К акто повечето нови попълнения във всеки футболен клуб на земята, най-голямото притеснение за 23-годишния Лиъм Гордън преди първата му предсезонна тренировка бяха пеперудите в стомаха му дали ще впечатли новото треньорско ръководство на Уолсол. Но само половин час по-късно Гордън беше в задната част на линейка, задъхвайки се в кислородна маска и опитвайки се да облекчи мъчителната болка, преминаваща през тялото му, докато пътуваше към болницата.
А това, което последва, беше кошмарно изпитание! То можеше да му струва живота и да доведе до един смразяващ разговор с хирурга, който предупреди, че левият му крак може да се наложи да бъде ампутиран. Гордън обаче претърпя три големи операции на крака си за пет дни, за да спаси кариера си, която буквално висеше на косъм. Невероятно, но 3 месеца и половина по-късно роденият в Кройдън краен защитник направи своя дебют за Уолсол.
А сега защитникът-войн се изправи като титуляр срещу Джеймс Мадисън, Джейми Варди и Юри Тилеманс от Лестър. Гордън каза: „Това е сюрреалистичен момент. След всичко, което преживях, най-важното е, че изобщо играя футбол. От време на време се ощипвам, за да не се окаже, че сънувам“. Играчът си спомни странните събития от онзи летен ден на 2022 година. „Това беше просто рутинно бягане на 2 километра на тренировъчната площадка и кръвообращението ми премина изцяло в краката ми. Когато финиширах, рухнах. Първо всички помислиха, че се шегувам, но после разбраха, че има сериозен проблем. Аз бях новото момче и всеки ме виждаше за първи път. Притесних се, че хората ще ме възприемат, че не съм достатъчно здрав, за да се справя с първото си тренировъчно бягане“, разказа той.
„Това, което последва, очевидно доказа, че не е така. Хирургът и специалистите по-късно обясниха, че проблемът е съществувал в пищяла ми преди бягането. Това е състояние, наречено синдром на комбинираното отделение. Клубният физиотерапевт ми каза, че подобни наранявания обикновено са резултат от автомобилни катастрофи или подобна внезапна травма и обикновено има комбинирано счупване. Но това не беше случаят с мен – аз просто бягах”.
Докато разтревожените му съотборници го наблюдаваха, Гордън се бореше с мъчителната болка, която е симптом на състоянието. „Веднага ми дадоха кислород в линейката, когато им казах, че имам нужда от още нещо за болката. Вероятно съм изразходвал целия резервоар в линейката, но болката все още беше непоносима. По скала от 1 до 10 беше 100! Беше брутално“, спомня си той.
„Ако имам деца някой ден и жена ми каже, че няма по-голяма болка от раждането, аз вече съм си спечелил правото да кажа: „Наистина ли? Преживей това, което аз“. Казват, че това, което не те убива, те прави по-силен. Трябваше да съм доста силен, за да се възстановя от това. Други хора без подкрепата на висококвалифициран медицински екип можеха да умрат от това състояние.
