- Г-н Петков, играчите за вота вече са ясни, „Прогресивна България“ на Румен Радев вече се регистрира. Каква кампания очаквате да видите?
- Засега виждаме доста негативна и черна кампания. Дано това да се промени в хода на самата предизборна надпревара. Нито една формация не говори за политики, перспективи, програми. По-скоро се набляга върху минусите на опонентите. Това кара обществото да не може ясно да формулира тези желания, за да може да вземе правилно решение за изборите.
- Кои са темите, които може да създадат допълнително напрежение? В НС вече се караха за Близкия изток, сега е наред бюджетът.
- Почти всяка тема се използва за ескалация, като започнем от „Петрохан“, минем през намаляването на секциите в чужбина, след това липсата на редовен бюджет и гласуването на нов удължителен закон. Всички формации теглят в една или друга посока. Обезпокоително е поведението на част от политическите играчи и защитата на Иран в международния конфликт, който се заражда. Да не забравяме, че Иран е не само древна държава, но и най-големият източник на тероризъм в света. Българските политици трябва да бъдат по-обрани и да не взимат страната на агресора в такива изострени конфликти. Като цяло политиците използват ескалацията. Това е добре позната техника - „управление на терора“. Опитват се да създадат ужас в обществото, за да изглеждат експертни, комуникативни и могат да решат даден проблем. Уви, нашите политици не могат да решат такива глобални проблеми. Те трябва да се фокусират върху темите, които са в дневния ред на обществото – цени на ток, вода и други. За тези теми не остава място. Обществото леко се дразни от това, защото те са много важни. Те са част от ежедневието им, но не присъстват в речника на политиците на този етап. Надявам се, че в хода на самата кампания ще се фокусират върху тях.
- Това според вас е изместване на дневния ред с цел краткосрочни ефекти за вота или по-дълбока стратегия?
- Да се надяваме, че е стратегия. Ако не е, означава, че в част от политиците липсва интелект. Така ми изглежда - част от стратегията на определени играчи да пасуват, да не се изказват по темите, а отговорите им да са максимално широки, за да удовлетворяват абсолютно всички. Това обаче е грешна стратегия. Така обществото не може да се ориентира къде се е позиционирал самият политически субект. Част от избирателите няма да вземат информирано решение за кого да гласуват. След като тези партии влязат в следващото НС и започнат да действат по свое усмотрение, ще разочароват част от избирателите си. Сега е моментът партиите да покажат в детайли идеите и визите си за развитието на държавата. Не се вижда нищо политическо в кампанията. Ще видим дали политиците ще посмеят да влязат в един обществен дебат. Защото сега те се подвизават в социалните мрежи или дават затворени интервюта, който са щадящи. Това не е в интерес на политическата ни система и самите играчи на терена. Но в това те виждат по-лесен вариант да комуникират с обществото. Дано да има някакъв политически дебат. Иначе сме обречени на неяснота, която ще продължи и след вота на 19 април, а това ще доведе до клатушкане в политическите настроения на обществото.
- Казахте, че някои от политическите играчи пасуват. Визирате „Прогресивна България“ на Румен Радев? И ако е така, то на какво отдавате мълчанието около формацията и липсата на яснота за програма, листи, екип?
- Да, това важи най-вече за тях. В обществените нагласи има определено очакване, свързано с „Прогресивна България“, но отсреща не се вижда нищо. Сега е моментът да излязат с лицата, позициите, политиките. Това не се случва. Това тук със сигурност е стратегия. Консултантите на Радев най-вероятно са го посъветвали да говори по-малко. Това се е случвало и на предишни избори - участници във вота са мълчали и така те не са губили от своята електорална сила. Тук обаче проблемът е по-сериозен. Когато мълчиш толкова много време, това започва да работи срещу теб. Обществото желае промяна на политическата сцена и за тази цел то трябва да чуе и да се запознае с новите играчи. Радев продължава да се държи като президент, а трябва да се държи като политик, да говори с хората. Участията му са ограничени, щадящи. Виждаме снимки в социалните мрежи. Това не е подходящо на този етап за една сила, която се бори за одобрението на гражданите и чака победа на вота. Засега нямаме индикации, че това ще се промени. Може да има тактика на ескалация и тръпне в очакване. Едно пълно мълчание е обзело предизборната надпревара, което не е добър атестат за целия изборен процес.
