И нститутът по криобиология към Селскостопанската академия (ССА), наследник на космическия институт, направиха световно откритие, като създадоха серум, който събужда младостта с пептиди.
Те за първи път в света са добити от биологични суровини като свинска, телешка кожа и костен мозък, а не от синтетични материали. Това разказа пред „Телеграф“ ръководителят на екипа д-р Николай Солаков по време на селскостопанското изложение Агра 2026 в Пловдив. Продуктите, които учените са произвели, бяха след отличените за иновации по време на панаира. Солаков обясни, че серумът има сходен ефект с този на ботокса и хиалуроновата киселина за лицето, но докато те „попълват празнините“ за кратък период от време, то пептидите провокират тялото само да произвежда липсващия му колаген и затова ефектът от тях е траен и естествен. Това е и една от причините пептидите да са истински хит особено в козметиката.
Мед
Става дума за регенериращ серум и напитки, в основата на които са натурални колагенови пептиди, които са хит последните години в козметиката и хранителните добавки. Те са измислили технология, при която чрез ензимен биотехнологичен процес колагенът се разгражда до малки пептиди (много малки молекули), които са способни да преминават през кожата и тъканите, което досега е било доста трудно.
В българската технология пептидите са свързани с метални атоми за усилване на биологичното им действие, стимулират собственото производство на колаген и подпомагат преструктурирането на междуклетъчното пространство. Технологията е приложена в пет продукта - три за вътрешен прием, сред които напитки за храносмилателната система, и два козметични, сред които серумът, чието действие е регенериращо и отпускащо и събужда младостта в лицето.
Индустрия
Продуктите са безопасни и базирани на научни изследвания върху пептиди, като учените водят преговори за индустриално производство. Технологията освен че е революционна по отношение на използваните суровини, тя носи и добавена стойност, коментира д-р Солаков. Той уточни, че 1 грам медни пептиди на световния пазар струват между 30 и 100 евро за грам. Според експерти използването на отпадни продукти от хранителната индустрия (кожа, кости) за извличане на високотехнологични пептиди чрез ензимна хидролиза е интелигентен и устойчив модел, който досега не е бил прилаган с такава прецизност за масова козметика и напитки едновременно като в България.
Това превръща българската разработка в алтернатива на скъпите швейцарски и американски лаборатории, но с много по-висока биологична активност. Научното откритие с основание може да се нарече световно, защото тук става въпрос за фундаментална разлика в начина, по който тялото „разчита“ съставките на продуктите с тези пептиди, обясниха учени.
Използването на натурални биологични източници (като костен мозък и кожа) вместо лабораторен синтез е ценно заради биологичното разпознаване. Например синтетичните пептиди в масовата козметика са „копия“ от епруветка, които имитират природата, но често им липсват фините придружаващи молекули. Докато пептидите на Института по криобиология са „живи“ фрагменти, които тялото разпознава като собствени. И накрая, докато светът се гордее със синтетичния си медни пептиди, българските учени са първи в света, които успяват да стабилизират и свържат с метали пептиди, извлечени по биотехнологичен път от богата на стволови клетки суровина.
пептиди
Признание за планински катък с плодове и ядки
Учените от Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян, получиха плакет по време на Агра 2026 г. за продукти с висока добавена стойност, сред които сурово-пушен суджук от породата Монбелиар и планински катък „Макаравец“ със сушени плодове и ядки.
Отличия за сортови семена и посадъчен материал пък взеха новите сортове памук „Амарилис“ и „Сияна“ на Института по полски култури - Чирпан, зимният многореден ечемик „Ларимар“ на Добруджанския земеделски институт - Генерал Тошево, и хибридите фуражна и пуклива царевица на Института по царевицата - Кнежа. С плакет и диплом бяха отличени пролетният фуражен ечемик „Ясмина“ на Института по земеделие - Карнобат, и новият сливов сорт „Сирма“ на Института по овощарство - Пловдив.
В раздела за научна дейност са отличени разработките за пиролиза на биомаса за комбинирано капково напояване на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров". Институтът по консервиране и качество на храните получи диплом за три свои разработки на функционалните храни. Те са енергийни биобонбони с овесени ядки и мак. Пробиотичен млечнокисел продукт с иновативна трищамова стартерна култура и лютеница с екстракт от слез (Малва силвестрис). Пробиотикът „Зоовит ЛЛ“ на Земеделския институт - Стара Загора, и новите сортове и технологии при зеленчуковите култури на Института по зеленчукови култури „Марица“ - Пловдив, също бяха отличени с диплома. Пловдивските научни екипи могат да бъдат в помощ на земеделието с технология за производство на домати, сорт „Копнеж F1“ и сорт „Прометей“, нов сорт пипер „Балтовска капия“, технология за производство на сорт пипер „Ивайловска капия“.
Светлана Трифоновска
