Е рлинг Холанд може би е перфектният централен нападател, но победният му гол на Манчестър Сити в градското дерби срещу срещу Манчестър Юнайтед в неделя доказа, че съвършенството е нещо, което винаги ще бъде недостижимо за технологията ВАР, въпреки че е там, за да ни даде точно това.
Спомняте ли си, когато системата беше въведена във Висшата лига през 2019 година след успешен пробен период на световното първенство в Русия година по-рано? Тя трябваше да внесе яснота и сигурност при най-важните решения и да сложи край на мачовете, решавани от грешките на съдиите на терена. Споровете щяха да останат в историята и всичко трябваше да бъде перфектно. Поне такива бяха очакванията. Но тъй като ВАР е в ръцете на човешки оператори, съвършенството си остава блян, а субективността оставя своя отпечатък при вземането на крайното решение.
Затова, ако имате сценарий като в дербито на Манчестър, когато голът на Холанд първоначално бе отменен от помощник-съдията на терена Стюард Бърт заради явна засада на Енцо Фернандес, ролята на ВАР е да провери дали решението е правилно. В този случай от стаичката трябваше да отговорят на три фундаментални въпроса. Дали Холанд е в засада? Има ли нарушение в хода на атаката преди попадението? Има ли други негови съотборници в засада?
На всички тези въпроси трябва да се отговори, преди окончателното решение да бъде взето, но тъй като всички очакват съвършенство, Матю Донохю и неговият асистент на ВАР Блейк Антробус - действаха субективно за последните два казуса, след като полуавтоматизирана технология показа, че норвежкият нападател е в редовна позиция. Прегледът е показал, че няма нарушение в хода на атаката, така че въпрос № 2 е отговорен бързо. Но въпрос № 3 е този, който вкарва екипа на ВАР в беда. Съдиите решават, че Енцо Фернандес нито се бори за топката, нито възпрепятства пътя на Лисандро Мартинес към нея, въпреки че халфът на Сити атакува центрирането на Йошко Гвардиол в опит да стреля с глава и така прави позицията си активна. Този казус подчертава вечния недостатък на ВАР. А именно, когато става въпрос за субективно решение, хората зад мониторите интерпретират нещата по различен начин. Затова видеото никога не може да бъде перфектна система – не и докато изкуственият интелект не замени човешкия фактор и той започва да взема правилни решения за части от милисекундата.
Но ето иронията на всичко. В система, която никога не може да бъде перфектна заради човешкия фактор, длъжностите лица се опитват да я направят точно такава, като прекалено много обмислят и анализират онова, което би трябвало да бъде кристално ясно на пръв поглед.
Ако Донохю и Антробус бяха приложили коректно Правилата на играта (Правило 11 за засада), те щяха бързо да заявят, че Фернандес се е опитвал да играе с топката и е блокирал пътя на Мартинес към нея и е в засада по две точки от Правилото. И все пак, необяснимо, в стремежа си да вземат перфектното решение, опитът им завърши със 100% грешна оценка. Те избраха да внесат своя собствена интерпретация и допуснаха това, което може да се нарече най-лошата ВАР грешка, правена във Висшата лига.
Целият текст – в новия брой на „Мач Телеграф“