- Колко широко може да отвори електоралното ветрило Радев и какъв е таванът на тази формация?
- Тя сама затворя своя лимит с това мълчание. Сега е моментът да се приобщят избирателите, които се колебаят или не са решили да гласуват. Електорално се вижда, че формацията на Радев не расте много. Той просто обира един вот, който е преливал към по-малки партии. В момента той ги обединява в един по-голям политически обем. Това изглежда като нещо голямо, но електорално не е нищо особено. Голямото предизвикателство пред партии, които имат заявката да са първи, е да привлекат групата на негласуващите и колебаещите се. Като че ли Радев не успява по никакъв начин да говори на езика на тези две групи. И то защото мълчи. В крайна сметка е по-добре да кажеш нещо. Може да изгубиш избиратели, но може да спечелиш други. В електоралните ни изследвания забелязваме лек спад в желанието на българите да гласуват от декември насам. Какво означава това социологически? Политиците отблъскват една част от избирателите, които се колебаят, и те остават в негласуващите. Това води до представителност в следващия парламент, какъвто и да е той.
- Колко хора очаквате да отидат до урните?
- Данните от изследванията на „Галъп“, но и от останалите проучвания, показват, че около 3 млн. избиратели ще се явят пред урните. Около 2,8 млн. души от тях в България и около 150 000-160 000 в чужбина. Това не е много ниско, но не е и много високо спрямо очакванията, които имаше след протестите през декември. Не всичко е загубено. Може би след старта на кампанията на 19 март политиците ще ни опровергаят и ще започнат интензивно да комуникират с гражданите. Тогава може и да се повиши активността. По-високата активност винаги е по-добре за политическата система, отколкото това, което някои играчи правят умишлено - да принуждават българите да не дадат вота си.
- Кои са тези играчи?
- Всички, които водят негативни кампании с обиди, с насъскване един срещу друг или срещу определени личности, дамгосване. Това никога не е градивно и отблъсква. Практиката показва, че ако привърженик на определена формация чува само обиди за опонентите, просто не излизат да гласуват. Това важи за голяма част от либералната общност, чиито лидери се фокусират върху определени политически лица, а не върху това какво биха направили. Обясняват всички злини в България с дадени лица, което е грешно и отблъсква част от симпатизантите им. Час от привържениците на ПП-ДБ търсят от представителство в други формации. Неслучайно и една част от избирателите на ПП-ДБ отиват към Румен Радев с надеждата, че той може да реализира техните послания и идеи. Това трудно би се случило, но такъв е процесът.
- Посочихте, че самата формация на Радев снижава сама лимита с мълчанието. Какъв е този таван в мандати и въобще мнозинство от 121 постижимо ли е за някого в момента?
- Ако говорим реалистично, най-голямата политическа сила може би ще бъде с осемдесет и няколко мандата. Това говорене и заявки за 121 депутати е илюзорно. По едно време около 4-5 формации декларираха, че имат мнозинство от 121 гласа. Това освен че е смешно, но е и дълбоко нереалистично. Избирателите нямат нужда от такива нереалистични очаквания, а от от ясни послания, които да са разбираеми и да могат да се реализират. Ако продължават по същия начин, най-голямата партия ще бъде със сигурност под 90 депутати. Броят на депутатите зависи от броя гласоподаватели, които са дали вота си за дадената партия. Всичко останало е декларативно и пожелателно. В изборния ден се решава кой колко депутати ще има. Политиците не осъзнават това. Мислят си, че ако са по-атрактивни и по-крещящи, това ще им донесе повече мандати. Напротив, повече депутати носи умереният, балансираният, аргументиран тон и глас, който сега липсва в кампанията.
- Кои смятате, че са възможните партньори на Радев в НС - едни го привързват към ГЕРБ, а други с ПП-ДБ?
