- Боян, представихте новия си музикален проект – „Ще се върнеш“, песен за спомените, детството и пътя днес... Какво ви вдъхнови?
- Вдъхнови ме усещането за носталгия по детството, което до скоро усещах, че пазя на една ръка разстояние, но се оказа, че времето лека-полека ме отдалечава от тази утопия на миналото.
- Живо ли е детето във вас?
- Искам да вярвам, че да. Опитвам се да запазя всички онези хубави черти и качества на детето - автентичност, свободолюбие, любопитство, неприкосновеност. Вярвам, че животът ни на възрастни може да бъде достатъчно мрачен и натоварен, за да си позволим да го възприемаме с черногледство и цинизъм.
- Какво би казал порасналият Боян на онова малко момче... И би ли се гордяло детето от миналото с човека, в когото се превърнахте?
- Бих казал на малкия Боби да не бърза да пораства. Порастването е капан. Всички деца знаят как да живеят. Растейки, губим това умение и започваме да го търсим на най-чудати места. Смятам, че малкото дете в мен се гордее с човека, който съм. Все пак сбъдвам неговите мечти смело - така, както той би искал.
- За пръв път сте в обувките на режисьор. Видеото представя две паралелни реалности, но с нестандартен прочит – животът на възрастните е безгрижен, а този на децата монотонен... Как се роди идеята?
- Реалностите във видеото са разменени. Всъщност възрастните играят своите детски версии, а децата изиграват нас като възрастни. Концепцията цели да покаже двата свята - скучния и рамкиран свят на големите, и шарения и светъл свят на децата. Двата свята се събират на ключово място - площадката пред блока. Едно място, в което царят безвремието и радостта. Мисля, че по-често трябва да си спомняме за моментите, прекарани на площадката, и да се стремим да гледаме на света около нас като на една голяма и забавна площадка.
- Парчето е част от предстоящия ви дебютен албум „Квартал Носталгия“, какво да очакват меломаните в края на годината?
- Албумът е изцяло вдъхновен от носталгията по българската музика от 90-те. Всяка песен носи заряд, присъщ за онова време, събирайки в себе си музикални и лирически елементи, напомнящи за онази хубава музика, с която аз и връстниците ми израснахме. Това е моя трибют към българската музика, която е възпитала вкуса ми през времето, а и не само моя.
- Професионалният ви път ви среща с Орлин Горанов в мюзикъла „Бодигард“ и с Милица Гладнишка в „Дух“ – какви емоции поражда партньорството ви на сцена?
- Невероятно е да работиш с професионалисти като Милица и Орлин. Най-хубавото нещо за тях е колко земни и истински са въпреки славата и успехите си. Наистина мотивиращо е да комуникираш свободно с толкова успешни хора, които в професионална среда те разглеждат като равен. Това прави работата лека и приятна, а съм сигурен, че и публиката отчита това.
- В звездния списък е името на Християна Луизу, заедно играете в спектакъла „Дракула“...
- Мюзикълът „Дракула“ имаше своята премиера в края на миналата година. В представлението си партнирам пряко с Християна, която е изящно създание с ангелски глас. Изумително е колко доброта може да носи и излъчва човек чрез изкуството, което създава и изпълнява. За мен е чест и голяма радост да споделям сцената и музиката с нея.
- По-рано представихте песента „Нощта умира сама“ в дует с Алена Вергова. Как се реализира парчето от идея до факт?
- „Нощта умира сама“ дойде натурално като подарък. Разхождайки се в парка Вила Боргезе в Рим рефренът се наби в главата ми. Записах го веднага. Дописах куплетите и бриджа. С Исаак Енчев реализирахме демото на песента, която по естествен път зазвуча с тази лекота, която чуват хората и сега. Липсваше само красив женски тембър, който да допълни цялото. Алена се включи и песента зазвуча прекрасно. Тя допринесе много с чистата си енергия и неподправеност.
- Колеги или приятели, каква е връзката помежду ви?
- С Алена сме близки приятели. Приятелството ни се разви много по време на всички етапи на песента. От записите, през подготовката за видеото, снимките, концертите и участията. Тази песен даде пресечна точка на пътищата ни като творци.
- Познат сте като Red Boy – как, защо и колко смелост беше нужна за този образ?
- Смелост е нужна за всяка дейност, която те поставя в позицията да говориш с хора или пред тях. Red Boy е моето амплоа на супергерой. Когато облека червения костюм, ставам по-директен, по-откровен и по-първичен. Успявам да говоря с непознати хора по теми, които иначе биха ме притеснили в неформален разговор. Смятам, че хората оценяват искреността, която влагаме с екипа ми в тези видеа. Не целим да излагаме гражданите, а да им задаваме истински и актуални въпроси по важни теми.
- Харесван, критикуван или противоречив – как го намират хората?
- Често хората бягат от мен на улицата, когато ме видят в червения костюм, но когато се отпуснат и започнем разговор, виждат, че не съм толкова страшен и не искам нищо толкова. Просто да си поговорим. Разговорите с различни хора са много важни. Заснемайки ги, те достигат и до много други хора, които, вярвам, имат нужда да чуят някои отговори.
- Кой е Боян, когото приятелите на изкуството не познават?
- Хаотичен. Опитвам се да правя всичко, което искам наведнъж. Това понякога ме спъва, но в повечето време успявам да овладея нещата. Приятелите и семейството ми са голяма подкрепа. Благодаря им, че ме приемат във всяка форма на моята творческа личност.
- Кои са вашите хобита и интереси извън музиката?
- Искам да стана автобусен шофьор. Това е детската ми мечта. Скоро ще запиша курс. Нямам търпение. Завършвам кинорежисура, това е голяма моя страст, с която успявам да допринеса много за основните си творчески занимания. Отвъд това обожавам да пътувам. Вярвам, че човек учи най-много за себе си и за живота, когато е на път.
- Как релаксирате?
- Слушам музика. Танцувам. Пътувам. Вървя пеша много. Със слушалки. И наблюдавам хората около себе си. Въобразявам си какви са техните животи, какви са техните истории, семейно положение, професия, цели, мечти. Това прочиства ума ми.
- Лятото наближава, имате ли план?
- Имам много планове. Надявам се да успея да реализирам поне половината. Почти всички летни планове включват музика и пътуване.
- Коя е дестинацията фаворит?
- Индонезия ме впечатли силно със своята природа и с липсата на суета у местните. Прекарах месец там и се заредих с невероятни емоции, но и попих важни послания за живота, които ме вдъхновяват и заземяват и днес.
- За финал – ако трябва да се опишете с една дума, коя би била тя?
- Жизнелюбив.
Стефани Тонева
