- Г-н Николов, как ще коментирате мярката на правителството „Кошница с грижа“, ще има ли положителен ефект?
- Със сигурност мярката не може да се нарече край на историята с цените. Никой не си прави такива илюзии въпреки гръмките заявки. Това трябва да бъде само една стъпка от много по-голям процес. На първо място са възстановяване и развитие на българското производство на храни. Всички тези, които пострадаха последните 15-20 години, са производители на плодове, зеленчуци и животновъдство, мляко и млечни произведения. Там е големият проблем и той е на политиката по земеделие. Той не е потребителски проблем, но цените са вследствие на него. Те са индикатор, че има проблем в земеделието и продоволствената политика и там трябва да бъдат основните мерки и разговори, ако разсъждаваме и мислим дългосрочно. С такива подобни мерки може да има частични и временни ефекти, но това не е достатъчно. Предполагам, че никой не смята, че когато има един списък от 15-20 стоки на промоция, това решава радикално въпроса с цените и производството.
- В България има доста сериозно изкривяване при някои храни като млечни продукти, плодове и зеленчуци. Тоест стоката се изкупува на ниска цена, но се продава на крайния потребител доста по-скъпо. Какви други мерки могат да се предприемат, за да няма такъв дисбаланс?
- С успешна земеделска политика, оттам тръгва всичко. Като започнем от неправилното субсидиране, което доведе дотам, че зърнопроизводството избухна и всичко останало тръгна надолу. Като минете през нелоялния внос по границите и през това, че късите вериги в търговията на практика изчезнаха. Това се вижда на всичките пазари. Няма производители, от които директно можеш да си купиш домати и краставици. Има търговци прекупвачи и стоката минава през няколко ръце и накрая до нас стига от търговци на заплата. Много често са и с подменени етикети, като идват от Турция и тук се представят за родни. Има пропуски по цялата верига и това трябва веднага да започне да се отстранява и резултатите ще дойдат сами след това. Не може да искате евтини домати, след като те идват отдалече. Най-малкото не зависи от вас какви ще бъдат цените. Преди няколко дни имаше проучване в няколко града в Испания на цените на доматите, че са по-евтини, отколкото у нас. Но няма как да се сравняване с местната цена в Испания, където се произвеждат огромни количества с същия продукт в България. Няма как да дойде на същата цена и у нас. По-скоро трябва да видим дали ние също може да произвеждаме колкото испанците, защото сме го правили в миналото.
- Проблемът обаче е, че вносните продукти са по-евтини от родното производство.
- Всички нападат веригите, обаче добре, че са те. Иначе нямаше какво да ядем, като не правим домати. Ние, ако смятаме, че трябва другите народи да ни изхранват, добре, това е възможно. Но не трябва да се сърдим на резултата. Ние може да решим всички да сме програмисти, а след това да си купуваме домати отнякъде. Да, но при всяка една криза, каквито зачестиха по света, нищо не зависи от нас. Затварят се граници, спира се търговията и така нататък, не може да не си запазиш собственото производство на храни.
- Преди дни пуснахте платформа за сравняване на цените. Какви други функции ще има и планирате ли да я надграждате?
- Потребителят има огромна сила. Това, че не си вярва и няма самочувствието, което има например белгийският потребител, е друг дефицит на нашето общество. Потребителят с избора си оказва огромно въздействие върху пазара и търговците. Тук ще изляза за малко от темата и ще дам пример с бързите кредити. Този бизнес процъфтява, защото ние правим това. Те ни дават кредитиране на огромна цена, но ние се съгласяваме с това. Аз наистина на моменти не разбирам защо го правим. Не говоря за хората в крайна нужда, които са принудени заради някаква житейска ситуация, която им налага. Те са толкова разпространени и се взимат за нов телефон или за други прищявки, които не са толкова приоритетни. За какво ни е да плащаме толкова висока цена? И в нас има много отговорност и трябва да си даваме сметка за това. Не трябва да очакваме само някой да се грижи за нас и да казва по новините какво е направил.
Връщам се към платформата, като идеята е да се преодолее информационният дефицит, който съществува. Защото няма как човек да отдели време, за да обикаля по магазините и да сравнява. Но софтуерът го може. Нещо повече, дори не е нужно всеки ден да се сравняват продукти, защото има функция за следене. Тоест като се набележи даден продукт, потребителят получава нотификация по имейла, когато има промоция. Аз давам пример с кафе, което в момента е скъпо в цял свят и най-изгодно е да се купува на килограм, но е доста солено. В същото време има и големи промоции и когато има съобщение за това, винаги човек може да отдели няколко минути да мине през магазина и да си купи килограм. Така с една покупка може да се спестят между 10 и 15 евро. Но това ще се отрази и на конкуренцията, тъй като ще видят, че при тях цената е висока, но нямат продажби, а при търговеца с промоция има и може и може да има намаления на повече места. Така ние с поведението си притискаме пазара, което в крайна сметка води до намаляване на цените. Макар и сега ефектът да е невидим, то е като при гласуването на избори. Това, което правим, се отразява върху предложенията на търговците.
- Има ли вече някакъв отзвук, откакто е пусната платформата?
