Н якои футболисти предпочитат да забравят миналото, трудностите и предизвикателствата, през които са преминали. Фил Фоудън не е от тях.
Той не бяга от неудобните теми като горчивата загуба от Реал, която погреба амбициите на Манчестър Сити да защити трофея от Шампионската лига. Но както обикновено се случва, когато една врата се затваря за Сити, друга се отваря. До края на сезона остават по-малко от две седмици, а на стената на съблекалнята има надпис, който Фодън и съотборниците му гледат всеки път, когато си връзват обувките. Той гласи: „Никой не е успял да спечели Висшата лига четири пъти поред... все още”. „Знаем, че имаме шанс да напишем историята. Всеки ден, като погледна онзи надпис, си казвам: „Защо не?”.
Последният път, когато Фодън даде интервю за Mail Sport, той беше само на 18 години и целият свят бе вперил поглед в него. Всички се питаха дали хлапето ще успее да пробие в претъпканата със звезди съблекалня на Сити. Вече никой не се съмнява, а доказателството бе дадено преди броени дни, когато той беше избран за №1 през сезона във Висшата лига от Асоциацията на спортните журналисти.
Пътят
„Най-трудното нещо в началото беше да потисна желанието си да искам автограф, всеки път, като видя Кевин де Бройне”. Тогава Фодън бе талантливо хлапе, но все пак хлапе. Сега той вече е млад мъж и баща на две деца, а третото е на път.
Младият футболист и любимата му Ребека очакват третото си дете.
За него няма значение срещу кого играе, но признава, че все още много се вълнува преди мач. „Когато изляза на терена, усещам пеперудите в корема. Но всичко изчезва с първия съдийски сигнал и първото докосване до топката”.
В края на този месец той ще навърши 24, а сякаш винаги е бил част от отбора. „Пътят от това да бъдеш детето, което подава топките, до титуляр в първия тим, беше много труден, но най-трудно беше да не спирам да се катеря нагоре. Исках да стигна до първия отбор, да се обърна назад и да кажа: „Успях!”. Но се оказа, че изкачването не е най-трудното, по-трудно е да останеш във форма и да задържиш нивото”.
Началото
Приказката на Фодън започва на паркинг в Стокпорт. Още не бил навършил 6, когато непознат мъж му набутал визитна картичка в ръката, след като видял как дриблира. Този човек бил футболният агент Тери Джон. От онзи момент двамата са неразделни. „Имам чувството, че Тери е бил до мен през целия ми живот. Важно е човек да пази хората, които са го подкрепяли още в началото. Ако той не беше дошъл до мен през онзи ден, сигурно нямаше да стана това, което съм. Има много хора, които се натискат да станат част от живота ти, но не са те познавали във времето, когато не си бил известен. Аз винаги съм се стремял да остана здраво стъпил на земята и да държа през цялото време до себе си малка група верни приятели. Това е моят начин“.
Фодън преминава бързо през различните възрастови групи в отбора на Сити. „Просто исках да играя. Бях малкото хлапе и обикновено ме пускаха с по-големите момчета. Това много ми помогна да добия самочувствие, да укрепна физически и да се науча да играя на малки терени. Следващият път, когато се почувствах като малко хлапе, беше, когато за първи път влязох в съблекалнята на мъжкия отбор. Отново бях най-малкият”.
Легенда
В синята част на Манчестър се разказва една легенда за Фодън. В нея се описва, че той бил момчето, подало топката за последния ъглов удара в последния мач за сезона срещу Куинс Парк Рейнджърс през 2012 г. Тогава, 90 минути преди последния сигнал, Един Джеко центрира от корнер, а Серхио Агуеро вкара изравнителния гол и донесе титлата.
„Тази история не е истина. Бях на трибуната зад вратата и гледах мача заедно с майка ми. След последния сигнал слязохме на терена и празнувахме с всички останали”, казва Фодън, който в момента играе най-добрия си футбол и е отбелязал 23 гола през сезона.
От онзи паметен момент до сега Сити спечели шест титли, пет от тях с Фил в състава. „Сега целта ми е да бъда за пример на децата от академията. Казвам им никога да не спират да обичат футбола, защото, ако запазиш тази любов, трудностите по пътя няма да те уплашат. Ще ми се те да си казват: „Ако Фил е успял да го направи, значи и аз ще мога”.
Номерът
Когато един от героите, донесли титлата през 2012 г., Серхио Агуеро напуска клуба през 2021 година, предлагат Фодън да вземе неговия №9. Той обаче отказва. „Когато си млад, нямаш кой знае колко възможности за избор. Имах няколко варианта, но единственият номер, който свързвах с важно събитие, беше 47. На толкова години е бил дядо ми, когато е починал. Бях много малък, когато го загубихме. Имам бегли спомени, че ме водеше на екскурзии до Уелс. Според татко той много ме е обичал и е обожавал да играе футбол с мен. Попитах баща ми дали ще е доволен, ако нося фланелката с този номер. Той отвърна, че това би било чудесно. Много го обичам, дори съм си го татуирал. „Не искам никога да го сменям. Това е странен номер, който никой друг няма да да поиска, но аз пък искам точно той да остане като мое наследство. Искам, когато приключа с футбола, в Сити да си спомнят, че 47 е номерът на Фил”.
Той признава също така, че Купата на Англия има важно място в сърцето му. „Винаги съм искал да я спечеля. Финалът срещу Манчестър Юнайтед през миналия сезон беше много специален“.
Във времето, откакто Фодън играе, Манчестър принадлежи на Сити. Другият голям съперник на „гражданите“ е Ливърпул. „Жалко, че Клоп си тръгва, той е брилянтен треньор. Страхотно е да играеш срещу неговия отбор, защото той е много добър и коренно промени Ливърпул. А аз винаги съм искал да излизам срещу най-добрите“.
На Евро 2020 Фил Фодън научи колко важно е да не се правиш на интересен.
Феновете очакват от него да бъде на висота по време на Евро 2024 това лято. Той бе част от отбора, който изпусна титлата от предишното европейско. Тогава Англия игра финал, но налепа контузия извади младия играч от сблъсъка с Италия. „Беше откачено. Прибирах се след тренировката преди финала и някой ми подаде топката, опитах финт, при който кръстосвам крака и ритам със задния. Тогава чух как опорният ми крак изпращя. Веднага разбрах какво е станало. Нямаше да мога да ходя. Не можех да си сдържа сълзите. Помня, че селекционерът Гарет Саутгейт ми говореше нещо, за да ме успокои, но аз просто не можех да спра да плача. Контузията беше ценен урок. Вече не се изсилвам и не се правя на интересен на и след тренировки. Някои треньори сигурно ще кажат, че това не е правилно, но в онзи момент ми се отвориха очите и видях много неща”.
Фодън няма да е единственият младок при „Трите лъва“ на предстоящото първенство. Той ще си партнира с 20-годишното бижу на Реал Джуд Белингам. Но преди всичко това има още работа за вършене и още две седмици до поредното постижение на порасналото хлапе, което се учеше да играе на паркинга срещу пункта за спортни залагания.
Иън Лейдиман, Daily Mail
