П ътят на Пари Сен Жермен към славния триумф в Шампионската лига започна, когато изхвърли и последното парче от лъскавия си имидж, с който бе известен доскоро.
С решението на Килиан Мбапе да напусне ПСЖ в посока Реал Мадрид през миналото лято бе отстранен и заключителният елемент от луксозното нападателно трио, което включваше още Неймар и Лионел Меси. С това бе разчистен пътят за налагането на новата стратегия на треньора Луис Енрике. Той сграбчи своя шанс и успя да убеди клубния президент Насер Ал-Хелайфи и футболния съветник Луис Кампос, че може да изгради един по-млад, по-добър и по-хомогенен отбор за ерата след Мбапе. Така ПСЖ даде път на 19-годишния диамант Дезире Дуе и грузинския гений Хвича Кварацхелия, които станаха гръбнакът на отбора на Лучо, който познаваше както радостта, така и сълзите във футбола.
Колектив
Луис Енрике ходи бос по тревата на кампуса на ПСЖ, където се намира тренировъчната база на клуба. Тя е на 25 минути път от „Парк де Пренс“. Ежедневната му сутрешна разходка бос е част от неговото вярване, че така се слива със земята. Смята също така, че тези разходки го предпазват от алергии. След като вдигна трофея от Шампионската лига, той е боготворен от феновете, които сега като нищо могат да повярват, че 55-годишният астуриец може да ходи и по вода.
Неговото назначение през юли 2023 г. бе ясен сигнал, че ПСЖ се отказва от политиката си да пазарува скъпи суперзвезди и се ориентира към подход, фокусиран върху треньор, който залага на здравия колектив.
„Те искаха някой, който с необходимото търпение да изгради нещо за бъдещето. Той беше идеалният кандидат”, коментира пред ВВС френският футболен анализатор Жулиен Лоран.
„Преди него се спрягаха имена на треньори от калибъра на Антонио Конте и Жозе Моуриньо. Вярно е, че всички те побеждаваха, но ключът беше в това, че те просто побеждаваха, без да изграждат. Луис Енрике пасна идеално на целите на ПСЖ.”
Бразилският халф Раи, който бе част от онзи отбор на ПСЖ, спечелил единствения европейски трофей в историята на клуба – КНК през 1996 г., също е привърженик на испанския специалист.
„За да имате днес боеспособен отбор, който да бъде замесен в борба за трофеи, е необходимо абсолютно всички играчи в абсолютно всеки момент да бъдат пределно мотивирани във всички фази на играта, от защитата до атаката, без значение дали играят със или без топка. Луис Енрике постигна за кратко време страшно много в този аспект, особено ако се има предвид и фактът, че той разполага предимно с млади момчета. Това доказва, че футболистите разбират тактиката му, вярват в нея и така системата му става много ефективна.”
„Треньорът успя да научи футболистите си постоянно да контролират топката, нещо, което не се получи при предшествениците му Унай Емери, Томас Тухел, Маурисио Почетино и Кристоф Галтие. Луис Енрике се превърна в лидер на отбора, който до този момент бъкаше от суперзвезди, които се съобразяваха само с тези треньорски указания, които им изнасяха. Те постоянно се оплакваха директно на президента на клуба и това подкопаваше авторитета на треньора. На тази практика беше сложена точка”, добавя Лоран.
Власт
В момента Лучо разполага с пълната власт за всичко, свързано със спортно-техническите въпроси в ПСЖ.
„Хората в ПСЖ осъзнаха, че в последните няколко години е имало голямо размиване на отговорността”, коментира Пиер-Етиен. Минонцио от авторитетното издание L'Equipe:
„Галтие беше много добър френски треньор, но му липсваше самочувствието да наложи волята си. Беше добър треньор, но така и не посмя да се изправи лице в лице с Мбапе и да го накара да го слуша. Маурисио Почетино имаше сходен проблем. Той пък беше като синя каска и искаше само да има мир в съблекалнята. Той така и не взе нито едно решение срещу Меси или Мбапе. На Енрике обаче тези не му минават. Той заяви съвсем ясно – „Ако искате аз да съм треньор, трябва да получа цялата власт”. Така той се превърна в човека, който олицетворява всичко в отбора и в целия клуб”.
Треньорът е маниак на тема физическа подготовка и мотивация, за което винаги дава своя личен пример. През 2007 г. той участва на изпитанието Айрънмен във Франкфурт, което включва четири километра плуване, 190 км колоездене и бягане на пълна маратонска дистанция. През 2008 г. той се пусна на шестдневния ултрамаратон Сейбълс, който включва 250 км бягане в пустинята Сахара. Той имаше волята да преодолее загубата на дъщеря си Ксана, която през 2019 г. почина едва на деветгодишна възраст от рядка форма на рак на костите. „Нейното тяло си отиде, но тя не е мъртва. Тя ще живее завинаги и ще бъде с нас. Физически нея я няма, но тя остава в душите ни. Всеки ден говорим за нея, спомняме си за нея, смеем се, защото вярваме, че тя ни гледа”, каза тогава той.
