат вода при наводнения. Но това са един-два добри примера на фона на бруталните безобразия, които се извършват навсякъде.
- Какви безобразия?
- В населените места, в големите градове всичко е вече асфалт и покриви. Зелените площи и парковете с храстовидна и тревна растителност задържат много вода и трябва да ги пазим като очите си. А са се прицелили да ги изпозастроят. Това е безсмислено строителство, в София сигурно 30% от апартаментите са празни. А продължаваме да строим като луди. Търсим си белята и ще я намерим. Сега ще ви дам една прогноза.
Където и да се случи много силен дъжд в София, първата щета ще бъде мостът при Военната академия на Перловска река. Там е най-тясното място в София, където водата се вдига дори при малки дъждове почти до моста. Ако дойде някой голям дъжд, има риск да направи това, което направи Дреновишка река в 1983 година в Южния парк. Ще събори моста, той ще падне напречно, реката ще излезе от коритото си и оттам ще видите какво ще стане. Предупреждавам отсега.
Още един лош пример ще ви дам. В плановете за управление на речните басейни бяхме предложили поне за София във връзка с това суперпрезастрояване да се направят планови хидравлични проверки на коригираните речни участъци в канали. Защото напречните сечения на тези канали са оразмерявани преди 120 години.
Тогава ситуацията е била една, сега с новите асфалти, покриви е съвсем друга и много по-опасна. Трябва да се направят хидравлични проверки дали при неочаквания дъжд, който има вероятност на 20, 100 или 1000 години да се случи, да се направят изчисления и се провери дали тези напречни сечения са достатъчни и какви мерки да взимаме. Така че да залесяваме, а не да строим във водосборите на реки.
- Друго какво превантивно може да се направи?
- Много неща. Трябва да се управлява рискът от наводнения. Не трябва да се сече лудо. В плана за управление се определят така наречените райони с потенциален риск от наводнения. В тия райони трябва да се заложат един куп забрани. Да не се сече гора, да не се унищожават зелени площи, да не се унищожават влажни зони. Когато правим открити паркингиу вместо да ги асфалтираме, можем да ги направим с ромбоидни бетонни тела отдолу с малки чакълчета и паркингите да влизат в този дрениращ слой, който да поема вода.
Освен това трябва да правим така наречените ретензионни площи в Софийското поле, които когато дойде голям дъжд, порой, да знаем как тази вода да я пуснем да се разлее в полето. Върху някои ниви, земеделски площи, а не да стигне до населеното място. Защото ако стигне до селище, ще издави хората. Държавата трябва да застрахова земеделските стопани за земеделските площи, които ще послужат за поемане на водата и спасяване на селищата от наводнения.
Плановете за управление на речните басейни да започнат да се правят, за да опазват водите, да намаляват щетите при наводнение. А не с цел подпомагане на далавераджиите.
Това е той:
Строителен инженер-конструктор, член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране
Един от най-активните членове на сдружение „Балканка“
Автор е на Електронна карта на нарушенията на ВЕЦ
Главен докладчик на подкомисията за борба с безводието в парламента
Таня Киркова
