Ф еновете на Тотнъм със сигурност биха искали да забравят миналия сезон. Той бе белязан от поредните ротации на мениджърския пост, вълна от контузии на ключови играчи и изключително трудни 90 минути в последния кръг, когато деветият най-богат клуб в света на косъм избегна изпадането от Висшата лига. Класирането на 17-о място за втора поредна година е повод за сериозно безпокойство. Извън терена обаче ситуацията е съвсем различна. Финансовото състояние на Тотнъм изглежда отлично. Това се дължи до голяма степен на новия стадион и огромните приходи, които той генерира.
Какво могат да научат другите клубове от този успех, свързан със стадиона? Дали изграждането на ново съоръжение или обновяването на старото е по-добрият начин за балансиране на финансите?
Повече приходи от дните с мачове
Ще разгледаме въпроса със спазването на финансовия феърплей след малко, но нека първо видим какви приходи генерира Тотнъм, когато има двубой на стадиона.
От сезон 2016/17, когато „шпорите“ напуснаха „Уайт Харт Лейн“, до сезон 2024/25 приходите са нараснали до 126 милиона паунда. В сравнение с последната им кампания на стария стадион е с 81 милиона повече. Капацитетът на „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“ е малко под два пъти по-голям, а приходите са нараснали на над 2,5 пъти.
„ Спърс успяха да създадат приветлива атмосфера, така че хората прекарват допълнителни 40-50 минути на самия стадион. Те не просто убиват време - по-важното е, че харчат пари“, заявява футболният финансов експерт Кийрън Магуайър.
Големите събития носят много пари
Новият стадион може да приема до 30 събития, различни от футбол годишно при пълен капацитет, което се оказва много доходоносно. Наред с големите концерти, там също се играят срещи от НФЛ и мачове за световните титли по бокс. Освен това отборът по ръгби Сарасенс приема Харлекинс в лондонското дерби на този стадион. Всичко това носи допълнителни търговски приходи, които са нараснали от 73 милиона паунда през сезон 2016/2017 до 277 милиона паунда през 2024/25 година. Тези допълнителни постъпления позволяват на клуба да инвестира повече в играчи като Сандро Тонали, които струват по 100 милиона.
Работа в рамките на правилата
През това лято Висшата лига промени досегашните правила за финансов феърплей, като постави нова рамка, фокусирана върху съотношението между разходите за състава и показателите за устойчивост и системна стабилност.
Най-просто казано, разходите за състава имат за цел да се постави таван за общите разходи, които даден клуб може да харчи за подсилване на отбора като процент от всички приходи. Разходите за заплати на играчите, амортизация на трансферните суми (разпределяне на трансферната цена за срока на договора на съответния състезател) и комисионни за агенти влизат в сметките. Важно е да се отбележи, че разходите за инфраструктура на стадиона не влизат в тези изчисления.
„В случая на Тотнъм сумата за инфраструктура възлиза на около 70 милиона паунда годишно, но те също не влизат в сметката. Всички средства, инвестирани в стадиони, са напълно отделни и не влияят на възможността за инвестиции във футболисти. Отделна тема е, че стадионите изискват огромни средства. „Шпорите“ взеха заеми от банки при изключително нисък лихвен процент. С други думи за тях ползите от изграждането на нов и скъп стадион далеч надхвърлят недостатъците, поне от финансова гледна точка“, споделя Магуайър.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