„Не ме е страх и от най-страшното във футбола. Ако ме уволнят от отбора, няма проблем. Още утре се мятам на колелото и заминавам на велопоход.”
Полъх
Със заминаването на Мбапе в съблекалнята на ПСЖ се усети полъх на свеж въздух. Френският национал докосваше топката по гениален начин и вкарваше голове, но истината е, че пейзажът на „Парк де Пренс“ се промени с неговото заминаване.
Енрике се възползва от възможността да наложи своя отборен начин на игра, с който смени подчертано индивидуалистичната схема от времето на Мбапе. Той наложи на младите играчи да се водят преди всичко от думата „отбор”, която напълно да измести егото и стремежа за индивидуални постижения. Треньорът смяташе, че може да отнеме повече от една година, за да наложи новия стил и да атакува Шампионската лига. Трудният старт на кампанията потвърди това. В този смисъл успехът в Шампионската лига може да се смята за избързване в графика.
Новата ера в ПСЖ дойде с оглушителния успех с 4:2 над шампиона във Висшата лига Манчестър Сити в една дъждовна парижка вечер. Бандата на Дуе и Брадли Баркола се развихри, а Усман Дембеле показа, че е преодолял проблемите, които имаше в Барселона, влезе от пейката и демонстрира впечатляващо представяне. Това трио не спря дотук, а поведе ПСЖ напред и смазаха елита на английския футбол. Те се справиха в елиминациите последователно с Ливърпул, Астън Вила и Арсенал, за да стигнат до финала в Мюнхен. Игровата мощ на отбора бе усилена през януари с приличането от Наполи за 70 млн. евро на Кварацхелия. Бившият шотландски футболист Пат Невин признава, че е фен на грузинеца.
„Той не просто разполага с всичко, което може да очаквате от едно крило, но има и допълнителни качества. През цялото време се опитва да премине през съперниците си. Постоянно атакува и има богат арсенал от финтове и трикове, които използва в борбата един на един. Направо е неудържим, ако получи пас между линиите. Той е смел, позитивен и иска да забавлява зрителите. Трябват ти поне двама човека, ако искаш да го покриеш. Обикновено се дърпа настрани и увлича пазача си, след което се връща и нахлува на висока скорост в опразненото пространство”, казва Невин.
Началото на престоя на Дуе не беше особено впечатляващо, но постепенно заедно с Баркола и Дембеле стана част от ядрото младоци на Луис Енрике и неговия подход да се доверява и да залага на млади футболисти.
„Младите нападатели на ПСЖ впечатляват с техническата си грамотност , когато дриблират и импровизират, и с тактическата си дисциплина”, отчита Раи.
Дисциплина
В отбора никой не се радва на привилегии и никой не получава специално отношение. Дембеле бе изваден от състава за мача с Арсенал, защото Луис Енрике бе недоволен от работата му в тренировките и незадоволителното представяне на мача с Рен от Лига 1. Френският национал се върна на терена като прероден и поведе отбора към титлата в първенството, купата на страната и накрая Шампионската лига. В момента ПСЖ има най-младият отбор, който е играл в елиминациите на Шампионската лига. Средната възраст на футболистите е 24 години и 262 дни.
Те изградиха стил с много висока агресивна преса, която в много от случаите води до отнемане на топката и завършващ удар към противниковата врата. Треньорът успя да изгради сплав от млади таланти и опитни играчи като капитана Маркиньос и вратаря Джанлуиджи Донарума, които се представяха отлично през цялата кампания и в крайна сметка донесоха в Париж трофея от Шампионската лига.
Ултраси
Крайните привърженици на ПСЖ за първи път получиха възможност да подкрепят своите любимци на живо. Предишният и единствен път, когато ПСЖ достигна до финала, бе в разгара на пандемията от коронавирус и отборът загуби с 0:1 от Байерн Мюнхен на финал, игран без публика в Лисабон. Този път ултрасите пристигнаха в Мюнхен и превърнаха своя сектор в своеобразно копие на трибуната „Вираж Отьой“ на „Парк де Пренс“, където са най-крайните привърженици. Футболистите бяха посрещнати с гигантски транспарант с девиза на клуба – „Заедно сме непобедими!”. Луис Енрике също получи уникална подкрепа. Запалянковците издигнаха огромен транспарант, който покри целия сектор. На него се виждаха баща и дете с екипи на ПСЖ. Детето беше с фланелка с номер осем, а името беше на покойната дъщеря на Луис Енрике – Ксана.
Пол Макнъти, ВВС