- От това, което се вижда, дори и от сигналите на служебния кабинет, по-скоро се върви към затопляне и вероятно перспектива за коалиционно управление между Радев и ПП-ДБ. Чисто социологически е възможно да не им стигнат гласовете за мнозинство и може да се наложи и трета формация. Въпросът е коя ще бъде тази трета по-малка политическа сила, която да се съгласи да сформира кабинет с другите две. Вариантите са „Възраждане“, МЕЧ или БСП, ако прескочат прага за влизане в НС. Това са потенциалните партньори за една такава коалиция. От друга страна, единственият вариант за двупартийна коалиция, която да управлява България, е такава между Радев и ГЕРБ. Това е математиката. Всичко останало ще налага нуждата за трипартийна коалиция, за да се формира правителство. Това е другият проблем на кампанията. Политиците чакат да мине вотът, за да кажат с кого ще управляват. Напротив, сега е моментът партиите да обявят с кого биха работили и с кого не. Не да ползват неясни терминологии – „статуквото“, „промяната“. Българският избирател има нужда от автентичност и коректност, за да може да вземе своя информиран избор. Доста често политиците мълчат, обещават различни неща, а след това реалността е различна. Социологическите проучвания помагат на политиците, дават им ориентир къде биха се позиционирали и основа да започнат преговори за коалиционни управления. Защото изборите ще минат, а държавата ще има нужда от управление. От диалога и уменията на политиците зависи как ще направят това. Ако не се справят, значи са се провалили.
- Т.е. въпреки появата на Радев реалистичната управленска коалиция е от три партии? Това означава ли, че пак ни чака раздробен парламент?
- Ами да. Най-вероятно парламентът няма да бъде монолитен. Ще бъде по-раздробен – 5-6 партии. Малко вероятно е да има и 7-а формация. Това води да поредното раздробяване и при това положение единственият вариант 2 политически сили да управляват е коалиция между първата и втората. Така преди години бе създадена и „сглобката“. Политиците имат трудна задача и ще им се налагат трудни решения. Трябва да обмислят как несъвместими политически проекти да работят заедно. Затова трябва още сега при кампанията да си постелят, да има има по-добър тон, да демонстрират диалогичност, да се признат като опоненти и да декларират различия, но същевременно с това да запазят един баланс.
- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов започна да стяга редиците. Ще успее ли ГЕРБ да стопи разликата с Радев?
- Ако продължават да работят здраво на терен, е възможно. Формацията на Радев допуска грешки след грешки – имиджови, тактически. Напълно е възможно разликата да бъде много по-малка. Социологическите изследвания са ориентир и показват динамиката. Всяка партия, която участва в управление, търпи електорални загуби. След първоначалното намаление на ГЕРБ при една правилна кампания и позициониране на терен те могат да постигнат доста добър резултат. ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“ са на терен много по-рано и работят с привържениците. Обикновено това води до добри резултати. Същото трябва да направят и останалите, вместо да залагат само на социалните мрежи.
- На какво се надяват ПП-ДБ в кампанията и доколко действията на служебния кабинет им носят ползи или щети?
- Те искрено се надяваха Андрей Гюров да е служебен премиер, но не калкулираха, че той е ярка политическа фигура и всички гафове на правителството от първия ден се трупат на тях. За добро или за лошо негативите се трупат на ПП-ДБ и се пришиват на техния ревер. Те не знаят как да се отбраняват и това им нанася електорални загуби. Това може да се промени само ако разговарят с избирателите си по нов начин.
- Доколко е нормално едно служебно правителство да прави такива големи кадрови рокади?
- Случвали са се и двете неща – да се правят кардинални назначения във възлови структури или да не се стига до такива смени въобще. Проблемът в правителството на Гюров е, че новите назначения са свързани с ПП-ДБ. С тези си действия кабинетът не повишава реномето си, а получава все повече удари. Трябваше по-балансирано да направят тези смени. Всяка власт решава какви рокади да прави. Проблемът е, че кадрите не са чисто експертни хора, които да проведат едни спокойни избори, а ярки политически лица.
Това е той:
Изпълнителен директор в Галъп интернешънъл
Социолог в изследователски център "Спектър"
Доктор по социология от Югозападен университет „Неофит Рилски“
Тихомира Михайлова
