- Гринго-Богдан, участваш в хитовата серийна екранизация на бестселъра на Васил Попов – „Мамник“. Как попадна в това приключение?
- Това е доста интересна история, защото всъщност бях поканен на кастинг за „Под прикритие“, именно така се запознах с Виктор Божинов. Беше страхотно преживяване - Виктор е страхотен професионалист и ми даваше различни задачи в продължение на около 30 минути. Минаха един-два месеца и тъкмо когато си мислех, че няма шанс да ми се обадят, от екипа на Виктор се свързаха с мен с предложение да участвам в техен друг проект - а именно „Мамник“. Когато получих материали и референции за кастинга, най-плашещо беше как снимката, която бяха генерирали с ИИ за това как трябва да изглежда Лазар, ми беше абсолютно копие. Очевидно и това ми беше на късмет, за да изберат именно мен за тази роля.
- Беше ли чел книгата, преди да се явиш на кастинга?
- Не съм сигурен дали я прочетох преди или след кастинга, спомням си, че ми отне ден и половина да я прочета. Исках да бъда подготвен и наясно с историята, когато се явявам за ролята на Лазар, така че има вероятност да е било преди кастинга.
- Васил Попов сподели пред „Телеграф“, че като е развивал образа на Лазар, наистина си е представял образ, който прилича на теб. Ти самият как се чувстваш в този образ?
- За мен беше огромно предизвикателство и същевременно удоволствие да съм част от тази история. С Лазар наистина имаме сериозни визуални прилики, което, както вече казах, приех, че е по-скоро на късмет за мен. Но по-важното беше да разбера емоционалността му и начина му на мислене, не толкова физическите му черти. Именно и това беше най-трудното в изграждането на образа, защото все пак Лазар е възпитаник на едно много по-различно и старо българско време. Това беше най-трудното - да успея да предам на зрителите именно това, че Лазар е един човек, попаднал в капана на времето, чиито реакции на моменти, макар и странни, трябва да будят емпатия у зрителите.
- Беше ли ти комфортно на снимачната площадка? Разкажи ни за снимачния процес.
- Когато отидох на снимачната площадка, видях едни усмихнати 50-60 човека, обожаващи работата си. Отне ми по-малко от един дубъл, за да осъзная в какъв екип съм попаднал и да се запаля още повече за снимките на сериала. Със сигурност беше страхотно изживяване.
- В другата главна роля виждаме една прекрасна млада дама – Екатерина Лазаревска, за която това е дебют на телевизионния екран. Как се сработихте с нея?
- Екатерина е много амбициозна и отговорна към работата си, не ни беше трудно да се сработим. И двамата искахме да дадем всичко, на което сме способни, за да се получат нещата както трябва. Мисля, че именно това беше най-важното - и двамата работихме със страст и с желание да дадем на персонажите ни - Божана и Лазар, най-добрия облик.
- Как се работи с режисьор като Виктор Божинов? Какво научи от него?
- Виктор гори в това, което прави, и е безкомпромисен. Много ми хареса, че е строг и умее да изкарва актьорския състав извън зоната на комфорт. Няма да ми стигне пространството на тази страница, за да изброя колко много неща научих от работата си с него. Много съм благодарен, че пътищата ни се пресякоха.
- Нека си поговорим за Лазар – по какво си приличате и по какво се различавате, освен че той е плътеник на 120 г., разбира се?
- С Лазар, освен че си приличаме на външен вид, имаме и вътрешни сходства. Мисля, че интуицията и емпатията са двете ключови качества, които ни доближават много един до друг. И аз като него се доверявам на сляпо и вярвам в доброто у хората безвъзвратно, но, слава богу, се различаваме във връзките с родителите си. За разлика от него, аз имам чудесни взаимоотношения с родителите си, за което съм благодарен.
- Какви бяха трудностите покрай изграждането на образа и как се подготви?
- Бих казал, че нямаше лесни моменти в работата по образа. Отговорността в екранизирането на хитов роман е голяма, както и превъплъщението в един от ключовите за историята образи. Говорех си постоянно с Васил Попов, разпитвах го за най-малките детайли в историята, с Виктор репетирахме усилено преди снимки. Стараех се да знам всеки един детайл от сценария, когато снимаме, за да може енергията да е максимално вярна.
- Другата ви голяма любов извън актьорството е музиката. Кое дойде първо и кое е по-силно?
- Музиката и театърът се появиха почти едновременно в живота ми и до ден днешен винаги са се движели паралелно. Не мога да избирам между двете. Ако можех, може би щях да правя само едното и сега нямаше да отговарям на такъв въпрос.
- Защо точно рап? Някои от текстовете са изключително актуални, това ли е вашият бунт към системата и статуквото?
- Рапът ме привлича като форма. Не съм добър певец (а може и да съм, но да не съм се провокирал достатъчно), но по-скоро не е бунт към системата, а един чист начин на себеизразяване.
- На кого е посветена „Огън“, една от най-любимите мои песни? Има ли смисъл?
- „Огън“ е една от любимите ми песни и на мен. Текстът на припева ми дойде, докато шофирам, сякаш без да мисля, просто изскачаха точните думи. Посветена е на всички, които бързаме да успеем, бързаме да живеем и забравяме в бързането, че „колкото бързо се запали едно нещо, толкова бързо угасва“. А и когато някой много бърза, спира да е „забавен“, ха-ха!
- Кога изкуството дойде в живота ти?
- Не съм сигурен дали съм бил на 5 или 6 годинки, когато родителите ми са ме завели да гледам „Хъшове“ в Народния театър. Плакал съм от страх, когато са гръмнали с пушките, но преди и след това съм гледал с интерес. Може би подсъзнателно още тогава се е запалила искрата към актьорското майсторство.
- Кой е Гринго-Богдан извън светлините на прожекторите?
- Един прожектор, който иска да грее за другите.
- Разкажи ни за твоята любовна история с Мария Манолова, която е една прекрасна млада актриса.
- Можете сами да разберете малка част от тази история, слушайки общата ни песен „Симбиоза“. Извън това Мария е страхотна актриса и зрителите тепърва ще се запознават с нейния талант. Много съм горд с нея и изключително много вярвам в способностите ѝ.
- Спортът също е голяма част от живота ти. Кога се запали по бойните спортове?
- Бойните спортове ми дадоха основата, която никога не съм предполагал, че ще е едно от най-важните неща в живота ми. Борбата ми даде характер и хъс, самбото ми даде комбинативност и увереност, а таекуондото ми даде дисциплина и самоконтрол.
- Сигурно често те питат на кого си кръстен…
- Кръстен съм на двамата ми дядовци Григор и Богдан с една щипка български поверия и креативност, ха-ха! Дядо ми Григор си е отишъл много млад и тъй като поверието е, че дете не се кръщава на починал човек, баща ми е намерил изключение в правилото, като ме е кръстил на неговия прякор - Гринго. После са добавили и името на втория ми дядо - Богдан. И така се получава Гринго-Богдан.
- За какво мечтаеш?
- Повечето ми мечти вече са се превърнали в цели. Една мечта, която имам и не може да е цел, а мисия, е децата ми един ден да чувстват това към мен, което аз изпитвам към своите родители.
- Какво пожелаваш на читателите на „Телеграф“?
- Пожелавам на читателите на „Телеграф“ да бъдат споделени. Най-хубаво е, когато човек се чувства споделен.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Екатерина Томова
