- Как изкарахте коледните празници, г-н Петров?
- Идеално. Работех на Коледа. Рождество Христово започна с концерт-матине, а вечерта завърши с „Българската Коледа“. Коледното ми турне приключи на 27 декември на открито, на площада в Кюстендил. Това беше последният ми концерт за годината.
Васил Петров
- За Нова година какви са плановете?
- Ще почивам, че много ангажименти ми се насъбраха. Ще посрещна 2026 г. на високо в Родопите, с приятели. Там имам много любими места и ще бъда на едно от тях. Обичам да съм високо в планината.
- Каква беше за вас изминалата 2025 година?
- Ще я запомня с много неща в професионален и личен план - не ги деля. Много ползотворна година беше. Доста разнообразна, натоварена. Октомври и ноември най-вече бяха концертите, декември - по-спокойно. В общи линии беше хубава годината. Началото започна впечатляващо - с юбилейния концерт The best of в зала 1 на НДК, продължение на миналогодишното лятно турне.
Юбилейният концерт The best of в НДК.
БНТ сега го излъчи, стана много грандиозен, с пълна зала, с репертоар, гост-солисти, изненади. Трябва да се гледа, няма как да се преразкаже. Това е концертът, за който си струва да се говори. Може да се каже, че е връх в кариерата ми, въпреки че и миналата година има такъв на Античния театър в Пловдив. Един с един няма, но за голяма зала е той.
- Карен Соуза дойде от Аржентина...
- Преди време се запознахме на джаз фестивала в Каляри, Сардиния. Предната година пък гостува на второто издание на Jazz & Art festival Oreshak, който се провежда в живописното троянско село Орешак. Тя ми донесе лимончело от Неапол. На концерта нещо беше настинала. Всъщност всички бяхме така - и аз подсмърчах. Иначе получих много хубави подаръци - все скъпи напитки, шоколади, бонбони, за които от сърце благодаря.
Златният Орфей
- Успяхте ли да запишете нова песен?
- Тази година отидох да тествам едно винтидж студио в Пловдив и се оказа, че с тестването записах почти цял албум. Това си е едно откритие. През идната година ще издам два албума - живот и здраве. Този е с джаз трио, камерен албум, продължение на предишния ми - част втора на „Любовни песни“. Предстои ми да запиша и симфоничен албум със Симфониета Враца. Много добре ми записаха гласа с микрофона на Франк Синатра – U47 от началото на 60-те години.
Големите играчи точат нафта, а ние ракия пише певецът за този кадър с водещия от БГ радио Симеон Колев.
- Какво е усещането да пееш на такъв микрофон?
- Съвсем различно е. Излиза целия спектър на гласа, без да се променя, без да се мачка. Това, което си ти, излиза. Пълна характеристика на тембъра. И голям кеф е да работиш с него. Нищо чудно отсега нататък все с него да записвам.
- А написахте ли ваша композиция?
- Имам нови неща, сега се опитвам да правя и други, сигурно ще излезе нещо.
- Наскоро загубихме големия ни поет Найден Вълчев, а вие бяхте единственият певец на поклонението му...
- Бог да го прости! В последните години не беше работил с много певци, аз бях накрая... Той беше страхотен човек - аристократ, от голямото добрутро, както се казва, с много възможности. Освен че е безкрайно талантлив, е широко скроен и по отношение на поезията, и на живота. Видяхме се, но не мога да се сетя къде и как, и стана дума да направим нещо заедно. Той ми даде едно стихотворение, направихме песен, после второ и така.
- Може би „Бургас и морето“ и песента за моряците?
- Моя идея беше да се изпее от друг изпълнител. В случая Владо Димов. Тони Димитрова го препоръча. Справи се отлично.
С Хилда Казасян и Теодосий Спасов край морето.
- Веднага след Нова година имате имен ден...
- Оставам в Родопите, няма как. Там ще бъде сигурно минус 20 градуса. 1500 м надморска височина. Едва ли ще си подаваме носовете навън.
