В България се обсъжда законопроект за пределни надценки (до 10%) върху основни хранителни продукти за търговци с оборот над 20 млн. лв., целящ борба с инфлацията и спекулата.
Мярката предвижда контрол на цените в големите вериги. В началото на 2026 г. се водят дебати и се разглеждат становища от различни организации, включително Българската стопанска камара, Министерството на земеделието и храните, асоциация „Активни потребители“ и др.
В публичния сектор се сблъскват „за“ и „против“. Да се намесва ли държавата на пазара или да го остави свободно да се движи според неговите си правила?
Аргументи
В част от аргументите за обсъждане на новия закон четем: „Приемането на Закон за пределни надценки на основни хранителни продукти ще реши проблемите, свързани с високата инфлация и намаленото потребление на хранителни продукти, като се определи таван на надценките за поне един артикул от най-ниския ценови диапазон на съответна група продукти. Със законопроекта се възлага на Министерския съвет да определи списък на основни хранителни продукти с пределни надценки в размер до 10%“.
Практики
Проучване на Института за пазарна икономика разкрива подобни примери в други страни, с техните причини и последици за пазара и интересите на потребителите. Ето какво казват икономистите на института.
Периодът между падането на правителството и новите избори за парламент за пореден път се доказва като особено добре наторена и плодотворна почва за всякакви форми на икономически популизъм. Особено ясен пример за такъв от последните седмици е поредният опит за прокарване през Народното събрание на закон, който да регулира цените и директно да въведе тавани на определени стоки, маркирани като особено важни за домакинствата.
По темата през последните няколко години е писано нееднократно, против държавното регулиране на цени безброй пъти се изказаха както работодателски организации, така и редица икономисти, пишат в бюлетина си „Активни потребители“. Въпреки това обаче привържениците и вносителите на опитите за регулиране на цени не се отказват, и дори твърдят, противно на всякаква икономическа логика, че ценовите тавани „не водят до дефицити на стоки и инфлация“. Вместо за пореден път да повтаряме добре познатите аргументи – които видно не успяват да убедят законотворците, въпреки солидната си теоретична обосновка – сега се спираме на няколко примера за последствията от контрол на цените от (относително) новата стопанска история.
Примери
- Унгария, таван на цените на горивата (2021-2022 г.).
Унгария налага таван на цените на бензин/дизел от ноември 2021 г. През 2022 г. при високи пазарни цени и спад на вноса независими бензиностанции и доставчици започват да ограничават количествата; на много места се появяват липси и опашки, а вериги обмислят напускане на страната. Правителството отменя тавана на 6 декември 2022 г., цитирайки именно влошаване на недостига, панически покупки и презапасяване.
- Полша, таван на цената на въглища за домакинства (2022 г.).
През 2022 г. Полша въведе ценови таван за въглищата за домакинствата (около 2000 PLN/тон), представено като „социална мярка в условия на енергиен шок“. Паралелно пазарът изпита реален недостиг, което закономерно доведе до опашки с дни и затруднено снабдяване на домакинствата. Таванът не е единствената причина за недостига, но при ограничено предлагане фиксираната ниска цена води до достъп до стоки само за хората начело на опашката.
- Франция, таван на цената на дезинфектанти (2020 г.).
В началото на пандемията Франция въвежда максимални цени за хидроалкохолни гелове (антисептици), за да „ограничи спекулата”. Резултатът на практика е масов дефицит и ниска наличност в търговската мрежа.
- Филипини, таван на цените на свинско и пилешко (2021 г.).
През февруари 2021 г. управляващите налагат ценови тавани за свинско и пилешко в Манила като реакция на скока на цените, подхранен от африканска чума по свинете. Това води до масов отказ на търговци да продават стоката си на територията на града; примерът е интересен заради регионалния си характер, който създава улеснения за бизнеса да промени обичайното си поведение заради промените в пазарните условия. Очаквано, мерките по-късно са отменени на фона на дефицити.
- Малайзия, таван на цената на пилешко и яйца (2022 г.).
През 2022 г. Малайзия въвежда ценови тавани за пилешкото месо и яйца, които започват да поскъпват заради растящи разходи за фуражи, труд и логистика. Закономерният резултат е периодичен недостиг и напрежение по веригата, а по-късно правителството аргументира премахването на ограниченията с нуждата „пазарът да функционира“ за достатъчно предлагане.
- Русия, тавани на „социално значими“ храни (2020-2021 г.)
В края на 2020 и началото на 2021 г. Русия налага за максимални цени за ключови храни (напр. захар), а публични институции предупреждават за системни рискове от дефицити. Появяват се сигнали за замразяване на пазара и прекъснати доставки към търговската мрежа, очакван отговор на доставчиците при цена под пазарната, което налага въвеждане на квоти и други опити за ограничаване на презапасяването.
- Венецуела, контрол на цени на храни и суровини (десетилетието след 2010 г.).
Във Венецуела дългогодишният контрол на цените върху основни стоки води до ситуация, при която много стоки се продават (поне официално) под себестойност, което изтласква производители и води до широк недостиг. Интересен, да речем, е епизодът през 2016 г., когато производството на напитки е засегнато от критичен недостиг на захар, причинен от ценови ограничения и липса на предлагане. Тъй като за разлика от горните примери Венецуела има относително слаба държава, ширещият се огромен черен пазар донякъде намалява липсите.
- Зимбабве: замразяване на цени (2007 г.).
През 2007 г. Зимбабве налага агресивни ценови тавани и принудително намаляване на цени. Резултатът, широко отразяван от редица медии, са празни рафтове и недостиг на основни стоки (царевично брашно, олио, захар и др.), тъй като производители и търговци не могат да продават на фиксираните нива.
- Швеция (ЕС): регулирани наеми (дълъг период).
Шведският модел на регулирани и колективно договаряни наеми е пример за перманентен недостиг на наемния пазар: при цена под равновесната жилищата се „разпределят“ чрез чакане в опашка. Самата жилищна агенция на град Стокхолм посочва, че средното чакане е около 9 години, ясен знак за недостиг при регулирани цени. По сходен начин, впрочем, изглежда и пазарът в Нидерландия; причините са същите.
Заигравания
цени
Можем да продължаваме с примерите до безкрай, или дори само да си припомним и собствената история на България, чиито заигравания с ценовите тавани през 90-те водят отново до недостиг, опашки и купонна система.
Въпреки че в икономиката трудно дефинираме закони като в природните науки, историята ни учи, при това много убедително, че въвеждането на контрол на цените винаги има един и същ предсказуем пагубен ефект. Няма как да очакваме, с други думи, че настъпването на едно и също гребло този път няма да ни удари фронтално в челото.
