- Господин Динев, доколко легитимни могат да бъдат революциите на Gen Z поколението у нас и по света?
- Мисля, че има световна тенденция за младежки бунтове в цял свят - от Непал до Балканите. В Сърбия от една година студентите там блокират университетите и наистина са движеща сила на процесите и на политичната динамика в държавата. Но освен че в момента има такава тенденция по цял свят, нека не забравяме, че ние си имаме и наша традиция.
В България, традиционно от началото на прехода, студентите и младите са винаги символът на промяната. От 14 декември 1989 г., та до днес. Някак си хората от различни поколения винаги имат надежда, че младите идват на сцената, че те ще се борят, че те ще поемат щафетата сега. И до някаква степен това е хубаво - тази вяра в младите, че те са неопетнени, че те могат да се борят по чист начин за тази справедлива държава, за бъдещето.
От друга страна, опасното е, че това хвърля една страшно голяма отговорност на хора, които едва са започнали своя съзнателен активен живот.
Аз днес казвам на нашите студенти - самоорганизирайте се. Защото в момента това, което се случва, е, че за две седмици излязоха супер много млади хора, но те са неорганизирани. Има различни малки групи. Трябва на едно място да се събират, да се координират, да имат автономия, да имат своя глас. Защото протестите в момента са по-скоро по течението на тази дихотомия, това разделение между управляващи и опозиция. Студентите, ако искат да имат своя независим глас, по-добре би било някак си да намерят начин да се координират. Дали ще подкрепят определени партии, дали ще имат конкретни искания - това си е тяхна задача, те да си решат заедно. И да останат активни в следващите месеци и години, не само за изборите.
- Мариела, разкажи за себе си.
- Преди броени дни официално завърших международна икономика и мениджмънт като магистратура в Рим, преди това международен бизнес тук, в България. Имам бакалавърска степен по международни икономически отношения от УНСС.
- Участваш с приятелите си във всички протести.
- Общото недоволство според мен беше основната движеща сила, която събра всички. Недоволството нарасна до степен, при която вече не можеше ти просто да седиш вкъщи.
- А от какво сте недоволни, конкретно да кажем?
- Смятам, че общо всички сме недоволни от това, че реална промяна за последните години и обещанията към нашите родители така и никога не се сбъднаха. Някак си това се предаде и през поколенията. Тяхното недоволство, техните неизпълнени надежди се предаваха и имам чувството, че ние просто сме в един цикъл, който така и не се разбива, който на няколко пъти е опитвано да се разбие, но просто реална промяна на някакви конкретни режими така и не се е случвала до този момент.
- Ти какво мислиш за бъдещето, чухме господин Динев?
- Според мен ходенето на няколко протеста изобщо не решава нещата, общественият дълг не свършва там. За мен това е най-ключовото, че оттук нататък всеки носи личната отговорност да се информира, да има критично мислене, да сравнява и да не приема нищо за чиста монета. Според мен най-важното е, ако оттук нататък стане ясно, че който и да дойде, ще бъде държан под социална отговорност, защото ние ще сме активни.
- Мислиш ли, че ще се случи това? Вярваш ли в това?
- Силно се моля и се надявам. Каквото зависи от мен, отговаряйки за себе си, ще го направя. В момента социалните мрежи играят много сериозна роля, дори за организиране доста по-лесно се случват нещата. Чрез тях някак си се усеща и по-голям социален натиск. Силно се надявам вече да не е само покрай протестите, а да остане и занапред.
- А ти как се информираш? Това е един въпрос, който много се коментира в момента в България.
- Основно чрез електронни източници. Телевизия не гледам чак толкова много.
- А не смяташ ли, че там има много фалшиви новини? Как отсяваш едното от другото?
- На първо място трябва да е развито критичното мислене, защото социалните мрежи нямат никакъв филтър и цедка. Това е един огромен канал и способ за дезинформация. Както сме виждали и се използва и по този начин. Информирам се от източници, които знам, че са достоверни, които съм проучвала. И другото, изключително важно, не се информирам само от един източник. Дадена информация гледам да я проверя през поне 5-6 различни източника, защото иначе само през един няма как да си сигурен според мен.
- Господин Динев, нека кажем малко от гледна точка на изследователя какво всъщност е GenZ поколението?
- Вижте, тези теории и термини са от американската политика, от американския маркетинг. Трябва да ги използваме с доза внимание и някак си по-критично. Аз не съм много фен на употребата в България, защото според мен ние си имаме една специфична история. Аз бих казал, че това ново поколение тук е „поколение Европа”, защото това е първото, което израсна в ситуация на малко или много по-добре икономически стоящата държава.
