Щ е успее ли модерният модел на националния тим на Норвегия да изригне там, където поколението от 1994 година не го направи? Ако новата генерация на Норвегия има нужда от предупреждение, трябва да погледне 32 години назад, за да се поучи от грешките на своите предшественици. През 1994 година скандинавците се класираха на първото си световно първенство от 1938 година. Еуфорията от класирането донесе увереност, че отборът може да достигне елиминациите. Това обаче не се случи.
„Когато достигнахме до световното в САЩ през 1994 година, не успяхме да се доближим до продукцията, която показвахме в квалификациите. Това е най-голямото разочарование, когато говоря с бивши съотборници“, спомня си Ларс Бохинен. В действителност Норвегия беше бледа сянка на себе си. Тя завърши 4-та по голова разлика в група със само 1 отбелязан гол при победата над Мексико. Другите отбори в групата бяха Република Ирландия и Италия, като всички събраха по 4 точки.
Тазгодишната група не изглежда по-лесна, но динамиката в отбора на Норвегия е различна. Съставът разполага с изключително техничните Мартин Йодегор и Антонио Нуса. Към тях трябва да добавим и Ерлинг Холанд, който реализира попадения с голяма честота. „Тогава играехме по-директен и физически футбол. Сега можем да контролираме играта, което е голяма разлика. Техническите качества и скоростта на играчите са се повишили. Това е резултат от много години професионална подготовка в норвежките клубове. Те имат много по-добри треньори, инфраструктура, терени и възможност за повече хора“, заяви Бохинен.
Целият текст четете в днешния брой на "Мач Телеграф"
