В еликият композитор маестро Георги Атанасов се ражда на 6 май 1882 г. в семейството на Атанас Георгиев и Мария Ангелова.
Още невръстен, баща му побягва от дома с някаква музикална трупа. Георги е отгледан от вуйчо си Спас, офицер, а майка му помага, като пере и чисти по домовете. Георги от малък показва музикална дарба. Отначало е хорист. Участва в откриването на Първото изложение през 1892 г., а на 30 януари 1893 г. и в първия радиоконцерт в България. Микрофоните, монтирани в пловдивската зала, са свързани със салона на столичната „Славянска беседа”. Музикалните му умения са забелязани от гастролиращия румънски капелмайстор, композитор и цигулар Кицу. Той упорито убеждава вуйчо му да го изпрати да учи музика, но Спас смята, че музикант къща не храни. Така Георги все по-рядко ходел да пее, а гласът му станал груб и неподатлив на певческите изисквания. На четиринадесет години загубва майка си и започва да потиска мъката с безкрайни упражнения над пианото. Накрая все пак Кицу успява да придума Спас да изпрати Георги да учи музика. За да осигури средства, вуйчото продава бащината къща.
Образование
През 1897 г. Георги вече е в Букурещ като ученик в музикалното училище. На месец разполага само с 16 лева. Будното българче веднага е забелязано и получава служебен тромбон. Парите не стигат, Георги гладува и студува. Работи каквото падне, докато най-после е нает за оркестрант в операта. Но нелеп инцидент прекъсва учението му. Заради атентат на македонски комити Румъния гони всички български ученици и студенти. Георги се озовава отново в Пловдив. Подава молба до Фердинанд за отпускане на стипендия, но тя е отхвърлена. Оказва се обаче, че в с. Куклен е наследил дребни имоти от дядо си.
Продава ги и през 1901 г. заминава за Италия. Постъпва в музикалния лицей „Росини” в град Пезаро. При Пиетро Маскани учи свободна композиция, а контрапункт, канон и фуга при Чиконияни. Малкото пари отново свършват и Георги отново е обречен на мизерно съществуване. Въпреки несгодите продължава да овладява тайните на музиката и през пролетта на 1902 г. завършва със званието „маестро ди музика”. Намира си работа като портиер в дома на Алфио Силвано, местен богаташ. Скоро Силвано разбира, че портиерът му е блестящ музикант. Така той влиза като скъп гост в дома на семейството.
Обграждат го с внимание, обличат го с модерни дрехи, живее в най-хубавата стая на огромната къща. В тази ведра и спокойна обстановка Георги започва да композира, предимно малки вокални форми.
Заражда се обаче близост между него и красивата дъщеря на Силвано Габриела и тя му предлага ръката си... Тогава пристига повиквателната от армията и Георги тръгва за България. През 1902 г. започва да отбива военната си служба като тромбонист в духовата музика на 9-и пехотен полк. Скоро е натоварен да организира духовата музика на хасковския 28-и пехотен полк в Карлово.
Годеж
На 9 август 1904 г. приятелско семейство запознава Георги с Ана Христова Райкова. Момичето е сираче, живее с леля си, която държи магазини. Тя харесва младия подофицер и още същата вечер обявяват годеж. За дар за сватбата Георги поисква от армията един кат дрехи и едно пиано. Същата година подготвя сборник с двадесет и пет песни, който излиза под заглавието „Детска сбирка”. През септември 1907 г. маестрото е назначен за капелмайстор на 21-ви Средногорски пехотен полк в Пловдив.
Опера
Маестро Георги Атанасов
На 21 март 1910 г. Георги представя на публиката в театър „Люксембург” първата си оперета „Болният учител”. Сред слушателите е и Панайот Пипков. Споделяйки творческите си планове, Пипков споменава, че Иван Вазов търси кой да му напише музика за драмата „Борислав”. Маестрото гледа пиесата в Народния театър и решава, че това трябва да стане негова първа опера. Вазов отказва да напише либрето, защото е твърде зает. С това се заема Никола Т. Попов, слаб поет и преводач на чужди пиеси и оперни либрета. След дълги разправии и намесата на влиятелни личности, сред които и министър Никола Мушанов, проектът започва да се реализира. Георги Атанасов работи денонощно. Репетира с артистите, пее всички роли, знае цялата опера наизуст. На 4 март 1911 г. премиерата на „Борислав” се състои. Фердинанд присъства на представлението и поздравявайки маестрото, му прави забележка, че поверил главната роля не на тенор, както е италианската традиция, а на баритон. „Борислав” издържа само три представления през 1911 г. – на 4, 9 и 18 март, и получава приход от 5820 лв., от които авторите получават 1507 лв.
София
В края на 1913 г. маестрото е назначен за диригент на Гвардейския оркестър и се премества със семейството си в София. Продължава да пише музика, да изнася концерти и обучава музиканти. На 16 май 1915 г. е премиерата на оперетата „Самодивското изворче” в Народния театър, а на 6 юни 1917 г. е премиерата на операта „Гергана”, режисирана от Кръстьо Сарафов. Операта е приета много радушно.
През следващите години Георги пише нови опери и оперети, дирижира „Вертер”, „Бохеми”, „Хугеноти”, „Аида” и „Риголето”. Изнася незабравими симфонични концерти с Гвардейския оркестър. По време на управлението на Стамболийски маестрото с оранжевия гвардейски оркестър весели гостите, дошли на сватбата на дъщеря му. На 31 октомври 1925 г. е премиерата на операта му „Македонска кървава сватба”. Най-после през юни 1926 г. семейството му има собствен дом на ул. „Петър Делян” 5 в София. На 21 януари 1931 г. в Народния театър се чества юбилея на маестро Георги Атанасов. Проф. Александър Балабанов поздравява юбиляря с възторжено слово. След двадесет и седем години военна служба маестрото е в цивилен костюм.
Стрес
Огромното напрежение, изтощителната работа, безсънието, безбройните кафета и цигари изхабяват маестрото. Връхлита го диабет. Получава кръвоизлив в дробовете, туберкулозата е унищожила единия дроб, а другият е тежко повреден. Откарват го в най-уредената софийска болница „Червен кръст”, но лекарите са безсилни срещу болестта. Съвсем отпаднал, на края на силите си, маестрото се отблагодарява за положените грижи, като съчинява „Марш на медицинските сестри”.
В този критичен момент директорът на Опера про Ориенте дон Галони урежда Георги Атанасов да бъде изпратен на лечение в Италия в санаториума „Деле Розе“ на Гарденското езеро до град Фезано.
Колкото и чудно да изглежда, веднага при него пристига Габриела Силвано, красивото момиче, което преди години му предложи ръката си и заможен живот... Мъжът й загинал, починал синът й... С трогателна нежност и безкрайна всеотдайност тя се грижи до последния час за маестрото и приема последната му земна въздишка. На 17 ноември 1931 г. маестро Георги Атанасов умира. Приятели помагат с пари на съпругата му да замине в Италия и да се сбогува с покойника. Малко преди да умре маестрото е заявил, че желае, в случай че умре в Италия, тленните му останки да се пренесат в България.
През февруари 1936 година приятелите му ги пренасят в София.
Паметникът в Пазарджик
Боян Драганов