Моето поколение, което се нарича по американски милениали, всъщност ние си го наричаме “Децата на прехода”. Нашето поколение е израснало също в една ситуация на икономическа стагнация, на криза, на бедност и някак си мисля, че сега това ново поколение вече вижда ситуацията по съвсем различен начин, че то е наравно с другите европейски държави и иска всичко да стане веднага, да бъде като при другите европейски държави. Докато моето поколение, вашето поколение, ние израснахме в една ситуация на наваксване. Тоест косвено ни се казваше, че трябва да се изчака, че ето сега е криза, че трябва да преглътнем бедността, ниските заплати, че трябва да изстрадаме това развитие. Докато сега вече сме, така да се каже, развита държава.
- Те въобще не искат да изстрадват каквото и да било и са прави. Аз намирам, че те са прави.
- Абсолютно. Аз си мисля, че това е един структурен процес, исторически, който е конкретен за България. Те са прави. Нека припомним един казус. Този с младите лекари. Мисля, че е нещо много интересно за това ново поколение. Протестираха млади хора за по-високо заплащане. На нас години наред се казваше, че е срамно да протестираш за по-добро заплащане. За пари. През 1997 година учителската стачка беше размазана. В публичната сфера беше говорено как е недостойно учителите да искат по-добро заплащане, че това е морална професия и така нататък. Но днешното поколение няма да търпи експлоатация на работното място. Няма да търпи политици, които ви казват - ами вижте сега, вие сте... Мисля, че вече това е една положителна линия. Негативната - ТикТок, Инстаграм, тези нови социални платформи дават възможност за един такъв взрив на социално недоволство, но нека имаме предвид, че това са платформи с много бърз, също негативен ефект за демобилизация.
Тоест опасявам се, че там времето за внимание може много бързо да изчезне.
- А смятате ли, че младите хора в другите държави по света, далече от нас, и нашите млади хора тук, в България, всъщност се борят за едно и също или има някакви специфики?
- Световните катаклизми като войните, инфлацията, някак си притеснението, че не е наред това, което се случва в света, може би ще ги обедини в усещането за криза, за несигурност. Аз си мисля, че сръбските протести изиграха много положителна роля на вдъхновение за младите хора в България. Виждам сега в Гърция например се коментира как в България има такива големи протести и те си казват – айде сега ние трябва като българите... В американските медии също се появиха писания как американците трябва да бъдат като българите, ха-ха. Тоест 35 години ги стигахме американците, а вече не е необходимо...
- Мариела, вдъхновени ли сте?
- Да. Във връзка и с предишния въпрос, какво точно искаме. Ами, честно казано, да, вдъхновихме се да спрат да ни крадат, ако може да спрат да ни лъжат, ако може да просто всичко да е по-честно и да се мисли по-скоро по посока на едно дългосрочно положително икономическо развитие.
- Господин Динев, реално ли е това да се случи? Може ли наистина да настъпи в България реална обществена промяна?
- Аз се надявам, че ще се случи голямата промяна.
- Реално ли е да се случи сега?
- Да, има отворена възможност. А дали има хора, които са подготвени да я осъществят, вече е друг въпрос. Въпросът е, че успехът се дефинира по-късно. И ще разберем след месеци, след години, дали наистина беше успешен този протест. Моята хипотеза е, че дълбочината на проблема е свързана не просто с политическото представителство. С легитимността на елита. Имаме нужда от нов език на съпротивата, той е много крехък. Не можем да се надяваме, че изведнъж ще има едни политици, които ще работят само за общественото благо. Ролята на гражданите, на гражданското общество е винаги да санкционират тези, които не работят за общественото благо. Да научим къде са наистина проблемите, фундаментите, които зареждат тази цикличност на повторение на кризи и протести.
- Имам сега два въпроса към двамата. Първо, очаквате ли, че младите ще гласуват масово на изборите или за два-три месеца ще им мине ентусиазмът? Г-н Динев?
- Очаквам, да. Очаквам да гласуват. След такива протести съвсем очаквано би било енергията да се канализира в следващото политическо участие. Двете основни политически участия са протести и избори. Аз се надявам обаче те да продължат и след изборите. Защото това е по-важната работа.
- Мариела, ти какво мислиш? Ще издържи ли ентусиазмът?
- Силно се надявам да издържи и смятам, че е много възможно да издържи. Защото някак си за първи път видяхме и толкова масови призиви за включването към протестите. Които смятам, че няма да замрат до следващите избори. Смятам, че тогава енергията от протестите ще бъде вече канализирана към гласуване.
Това е той:
- Изследовател в Центъра за източноевропейски и международни изследвания в Берлин
- Има докторска степен по политически науки от Италия, бакалавър и магистър от СУ
- Един от лидерите на младежките протести през 2013 г.
Това е тя:
- На 25 години, живее и работи в България
- Има бакалавърска степен по МИО и магистърска от София и Рим
- С приятелите и състудентите си участва във всички протести
- Не е част от политическа партия или движение
Михайлина Димитрова
