- Г-жо Милтенова, какво е най-важното, което хората трябва да знаят за мултифондовия модел, който се предлага в публикуваните за обществено обсъждане от Министерството на финансите промени в Кодекса за социално осигуряване?

- Мултифондовият модел означава, че пенсионните спестявания вече няма да се управляват по един и същи начин за всички осигурени лица. Системата започва да отчита прост, но много важен факт – човек на 25 и човек на 60 имат различни нужди и различен времеви хоризонт. При по-младите е допустимо натрупванията по партидите да се инвестират по-динамично и съответно да носят по-висока доходност - защото младият работещ има дълъг осигурителен хоризонт и при евентуални по-слаби години на финансовите пазари или време пред себе си, в което тези спадове да бъдат компенсирани. За хората, които са по-близо до пенсия, това не е така и при тях е по-добре да стабилизират партидите си с цел да съхранят натрупаната доходност за годините, през които ще им се изплаща втора пенсия. Затова се въвеждат различни подфондове – по-динамичен за по-младите, балансиран за средната възраст и по-консервативен за хората, които са непосредствено преди пенсия. 

- Как хората ще избират към какъв фонд да се насочат?

- Ако човек не иска или не се чувства уверен да избира сам, той няма да бъде оставен без решение – системата автоматично ще го разпределя според възрастта му, като е предвиден механизъм  осигуреното лице да има избор и да може да се прехвърли в друг подфонд, ако счита, че по-оптимално отговаря на нагласата му за поемане на риск и постигане на доходност. Например млад човек, който тепърва започва работа, логично  ще бъде разпределен в по-динамичен вариант, където средствата му имат повече време да растат. С напредване на възрастта рискът постепенно се намалява, без да е нужно човек да следи пазарите всеки ден. Ако обаче млад човек предпочита балансиран подфонд пред динамичен, той щеше да може да направи своя избор. 

Предложеният в промените в КСО модел съчетава вграден избор, защита и дългосрочно мислене. Целта не е хората да „играят“ с пенсиите си, а да имат по-реалистичен шанс за по-добра пенсия чрез дългосрочно инвестиране. Така се дава шанс на парите в партидите да работят по-добре, без хората да поемат излишни рискове.

- Готови ли са пенсионните дружества за въвеждането на подфондовете?

- Тази промяна е подготвяна като дългосрочна реформа, а не като бърза мярка, и затова е предвидено тя да влезе в сила година след приемането на промените в КСО. Така че най-оптимистичният срок за навлизане на мултифондовия модел, ако законовите промени бъдат приети в началото на следващата година, ще е от 2027 г. Това време е необходимо, за да се изградят системите, отчетността и ясните правила, по които ще работят различните подфондове, да се адаптира и поднормативната уредба. Подфондовете не са просто ново име, а реално отделени портфейли с различни инвестиции и ясно проследима доходност. Пенсионните дружества вече имат повече от двадесетгодишен опит в управлението на дългосрочни средства, а сега този опит ще се надгради и структурира по нов начин. 

Най-важното е, че реформата ще се въвежда поетапно и контролирано. Това дава сигурност както на осигурените лица, така и на цялата система.

- Какво показва опитът на други държави с подобен модел?

- В много европейски държави мултифондовият модел вече е реалност от години  и резултатите показват, че той работи най-добре при дългосрочно участие. Основният извод е, че младите хора, които имат десетилетия до пенсия, могат да постигнат по-добри натрупвания, когато средствата им се инвестират регулярно и по-динамично в активи като акции и алтернативни инструменти. В същото време с наближаването на пенсията рискът постепенно се намалява. Например човек, който започва работа на 25 години, може в продължение на 20–30 години да бъде в по-динамичен профил, а след това плавно да премине към балансиран, където компонентата на финансовите инструменти с по-високи ценови колебания намалява постепенно до 50%. Това не означава гарантирана доходност, а по-разумен баланс между риск и време. Този подход се смята за по-справедлив и по-близък до реалния живот. Именно този доказан опит в различни държави  стои зад предложените промени. Времето е най-големият съюзник на младите в пенсионното осигуряване. Колкото по-дълъг е хоризонтът, толкова по-важно е средствата да не стоят в прекалено консервативен режим, защото не генерират доходност. 

- Как човек да разбере кой подфонд е подходящ за него?

- Най-разбираемият ориентир е колко години остават до пенсия. Ако до пенсия има много време, временните спадове на пазарите не са толкова притеснителни, защото има време за възстановяване. Ако човек е близо до пенсия, основната цел става запазването на вече натрупаното. Затова системата автоматично ще намалява риска с възрастта, дори без активна намеса от страна на осигурения. При желание за избор или смяна ще има подробни въпросници/анкети от пенсионните дружества и обяснения, за да не се вземат решения „на сляпо“. Например човек на 40 години може съзнателно да избере по-динамичен вариант, ако се приема и се чувства комфортно да има все още по-рискови инвестиции. Но в последните три години преди пенсията всички ще бъдат прехвърлени в консервативен подфонд. 

Това е защитен механизъм срещу неприятни изненади точно преди пенсиониране.

- Има ли риск от големи разлики в пенсиите между поколенията?

