"Ааа, Балгария, как харашо, че не сте се отказали от нашата азбука!". Това е изречението, което в устата на постсъветския човек може да изкара от равновесие и най-ревностния русофил у нас. Още повече пък, ако го изрекат случайни полуфабрикати на англосаксонската образователна система, желаещи да блеснат с познания, че у нас още се използва писмеността от времето на СССР. Кой е създателят на българската азбука обаче - това го знае у нас всяко дете още от времето, когато Дядо Вазов е бил младеж на 25-26 години, че и преди това. "Нашето А, Б, Райно, кой го написа? Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея" - това ще разкаже вече след Освобождението Патриарха на българската литература, описвайки сцената на "външно оценяване" в подбалканско училище.
Кирил и Методий
1150 години след Моравската мисия на Солунските братя, приключила със създаването на славянска писменост по поръчка на великоморавския княз Ростислав, чисто научните спорове за етническия произход на Кирил и Методий не са от съществено значение за масовата аудитория. Историческият факт е, че с идейното и просвещенско наследство на изпратените от Византия в Моравия мисионери Кирил и Методий след смъртта им техните ученици са изгонени от Великоморавия, а Климент, Наум и Ангеларий са приети радушно от българския княз Борис I. Тук на основата на гръцката унциална писменост с подкрепата на княза е създадена познатата ни и днес кирилица, която е включвала писмен вариант на всички особености на българския език. По това време останалият славянски свят си кара по старому, както е описано от Черноризец храбър в "Слово за буквите: "Прежде убо словене не имеху книг, но чротами и резами четеху и гатааху, погани сущe". ("Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки").
Кирил и Методий
Враждебно
Влизането на богослужения на собствен език в българската църква и създаването на богослужебни книги на собствена азбука е посрещнато от официална Европа на IX век толкова враждебно, колкото идеята за независимо българско царство след Сан Стефано през XIX век с подлагане на критика, както при влизането на България в НАТО, ЕС или Шенген повече от 120 години след Освобождението.
Ако трябва да пренесем малко опростенчески познатите ни днес реалности и понятия в епохата на светите братя, "главен преговарящ" в защитата на правото на славяните да общуват с Бог на своя си език със свои си буквички става Кирил, с кръщелното име Константин. От косвени източници са запазени сведения за блестящата беседа против триезичниците, която Константин Кирил, учил философия, граматика, риторика, музика, аритметика и астрономия в Магнаурската школа, произнася вероятно на събор. По онова време латинското духовенство слугува на догмата, че християнството има три свещени езика - еврейски, латински и гръцки. Константин Кирил Философ прави тази догма на пух и прах с аргументи, които остават необорени и до днешен ден. Според цитат от житието на Кирил бащата на българската писменост казал: "Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена – да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае?". И пише още, че с тези думи философът ги посрамил опонентите си и си заминал.
Беседата против триезичниците е била позната на учениците на Кирил и Методий, а в следващите години, когато българската държавност на два пъти е смачквана - веднъж от Византия и втори път от Османската империя, в народното съзнание остава живо знанието за ролята на Кирил и Методий за българите. Доказателство за това е първото писмено сведение за честване на Кирил и Методий по българските земи в Шумен през далечната 1813 година, цели 65 години преди освобождението.
Духовник
Описанието на първото документирано почитане на Кирил и Методий у нас дължим на писмо от арменския духовник, педагог, историк, театрален деец и член на венецианската мъхитаристка конгрегация Минас Пъжъшкян. В началото на 80-те години на миналия век бившият шеф на дирекция "Публикации" в международния център за история на Балканите и Средиземноморието в ЮНЕСКО Агоп Орманджиян се рови в архивите на Ватикана в търсене на документи за пътешествието на Пъжъшкян по българските земи. Там неочаквано попада на датирано от 22 май 1813 година писмо, в което е описано християнско тържество. От текста става ясно, че това е вече втора кореспонденция от "земята на българите".
"Пиша го, преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград. След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък" - разказва Пъжъшкян. По думите му вътре имало много хора, повечето мъже и съвсем малко жени, на средата трима мъже играели сценка, а единият от мъжете - дребосък с женски движения, изпълнявал ролята на жена. "Стовян" обяснил, че и тримата са българи, но говорят на гръцки, защото в салона имало гръцки духовници. Последвал концерт с тъжно изпълнение на жена в народна носия в съпровод на дълъг дървен инструмент с много дупки, вероятно кавал, а после присъстващите танцували в кръг български танц - можем да предположим хоро.
Вечеринка
Присъстващите турци в другия край на салона неуважително си пеели маанета и играели "каршлама", поради което отвратен гостът си тръгнал. Вече по пътя разбрал от домакина какво е тържеството. "По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския!" - заключава пътешественикът. Датата 22 май вероятно е по т.нар. нов Грегориански календар, а по църковния литургичен календар на Османската империя, ползван от българите, би трябвало да е бил денят на светите Кирил и Методий.
Конкуренция
Първенството на честването сблъсква в съвременно време два града - Шумен и Пловдив, като и двата претендират да са първи в отбелязването на деня на българската писменост. Колкото и да са прави и двете страни, толкова е голяма и вероятността да грешат в условията на оскъден информационен поток през първата половина и средата на XIX век. Документът от Шумен е първата документация на празника, но едва ли той се е случвал за първи път и едва ли единствено в Шумен. Пловдивчани и те са прави да претендират, но само ако става въпрос за първото училищно отбелязване на празника. Това се случва на 11 май 1851 година в епархийското училище "Св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров. Геров уж избрал специално за честването деня на църковния празник на Кирил и Методий, но явно и от писмото на Пъжъшкян по българските земи си е имало традиция на тоя ден да се тачи писмеността, на която са написани църковните книги. За празника през 1852 година разказва в "Христоматия славянского языка" и Неофит Рилски. Пет години по-късно честване има в българската църква "Свети Стефан" в Цариград, а през 1858 година в Пловдив вече има тържествена служба в храма "Света Богородица". След края й учителят Йоаким Груев произнася слово за Солунските братя, през 1860 г. към веригата градове, празнуващи празника, се присъединяват Шумен и Лом, през 1862 г. Скопие, през 1863 г. - Варна. След Освобождението в свободна България става училищен празник. Празникът на буквите и техните създатели придобива почит след Първата световна война.
Разделяне
Кирил и Методий
След 1916-а започват "цивилни" чествания на 24 май по официалния държавен календар и "попски" на 11 май. През 1968 църквата заковава деня на 11 май, но народната традиция вече е силна и 24 май се утвърждава като празник на българската писменост и култура. Официален празник обаче денят става едва с решение на Деветото народно събрание от 30 март 1990 година.
Папа Йоан Павел II играе ключова роля в почитането на светите братя Кирил и Методий, като на 30 декември 1980 г. с апостолическото писмо Egregiae Virtutis ги обявява за съпокровители на Европа. Той подчертава тяхното дело като мост между Изтока и Запада и значим принос за духовното изграждане на континента.
Папата утвърждава Кирило-Методиевото дело като европейско наследство, поставяйки ги редом до св. Бенедикт Нурсийски. Той е папата, който най-силно подчертава значението на светите братя за европейската духовност.
Кирил и Методий
