Вече трети пореден понеделник „ Мач Телеграф“ ви представя своята нова поредица - „(Не)познатите футболни легенди“. След като ви запознахме с Лайпциг, но не лъскавия РБ Лайпциг и Гранде Торино, сега е ред на Рубе.
Френските динозаври от севера
Към днешна дата имаме два клуба рекордьори по титли във Франция. Това са ПСЖ, които най-вероятно еднолично ще оглавят тази класация и Сент Етиен, изковал успехите си далеч преди края на XX век.
Един от футболните пионери на Франция обаче има цели 5 титли – това е Расинг Рубе или само Рубе. В едни други романтични за футбола времена, и турбулентни за френския такъв, героите на сцената са съвсем други. Дори Лига 1 я няма, тя в този си формат съществува от 1932 година. Расинг Рубе е сред водещите клубове в страната тогава, днес обаче клубът не съществува. Екипите му са били на черно-тюркоазени вертикални ленти с черни гащета. Рубе води началото си от 1895 година първо като клуб по крикет, създаден от група местни момчета, които дълго време за живели и практикували спорта в Англия. Впоследствие емблема на клуба се превръща футболната му секция. Организираният футбол във Франция се заражда с интересна схизма.През 1894 година се заражда Съюзът на френските атлетически спортни дружества, който започва да провежда свой футболен шампионат. До участие се допускат обаче само парижки тимове. Срещу това въстават отборите от северна Франция, сред които е и Расинг Рубе. Реакцията срещу това е организирането на още регионални футболни комитети, победителите от които се срещат един срещу друг (включително и парижките тимове), за да определят френския шампион.
През 1902 година Рубе печели първата си титла, надвивайки на финала Расинг Париж в крайно любопитен мач. В редовното време двата тима завършват при резултат 3:3 и се договарят да играят 2 или повече продължения, докато единият отбор не вкара. Така 2 часа и 30 минути след първия съдийски сигнал Рубе се поздравяват с успеха. Година по-късно двата отбора отново се срещат на финал, като на Парк де Пренс победител не се излъчва. Изиграва се втори мач, този път в Лил, като Рубе надвива столичани с 3:1. През 1904 година северняците печелят и третата си титла, а името има сериозно респектира на националната сцена. След един изгубен финал през 1905 година, титлата през 1906 се завръща на север.
В първия си финал в историята Серкъл Париж отстъпва на Рубе с 4:1. В идните два сезона Рубе срещат на два пъти старите си познайници от Расинг Рариж и си поделят по едно отличие. След първата световна война Рубе остава лидер на местно ниво, но не може да постигне нищо на национално равнище. На два пъти тимът играе финал за Купата на Франция, но не успява да вдигне трофея. Нападателят на Расинг Рубе Емил Сартосриус. Архитектът на петте шампионски титли на тима. През същата тази 1933 Рубе придобива професионален статут. Създава се френското първенство във вид по-близък до този, в който го познаваме днес, а северняците се включват в Лига 2 Север. Сезон 1935/36 е исторически не само за Расинг Рубе, а за целия град Рубе. Расинг печели промоция за Лига 1, където вече играят съгражданите им от Екселсиор. За пръв път два тима от един град от провинцията играят заедно във френския футболен елит. Първото дерби на Рубе се провежда на Коледа през 1936 година, като Екселсиор надвива Расинг с 3:2. Най-доброто си класиране в реформирания елит на страната Расинг Рубе постига през сезон 1937/38, завършвайки осми. На следващата година отборът обаче изпада от Лига 1. След Втората световна война се наблюдава сближаване между двата градски тима в Рубе, като още през 1945 година те се сливат в единен клуб на име Олимпик Рубе Туркоа. Слети са обаче единствено мъжките тимове, като дублиращите и юношеските състави са запазени. Вторият отбор на Расинг става аматьорски и се подвизава по регионалните дивизии. Тимът се представя много добре и дори печели титлата през сезон 1946/47. Тя обаче не се присъжда на вече слетия Расинг Рубе. През 1964 година друг клуб от града - Стад Рубе предлага да слее всички свои спортни секции с тези на Расинг Рубе, които по онова време развиват много спортове, и на практика футболния клуб Стад Рубе се преименува на Расинг Рубе. Не след дълго Олимпик Рубе Туркоа обявява фалит и възвръща старото си име – Екселсиор. Съществуват разбира се и други клубове в града. Един от тях Рубе Футбол се слива през 1990 година със съгражданите си от Расинг и се орексърти на Стад Олимпик Рубе. Така окончателно е сложен края и на последните останки от страшилището от френския север от началото на ХХ век – Расинг Рубе.
През новия век има няколко опита да се възроди футбола в града, но напразно. Днес Рубе е просто едно градче в северна Франция, на почти пешеходно разстояние от белгийската граница, носещо спомена за великия Расинг. Днес клуб с това име съществува, но той развива главно тенис.
АЛБЕРТ ДИМИТРОВ
Мач Телеграф