- Разликите между поколенията не се създават от мултифондовия модел – те съществуват и сега заради различен доход на осигуряване, натрупания стаж и периоди на осигуряване. Новият модел се опитва да даде решение на проблема с ниските натрупвания, особено при младите хора. Те получават възможност средствата им да растат по-активно и систематично. В същото време за по-възрастните хора се въвеждат ясни защитни механизми. Например човек, който има само няколко години до пенсия, няма да бъде изложен на резки пазарни колебания. За групите около 45–50 години има преходни правила, за да няма резки промени. Идеята е баланс, а не разделение между поколенията – всеки си има собствен инвестиционен профил и портфейлът му с пенсионни спестявания ще съответства на него.

Моделът не разделя поколенията – той отчита реалните разлики между тях, за да се взимат правилни решения навреме. Целта е по-добри натрупвания, без да се застрашава сигурността.

- Кога хората реално ще усетят ефекта от мултифондовия модел?

- Пенсионното осигуряване по своята същност е дългосрочно и затова ефектът не се измерва за една или две години. Не бива да се създават нереалистични очаквания, че веднага след въвеждането на новия модел втората пенсия ще се удвои. Това е реалност, но след години на натрупване. Най-голяма полза ще имат хората, които ще бъдат в системата дълго време и това ще се отчете след десетина години. При тях по-доброто съчетание между риск и време може да доведе до по-високи натрупвания. 

В по-кратък план също има положителен елемент - най-вече, че осигурените лица ще осъзнаят персоналните си партиди като собствени пари, подобно на банков влог, които ще могат да взимат решение как да бъдат управлявани. Надяваме се да се увеличи интересът и към т.нар. Трети стълб - доброволните фондове, които са всъщност най-добрият инвестиционен инструмент с редица ползи - по-висока доходност от обикновен влог, освобождаване от данъци - 10% от осигурителния доход, възможност да се тегли по всяко време без наказателни лихви. С новия модел хората, особено по-младите, които имат изявен интерес към управление на финансите си, ще почувстват, че държат бъдещето в ръцете си - а това е много важно за всеки работещ.

- Какво се предвижда за таксите?

- Има и друга много важна част, за която досега не стана дума в разговора - промените в КСО предвиждат намаляване на таксите, които дружествата удържат. Както и обвързването им с доходността, която ще успеят да осигурят за клиентите си. С две думи - в предлаганите промени няма нито една мярка, която да е в ущърб на осигурените лица. Напротив - те ще са големият печеливш от планираната промяна. 

- Какви други важни промени трябва да знаят хората?

- Завишават се например капиталовите изисквания към пенсионните компании. Както вече споменах, намаляват се постъпателно таксите, като се променя и философията на оценка на резултатите. Вместо формална гаранция се въвежда пазарен ориентир, който показва как реално се представят инвестициите. Това ще насърчи още по-отговорно управление на средствата и конкуренцията между отделните дружества, които управляват задължителните и доброволните пенсионни фондове.

- Как да разбера дали ще имам пожизнена пенсия или разсрочено плащане?

- Новите правила въвеждат ясни и разбираеми прагове, свързани с минималната работна заплата. С уговорката, че промените ще влязат в сила година след приемането им, ще ви дам разбираеми примери за читателите ви. Ако например натрупаните в партидите им средства са под три минимални работни заплати, т.е. около 4000 лева, те ще се изплащат наведнъж. Ако са повече, но не достигат за минимална пожизнена пенсия - ориентировъчно ако партидата е около 23 000 лева по груби изчисления, парите ще се получават разсрочено. Ако партидите са по-високи, ще имат възможност да получават пожизнена пенсия. Ето сега въвеждането на еврото е добър повод хората да се поинтересуват и да проверят  в кое дружество внасят 5% от осигуровките си и какви са натрупванията по персоналните им партиди във втория стълб. 

Разликата с досегашното положение е, че правилата стават по-ясни и по-предвидими. Досега много хора не знаеха предварително дали ще имат право на пожизнена пенсия и в какъв размер. Сега критериите са обвързани с минималната заплата и са по-лесни за разбиране, което дава по-голяма сигурност и прозрачност за осигурените лица.

-  Има ли риск реформата да се забави заради политическа нестабилност?

- Пенсионната система изисква стабилност и предвидимост, затова реформата е планирана с хоризонт напред във времето. По нея има експертно съгласие, мисля има и обществено очакване заради ползите, които тя ще донесе. Надяваме се да  е едно от позитивните решения, което да обедини политиците и да бъде придвижена напред. Влизането й в сила от 2027 година ще даде достатъчно време за приемане на правилата и подготовка. Стабилността е най-важната валута в пенсионната система и тази дългоочаквана реформа е изградена на този принцип.

ТОВА Е ТЯ:

  • Евелина Милтенова е магистър по финанси от Университета за национално и световно стопанство (УНСС)
  • Един от първите сертифицирани финансови аналитици (CFA) от 2001 г. 
  • През 2019 г. придобива Global Executive MBA степен от съвместната програма на Виенския икономически университет (WU) и Университета на Минесота, Минеаполис
  • Председател е на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) от декември 2018 г. 
  • Има дългогодишен опит в сферата на финансовия сектор и инвестициите, в банковото дело и управлението на активи на капиталовите пазари от асет мениджмънт компании.