Левски пристигна в Крайова, където ще изиграе реванша от втория кръг на Шампионската лига срещу Университатя. „Сините“ взеха аванс от 1 гол на „Герена“, но отборът на Хулио Веласкес отива за нова победа в северната ни съседка. Шампионите проявиха класа, проличаваща си още от облеклото им. Стилни тъмно сини сака с буквата „Л“, както и панталони в тази гама, придружени от бели официални фланелки. Доста от играчите дори бяха със сходни слънчеви очила. По дрехите посрещат, както са казали хората, но по футболните умения изпращат. Това е максимата, която важи и днес за изключително важния мач за Левски. Но пък не не сме забравили нападките на Михай Стойка, който оплю „сините“ преди първата среща: „Простете ми за момент. Виждали ли сте някога подобно нещо? Това футболисти ли са? Няма как, такова нещо не съществува! Никога не съм виждал. Никакви клубни емблеми, нищо. Сякаш са излезли някакви момчета от интернат. Просто няма как“. Изказването му още горчи, защото в никакъв случай шампионите не бяха като улична банда и преди първата среща. Напротив, тогава също бяха елегантни. Подобен е случаят и с играта на Левски. Изчистена от грешки и приятна за окото на зрителя. Дори този, който не е обременен.
В последните часове хубавите новини в „синия“ лагер се увеличават. Мустафа Сангаре и Хуан Переа отпътуваха заедно с отбора, което увеличава вариантите, с които Левски може да бъде опасен. Опциите са няколко пред Хулио Веласкес – да използва отново Рейналдо на върха, да заложи на играч, който ще успее да задържи топката в лицето на един от двамата централни нападали. А има и вариант дори да удари със Сангаре и Переа едновременно, за да унищожи физически бранителите на Университатя. Каквато и тактика да предприеме Веласкес, то е сигурно – всеки един от играчите му ще даде 110% от себе си в името на отбора. Именно това звучи и от всяко изказване на футболистите. Няма лични постижения, няма аз, няма его. Има Левски! Това говори за добър колектив. Затова и отборът ще върви напред, защото всички гледат в една обща посока. Баницата е голяма, ще има за всеки в Левски. Ротациите във вътрешното първенство допълнително уверяват, че всеки привлечен е еднакво важен и ще получи нужните минути, за да прояви качествата си.
Притесненията, които могат да се появят за играта, са в защита. Кристиан Димитров има нужда от партньор, с който да се чувства по-стабилен и спокоен. Макун и Серафимов явно на този етап ще се ротират, а Вуликич е извън от всякакви сметки. Офанзивните качества на Майкон и Алдаир са неуспорими, но работата им във фаза защита може да доведе до много положения пред вратата на Вуцов. В тези моменти ще трябва да се разчита на Сержиньо и Бурас, които ще влезнат в линията на защитата и да запазят линията в отбранителен план. Каквото и да мисли Филипе Коелю, то Веласкес със сигурност пази още няколко коза в своите ръкави, които могат да объркат плановете на всеки противник. Под прожекторите могат да попаднат играчи, които до този момент се справяха добре, но не получаваха пълен кредит за представянето си. Това са играчи като Търдин, Мубарик, Сентейес, които изглеждат като ротационни опции, но вече сме виждали как подобни футболист успяват да извоюват титулярното си място след европейските мачове, докато има и други, които го губят. Така впечатляващият в контролите Давид Кусо бе спряган за първи избор на дясното крило, но срещата с грубата действителност разклати анголския играч. Напълно в реда на нещата ще е той да се появи срещу Университатя на позицията ляв бек, което да изпрати Майкон в средата и това напълно да промени облика на Левски в дадени периоди от мача. Именно това е силата, с която Веласкес просто отказва противника от това да следи играта и да се опитва да се противопоставя.
АНТОНИО ЗАХАРИЕВ
Цялата гледна точка четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