За Нова година е в Родопите.
- А ските?
- Там няма писти. На ски ще ходя, като падне естественият сняг, че в момента все още е изкуствен. Обикновено ходя на Пампорово. В някоя дупка през февруари сигурно ще отида. Концертите ми започват от 26 януари - в Троян, и 27 януари във Варна, с Разградска филхармония. След това имам със Старозагорската опера.
На Коледа с приятелката си Маргарита.
- Добър скиор ли сте?
- Карам от дете, баща ми ме е учил. Приличен скиор съм. Не съм Стенмарк. Имах и голямо прекъсване.
- Карали ли сте в чужбина?
- Не съм, но се каня да отида. Освен Сен Мориц ми рекламират и други зимни курорти в Италия. Въпросът е и време да има човек, защото трябва поне 3-4 дни да отдели, за да отиде. В последните години все няма сняг, малко пада естествен.
- Емблема сте на Банско...
- Заради джаз фестивала. През зимата пея на ски купата в края на февруари. Ходя и през зимата на ски, макар че става лудница.
Любовно пътешествие във Венеция.
- На кого сте кръстен?
- На дядо ми Васил по бащина линия. Той е основател на футболния отбор Славия и на хор „Кавал“. Нося и трите му имена.
- Привилегия ли е това име?
- Родовата памет си изиграва ролята. Както е трябвало, така са ме кръстили според желанието на родителите ми. Аз съм ВИП - Васил Иванов Петров. Баща ми е Иван Василев Петров, както са имената на неговия дядо. В някоя гримьорна, като ме изписват ВИП - хората си мислят, че е Very Important Person (много важна личност), но те де факто ми изписват инициалите.
- Случвало ли се е да го бъркат?
- Да, разбира се. Валери са ме наричали, както и Петков, преди години.
- В началото на кариерата си не сте искали да изпълнявате „Ню Йорк, Ню Йорк“. Защо?
- Пея я заради Катя Филипова и едно мое гадже от Холандия - Петра от Амстердам. Тя ми каза да обърна внимание на тази песен, че ще ми е подходяща за гласа. А с Катя - Бог да я прости - бяхме близки и сме си говорили на тая тема. И с нея, и със съпруга й - барабаниста Крум Калъчев, сме пътували много.
- Може би нея сте изпълнявали най-много в кариерата си.
- И не само. Напоследък и други такива песни има. Тя винаги присъства в репертоара ми като бис, разбира се. Нещо като трети бис примерно. Имало е случаи и да не я пея. Ако са големи концерти, част от турне, почти не я пропускам.
- Ходили ли сте в самия Ню Йорк?
- Да, преди години. Хубави спомени имам. Познавам добре Манхатън. Е, не съм пял в Карнеги Хол, но дай Боже. Не ходя като турист, пак за концерт е било. Живот и здраве, 2026 г. ми предстои да отида отново в Америка. Не турне за българската общност, но други изяви в Лос Анджелис и други градове.
- Доста амбициозна програма за годината.
- Ми да, вече от по-рано хората се обаждат за най-различни ангажименти, за да са сигурни, че ще се случат.
Това е той:
- Васил Петров е роден на 30 април 1964 г. в София в семейството на математичка и геодезист картограф.
- Големият композитор Ангел Заберски поставя гласа му, впечатлен от музикалността му, без да е сигурен какъв певец ще излезе от него.
- През 1990 г. се дипломира в Музикалната академия.
- През 1992 и 1994 г. е най-продаваният наш изпълнител.
- Работил е с Биг бенда на Вили Казасян, „Акустична версия“ и всички водещи джаз групи у нас.
- Единственият изпълнител, издал три албума в една година – „Другият“, „Кастрол представя“ и дуети с пианиста Румен Тосков.
- Най-каненият певец на Джаз фестивала в Банско и на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол.
Лео Богдановски
