М ного хора искат да имат живота на големите спортисти. С радост биха заели мястото и на Предраг Миятович – футболиста, който през 1998-а донесе КЕШ на Реал с гола си за 1:0 във финала над Ювентус.
Педжа не би препоръчал своя живот на никого. Заради онзи черен 31 май 2009-а, когато 14-годишният му син Андрея губи битката с тежка болест – тежка форма на детска церебрална парализа. Отива си след поредната планирана операция – от хидроцефалия.
„Не пожелавам на никого да чуе новината, че с неговото дете нещо не е наред, че прогнозите никак не са добри. Шок! Защо точно аз? Какво сгреших, та Бог ме наказва? И след това проумяваш, че същото се случва на милиони хора“, изповяда се бившият национал на Югославия пред сръбската емисия Una, due, tre. Заради интервюто с него екип пътува от Белград до Мадрид, където го посети в дома му.
„Ти си просто родител, за когото най-важното е децата му да са здрави, да са тук, да могат да ти говорят и да те прегърнат. Да те питат, да ги питаш и да ти отговорят. Нищо друго няма значение. Дали детето ще е отличник, дали ще има успехи в живота, дали ще направи кариера... Да, това е важно, но е и мимолетно“.
Миятович, вече на 54, нарича своя Андрея феномен. „Когато се роди, ми казаха, че ще живее максимум 7 години. При това при голям късмет. Той живя 14. Няма по-голям боец от него. Преобърна всички прогнози въпреки многото проблеми и операции. А щом той можеше да се бори, защо всички ние около него да не го правим? Не мислиш какво ще е утре или след шест месеца. След 7-ата му година нещата се случваха така: ставаш сутрин, той е добре, няма криза, продължаваш напред. Но когато най-лошото приближи, тогава се спираш, обръщаш се, замисляш се“.
Още за драмата в живота на Миятович, за браковете и децата му четете в днешния брой на в. „Тереграф“.