- Когато няколко потребители тестват платформата и напишат в социалните мрежи, че им е полезна, това ще зарази другите. Ако не стане, някой друг може да направи по-сполучлива платформа, за което ще се радвам много. Важното е, че ще покажем на държавата, че не е нужно тя с всичко да се нагърбва. Очевидно не се получи порталът „Колко струва“. Да, защото това не е работа на държавата да го прави. Тя си свърши работата, като осигури данните, когато въведе в закона това задължение търговците да ги предоставят. Оттам нататък беше напълно достатъчно. Важно е да пускат данните навреме, защото има поне още три инициативи, които правят подобни платформи на база тези данни. Аз мисля, че ние сами си свършихме работата като граждани. И особено в контекста за свръхдефицит не е нужно да се харчат пари за нещо, което сами ще си направим.
- Какви функционалности има тази платформа?
- Разчитаме предимно на кошницата, в която се слагат продуктите, от които има нужда, и след това излиза най-изгодната цена в даден магазин. Така може да се направи по-голям списък за пазаруване, след това се сравняват цените в магазините в квартала и ще стане ясно къде е най-изгодно. Вместо да се ограждаме в отделните цени, което е малко трудоемко, е достатъчно да сравня кошницата. Това вече ще има ефект върху решението в кой магазин ще отидем да пазаруваме. Второто нещо, което вече споменах, е, че се съобщава за намаление. Това не изисква никакво усилие, само се избира даден продукт и когато има промоция, получавате съобщение. Тоест няма да има имейли като спам да пълнят кутията, а само когато има намаление. Това са двете основни функции, но това не означава, че след месец няма да надградим портала и да добавяме нови полезни добавки. Това е въпрос на обратна връзка и на идеи. Целта е ясна, без да ангажираме финансово държавата, искаме сами да си помогнем като потребители. Това не е в противоречие с държавните мерки. Това, че държавата е договорила някаква кошница, не пречи и ние като потребители да натискаме пазара.
- Ако обаче човек има възможност да сравни цените в тази платформа, не се ли обезсмисля въпросната кошница?
- Със сигурност не вреди, освен ако има нелоялни практики. Например да се предлагат нискокачествени продукти с тези намаления. Защото сирене за 5,16 евро за килограм е съмнително, може да е бързозрейка със 70% вода, но може и да не е. Но ние ще направим съвсем скоро един тест. Така че надявам се тези промоции да не са за сметка на качеството. Освен това не трябва този списък с продукти да се сменя всяка седмица. Защото, ако това се случи, много добре пасва на търговските стратегии, за да изчистят залежали продукти или нещо, което не върви. Просто го вкарват в кошницата и с миловиден тон си разчистваш стоката. Затова си мисля, че тази кошница по-скоро трябва да е фиксирана за постоянно, за да не се допускат такива практики.
- А цените и те ли трябва да са фиксирани?
- Не, цените не трябва да са фиксирани, а трябва да има някакъв процент намаление. Защото, ако сега килограм домати е 3-5 евро, то през сезона ще падне. То трябва да бъде представено в кошницата с процента намаление.
- Друга актуална тема са пластмасовите опаковки, като се очаква да бъдат забранени и еднократните опаковки за сосове.
- Да, забраняват се, защото нямат алтернатива. Това е един много дълъг процес, който започна преди няколко години. Първо се започна с торбички, след това на бъркалки и чашки. На мен ми се иска целите да са много по-амбициозни, защото целите, които са заложени до 2040 година, са само 15% намаление на тези вредни пластмаси. Това е много неамбициозна цел. Това означава намаление по 1% на година. При този огромен оборот на тези замърсяващи опаковки, този процент е доста скромен. Смятам, че алтернативите трябва да ги заместят и акцентът да е върху тях. Има много такива, които се правят от царевица, картофено нишесте, бамбук и какво ли не. Силно се надявам те да се наложат. Важно е обаче да се насочи вниманието и към факта, че България поне досега пропуска някои неща, които спъват процеса. Ще дам за пример, че да си купиш храна в собствен съд противоречи на хигиенните изисквания в Европа. Но в същото време в другите държави се случва и го виждаме, а тук не. И не може ли ресторантите да въведат депозитна система с някакви съдове. Така при покупка на храна за вкъщи да оставят две евро депозит, а на другия ден или се взима нов съд или ще ви върнат парите. Вместо да хвърляме тези безбройни пластмасови опаковки, да ги използваме. Това изобщо не го възприемаме като възможност у нас. Търговците казват, че Българската агенция за безопасност на храните не разрешава. Ние отправихме запитване към агенцията и няма отговор. В крайна сметка ние само плащаме за тези опаковки, но те не намаляват. Трябва ли да пазим хляба на някой, който ще ни трови? Това не го разбирам, защото веднага ще кажат, че производителите на опаковки са и работодатели на много хора. Но той произвежда нещо вредно, как да го защитаваш.
- Какво предстои за потребителите?
- На хоризонта се задава нов Закон за потребителския кредит. Трябва да го следим внимателно, защото това е специфична тема у нас. Това е сектор, който процъфтява у нас. Скоро ще трябва да говорим и по този проблем. Има директива, която трябва да бъде транспонирана, но съвсем скоро ще бъде публикувана за обществено обсъждане. Промените, свързани с директивата, са насочени най-вече към онлайн средата за отпускане на договори. Но за нас има по-специфични неща. Един проблемите е, че няма надзор върху дружествата за бързи кредити. Така, ако се търси защита, то е само в съда. Но много малко хора стигат дотам, защото няма време или финансова възможност.
Това е той
- Роден е през 1971 г.
- Магистър по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и по бизнес администрация от университета „Еразмус“, Ротердам
- Доктор по икономика от Университета по национално и световно стопанство
- Член е на Икономическия и социален съвет от 2003 г., а от 2015 г. е член на Европейския икономически и социален комитет
- От 1999 г. до момента е изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“
Елена Иванова
